Защо героите във филмите никога не остават мъртви: феноменът на възкресенията в киното

Филмовата поредица John Wick ("Джон Уик") отново оживява с премиерата на Ballerina, където Ана де Армас влиза в образа на наемна убийца готова да отмъсти за смъртта на баща си. И все пак, дори без този оригинален спин-оф, John Wick неизбежно щеше да се завърне на големия екран.

През април, на CinemaCon, бе обявено, че Киану Рийвс ще се завърне в John Wick 5 – изненада за феновете, които видяха неговия герой загинал в John Wick: Chapter 4. Филмът бе представен като финалната развръзка на историята, която продължи почти десетилетие. В продължение на четири части екшънът достигна своя кулминационен момент, а зрителите останаха с усещането, че тази глава е окончателно затворена.

Но в съвременното кино пълният край рядко означава окончателно сбогуване. Търговският успех на франчайзите гарантира, че героите винаги ще намерят начин да се завърнат. В последните години видяхме това многократно – Джеймс Бонд загина в No Time to Die, но филмът завърши с надписа: "Джеймс Бонд ще се завърне". Супермен бе убит в Batman v Superman: Dawn of Justice („Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта", но бе възкресен за Justice League („Лигата на справедливостта"). А в Avengers: Infinity War („Отмъстителите: Война без край") няколко супергерои буквално се разпаднаха пред очите ни, само за да бъдат върнати обратно в следващия филм.

Тази тенденция може да се проследи чак до 1978 г., когато Майкъл Майърс от "Хелоуин" уж бе застрелян шест пъти и падна от балкон – само за да изчезне в последните секунди. Това моментално установи нов филмов принцип: ако даден герой носи приходи, той винаги може да бъде върнат.

Днес този похват е неизбежна част от холивудската стратегия за изграждане на франчайзи. Въпросът е: подкопава ли това стойността на киното?

В класическото кино историята имаше начало, среда и край – ясно оформен драматичен ход, както го определят гръцките трагедии. Но в модерното кино "смъртта, която не е смърт" създава усещането, че сюжетът се превръща просто в безкраен поток от събития, без истинска кулминация или емоционален залог.

Всъщност, можем ли да се вълнуваме истински от трагедия в киното, ако знаем, че героите така или иначе ще се върнат?