Обрязването намалява вероятността сексуално активните мъже да се заразят с ХИВ

Манипулацията е до голяма степен противоречива, особено ако се извършва върху непълнолетни и новородени момчета, които нямат право на избор

Обрязаните мъже е по-малко вероятно да се заразят с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), твърди ново китайско проучване. Въпреки че в миналото други анализи са установили, че отстраняването на препуциума (кожната гънка около главичката на пениса) може да възпрепятства предаването на венерически болести, възможността за отклонения при вземането на пробите оставя тези заключения отворени за обсъждане.

По време на експериментите изследователи от Китай и САЩ включили 247 необрязани мъже на възраст между 18 и 49 години от осем града в Китай, като всички те са били ХИВ серонегативни.

Терминът “серонегативен” обикновено се отнася за ситуация, при която лицето е с отрицателен резултат за антитела срещу ХИВ-1 и ХИВ-2. В контекста на тестването за ХИВ серонегативен означава, че лицето не е заразено с опасната болест.

Всичките били получили консултиране и изследване за ХИВ, след което били разпределени на случаен принцип в интервенционна или контролна група. Авторите съобщават, че 124-мата участници от първата група са получили незабавно обрязване, докато процедурата при останалите 123-ма от втората е била отложена с една година.

По време на периода на проучването мъжете от интервенционната група са имали нулеви сероконверсии - периодът, в който организмът започва да произвежда откриваеми нива на антитела в отговор на ХИВ инфекцията. С други думи, нито един от мъжете, на които е направено обрязване в началото на проучването, не се е заразил с ХИВ по-късно. В контролната група, от друга страна, са наблюдавани пет сероконверсии, което показва, че няколко необрязани мъже са прихванали венерическата болест в хода на наблюдението. Авторите признават, че размерът на извадката е бил по-малък от идеалния и общият процент на заразяване с ХИВ е бил по-нисък от очаквания.

Новото проучване показва, че доброволното медицинско мъжко обрязване (ДММО) може да осигури известна защита за сексуално активните мъже, въпреки че изследователите внимават да не преувеличават с резултатите от него.

“Въпреки че ДММО може да има висока защитна ефикасност, е важно да се подчертае, че трябва да се осигури цялостна защита срещу ХИВ с допълнителни превантивни мерки”, пишат авторите.

“Препоръките включват използване на презервативи, намаляване на броя на интимните партньори,

редовно тестване за ХИВ и предекспозиционна или постекспозиционна профилактика, според случая”, добавят те.

ХИВ продължава да бъде сериозна заплаха за общественото здраве в някои части на света, като отнема живота на стотици хиляди души годишно. Въпреки че от началото на 2000 г. смъртността е намаляла, някои страни в Африка все са непропорционално засегнати от това заболяване.

Все още няма лек за ХИВ инфекцията, въпреки че през последните години възможностите за медицинска профилактика и усилията към сексуално образование и превенция се подобриха. И макар че не може да съперничи на презервативите, изследванията показват, че обрязването може да намали риска от предаване на ХИВ поне в някои случаи.

Предишни тестове установиха, че тази манипулация върху половия член е свързана с

по-ниски нива на разпространение на няколко венерически болести, включително сифилис и мек шанкър

Проучванията също така показват, че хетеросексуалните мъже, които са обрязани, са изложени на по-малък риск от заразяване с ХИВ.

Въпреки че отстраняването на препуциума е разпространена и древна традиция сред много култури, продължаващата му практика е спорна, особено когато се извършва върху непълнолетни и новородени момченца по религиозни причини. Застъпничеството за обрязването, без да е дадено изрично съгласие от детето, като интервенция в областта на общественото здраве също може да бъде чувствителна тема.

Например множество кампании за ДММО са критикувани, защото са спонсорирани от западни правителства и доброволчески организации, които често пъти са зле информирани за начина на живот на африканските общности и са основани на преувеличени доказателства.

Както се казва в едно проучване от 2020 г., тези стратегии “са започнати набързо, без адекватни контекстуални изследвания, а начинът, по който са проведени, предполага неверни и стереотипни схващания за културата, здравето и сексуалното поведение в Африка, както и неспособност да се разгледат правилно икономическите обстоятелства, които подпомагат на разпространението на ХИВ”.

Процедурата най-популярна в САЩ, в Ирландия – само 1%

В края на XIX век медицинското обрязване на новородените става обичайно, първо в САЩ, а след това и в Обединеното кралство. То придобива такава популярност, че през първата половина на миналия век 84% от момчетата от най-известните британски държавни училища са били подложени на тази процедура. През последните 70 години обаче процентът на обрязване в Обединеното кралство е спаднал драстично, докато в Щатите на повечето момчета все още се отстраняват препуциумите малко след раждането.

Твърди се, че именно нюйоркският хирург-ортопед Люис Сейр (1820-1900) е отговорен за популяризирането на процедурата отвъд океана. През 1870 г. д-р Сейр е помолен да прегледа петгодишно момче, което изпитвало трудности при ходенето. Хирургът стигнал до заключението, че детето страда от рефлекторна невроза (популярна диагноза по онова време), дължаща се на необичайно чувствителен пенис. Лечението за това състояние било чрез “освобождаване на затворената главичка на половия член”.

Новината за последвалото “лечение” бързо се разпространила, като дори процедурата била предписвана при редица състояния и някои измислени болести като: лудост, мастурбация, епилепсия, парализа, херния, остеоартрит на тазобедрената става, туберкулоза, рак и главоболие. Разпространението на обрязването варира в западните държави. САЩ води класацията, където 71% от мъжете са обрязани, след това е Нова Зеландия (33%), Австралия (27%), Великобритания (21%), Франция (14%), България (13,3%) Германия (11%), Швеция (5%), Италия (3%) и Ирландия (1%).