Страдате ли от личностно разстройство?

Всеки един от нас в някаква степен зависи от хората, от които е заобиколен. Понякога те ни напътстват и ни закрилят. Може да се нуждаем от помощ, за да вземем важно решение и сме благодарни, че близките ни са до нас, за да ни подкрепят.

Но когато някой се съмнява в себе си прекалено много, смята, че е неспособен да вземе сам дадено решение, чувства се безпомощен или се страхува да стане независим, това може да са признаци на зависимото личностно разстройство (ЗЛР).

Според Американската психологическа асоциация това е душевен проблем, който се характеризира с модел на пасивно допускане другите да поемат отговорността за основните области на живота ни. Човек със ЗЛР обикновено разчита на близките си за справяне със своите емоционални и физически нужди или може да смята, че те трябва да се грижат за него, вярвайки, че не може да живее на свой гръб.

"Зависимото личностно разстройство е много обсебващо", казва Дженифър Драгонет, доктор по психология, инструкторка по клинични услуги в Newport Healthcare.

ЗЛР е диагностицирано заболяване, което засяга по-малко от 1% от населението.

"Тъй като то е проблем в личността на човека, страдащите от него може да не могат сами да управляват живота си. Те изпитват проблеми в комуникацията, развиването на здравословни отношения в офиса с колегите, във вкъщи с близките или навън с приятели", разяснява Драгонет.

"Те не си проправят път. Може би не могат да си намерят работа, защото трябва да излязат сами, за да го направят. Или може би са във връзка, в която зависят от някого да ги вози навсякъде, не защото имат страх от шофиране, а защото не могат да бъдат сами в света", добавя тя.

Личностните разстройства, включително ЗЛР могат да бъдат трудни за диагностициране, тъй като хората с тези състояния невинаги осъзнават, че в поведението им има проблем. Но след като някой потърси лечение, пациентите могат да придобият увереност и да подобрят живота си.

Какво всъщност представлява ЗЛР?

То е едно от няколкото разстройства на личността и обикновено се диагностицира в детството или преди 29-годишна възраст. Характеризира се с тревожно или нервно поведение и страдащите от него могат да проявяват симптомите му в различна степен, включително: избягване на персонална отговорност, страх от изоставяне, чувство на безпомощност, невъзможност да бъдат оставяни сами, чувствителност, особено към критика, липса на самочувствие, песимистични мисли, проблеми при вземането на решения.

"Те имат огромна нужда някой да се грижи за тях", казва специалистката Джудит Заксън, доктор по философия, лицензиран клиничен психолог, основателка и клиничен директор на Zackson Psychology Group.

"Пациентите със ЗЛР също така имат доста подчинено поведение, защото това ще насърчи друг човек да изпита нуждата да се грижи за тях. Така се получава този цикъл, който продължава безкрайно", добавя тя.

Експертите не са сигурни какво причинява ЗЛР, но повечето смятат, че това е комбинация от гени, околна среда и развитие. Психолозите смятат, че разстройството е по-често срещано при хора, които са преживели насилие, сериозно заболяване или травма в детството, или които имат фамилна обремененост с това състояние.

"В практиката си виждам много умни, способни, независими човешки същества, но тъй като имат зависима личност, те ще отстъпят, ще се правят на по-глупави, отколкото са, изобщо няма да се стараят, само за да имат тази почти раболепна връзка с другия човек, защото много се страхуват да се отпуснат", казва Заксън.

Какво е лечението на ЗЛР?

"Хората със зависимо личностно разтройство често търсят лечение по молба на други хора, като например съпруг или съпруга, партньор или друг член на семейството", обяснява Драгонет.

"Те също така често избягват да потърсят лечение, когато животът им е толкова лош, че не могат да го понесат", твърди Заксън.

Възможно страдащите от ЗЛР да са свикнали да живеят и да се чувстват по определен начин, че терапията за тях може да е ужасяваща мисъл. Първоначално специалистите работят с пациентите, за да разберат как лечението ще подобри живота им.

"Трудното при личностните разстройства е, че те са много дълбоко вкоренени. Те може да са тормозели човек в продължение на десетилетия. Така че първо трябва да се засили мотивацията на страдащият да пожелае лечение", казва Драгонет.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) може да помогне на хората да изградят увереност в себе си и да работят, за да станат по-самостоятелни и да намерят положителни и значими взаимоотношения. Най-бързия път към справяне с този проблем е пациентът да бъде поставян в ситуация, от която принципно се страхува, за да се справи сам с нея. Разбира се, той предварително е преминал през обучение за регулиране на стреса, така че да знае как да реагира правилно в новата ситуация.

Според д-р Драгонет пациент с ЗЛР може да бъде мотивиран да отиде самостоятелно на екскурзия, а след това да обсъди със своя терапевт чувствата, които е изпитал и ситуациите, с които е трябвало да се справи по време на пътуването.

"Това ще го направи по-независим и ще му вдъхне самочувствие", казва тя.