Грюнард е далечното място, на което Чърчил тествал ужасяващо биологично оръжие, с което възнамерявал да сломи нацистите
„Тук го наричат Островът на смъртта или Островът на мистериите, и за това има основателна причина", казва бруленият от вятъра репортер на Би Би Си Файф Робъртсън, когато през 1962 г. застава на брега, посочвайки отдалечения и безлюден шотландски остров Грюнард.
„Това не е история за стари тъмни дела или за суеверия от Хайленд. Не, тази история започва през 1942 г. Втората световна войната продължава вече три години, когато изведнъж група научни специалисти от военното министерство превземат острова и започват експерименти, които са толкова тайни, че дори днес, 20 години по-късно, много малко хора знаят какво се е случвало там. Дори на местните не им е казано нищо!", разказва от черно белия екран британския журналист от 62-ра.
Робъртсън има за цел да разследва
историите за опасни правителствени опити,
за които се смята, че са се случили на Грюнард. По времето, когато журналистът прави репортажа, Министерството на отбраната на Обединеното кралство вече е обявило острова за забранен и той не успява да убеди уплашените местни жители да го разведат из онова странно място, за да го разгледа отблизо.
Това е историята на една екологична катастрофа. Шокиращо е, че това самотно парче земя в морето остава опасно замърсено и забранено за посещение в продължение на почти половин век, докато през 1990 г. Уестминстър най-накрая не обявява Грюнард за безопасен.
Истината е, че на този остров по време на Втората световна война Великобритания е направила таен опит да овладее смъртоносната сила на антракса - ужасна бактериална инфекция, с която да победи нацистите, които по това време владеят почти цяла Европа. Точните подробности за случилото се там излизат наяве едва през 1997 г., когато правителството разсекретява филм, заснет от военните по онова време, в който подробно се описват експериментите.
Проектът, наречен „Операция Вегетарианец", започва под ръководството на Пол Филдес, тогава шеф на отдела по биология в Портън Даун - военно съоръжение в гр. Уилтшир, Англия, което съществува и до днес.
Портън Даун е създаден още през далечната 1916 г. като експериментална станция на военното министерство за изследване на въздействието на химически оръжия, които се използвали все по-често с напредването на Първата световна война. През 40-те години на ХХ век, когато Великобритания отново е в конфликт, Портън Даун е натоварен с разработването на биологични оръжия, които могат да бъдат използвани срещу Нацистка Германия с катастрофален ефект, като се сведат до минимум реалните преки бойни действия между войските на двете държави. Планът бил да се заразят ленени семена със спори на антракс и да се пуснат със самолет по пасищата за добитък в Германия. Кравите щели да ги изядат и да се заразят със смъртоносното заболяване, както и тези, които ядат месото им или пият млякото им.
Антраксът е естествено срещащ се смъртоносен вирус. Симптомите на инфекцията могат да се проявят напълно едва след време, но когато това се случи,
са ужасяващи и могат да убият човек за много кратко време.
Предложеният план щял да унищожи доставките на месо в Германия и да предизвика епидемия в цялата страна, което щяло да доведе до огромни жертви и неимоверния край на войната. Но за да разберат как би действал антраксът като оръжие в реални условия, изследователите се нуждаели от място на открито, далеч от населените места, където да го тестват.
През лятото на 1942 г. военните купили отдалечения, необитаем остров Грюнард с площ 522 акра и забранили на местните жители да стъпват там. След това военен екип, започнал да провежда експериментите. С помощта на добитък, докаран на острова, за да послужи като тестови обект, учените провели серия от опити с пускане на спори на антракс по цялата територия на острова.
„Целта била да се провери дали антраксът ще оцелее при експлозия в полето, и дали след това ще остане заразен", казва Едуард Спиърс, почетен професор в университета в гр. Лийдс, в документалния филм на Би Би Си „Тайната на остров Антракс" през 2022 г.
„Осемдесет и няколко овце били вързани на различни места и по посока на вятъра от мястото на вероятната експлозия. Взривът бил извършен с дистанционно управление. Той не е бил голям. Трябвало е самото въздушно течение да разсее силно заразните спори на антракса, които да причиняват инфекции и смърт, където и да отидат", допълва професорът.
Резултатите били опустошителни:
в рамките на няколко дни след излагането на въздействието от заразата, овцете започнали да проявяват симптоми и измрели много бързо. Покусените им тела след това били аутопсирани, а после изгорени или погребани под тонове пръст. Някои от тези експерименти са били наблюдавани от местни фермери, които са забелязали носещите се над острова облаци от антракс. Един местен жител, който продал овце на научния екип, си спомня, че видял нещо, което описва като дим, който се спускал върху животните.
„Мисля, че това бяха всякакъв вид отровни газове", казва той на Робъртсън през 1962 г.
Тайните опити продължили до 1943 г., когато военните ги признали за успешни, а учените се прибирали в Портън Даун. В резултат на това са произведени пет милиона ленени питки с антракс, които да бъдат разпръснати из Германия, но планът е изоставен с напредването на инвазията на съюзниците в Нормандия. Така заразената храна била унищожена след войната. До 1952 г. Великобритания разработва едно друго оръжие за масово унищожение и успява да осъществи амбицията си да стане третата ядрена сила в света. Четири години по-късно тя прекратява програмите си за нападателни химически и биологични боеприпаси, а през 1975 г. ратифицира Конвенцията за биологичните оръжия, която забранява всякаква употреба, производство или складиране на такива.
Последиците от операция „Вегетарианец" са катастрофални за острова. Антраксът е много устойчива бактерия и може да се запази в почвата в продължение на десетилетия, причинявайки инфекция при поглъщане дори години след избухването на епидемията. Експериментите на военните са оставили острова твърде опасен за живот на хора и животни, като дори дъждовната вода, която се отмива от него, е потенциално смъртоносна.
В месеците след тестовете стопанските животни в близост до залива около о. Грюнард започнали да измират при странни обстоятелства. Както журналистката Елизабет Уилис цитира в статията си „Замърсяване и обезщетение", правителството на Обединеното кралство тихомълком начело да изплаща обезщетение на засегнатите, като твърдяло, че смъртните случаи са резултат от болна овца, паднала от преминаващ гръцки кораб.
Военните поставили острова под карантина за неопределено време и сложили предупредителни табели за хората, които желаели да посетят мястото. През десетилетията след края на Втората световна война са направени опити за обеззаразяване на мястото чрез химическа обработка и контролирано изгаряне, но те се оказали до голяма степен неефективни. Поредица от тестове през 1971 г. показала, че макар на повърхността вече да няма спори на антракс, те все още се задържат по на дълбоко в почвата, което представлява сериозен риск за всеки, който стъпи на острова.
През 1981 г. група за опазване на околната среда, наречена „Командоси на тъмната реколта", пристига на острова и
в една кофа взема проби от заразена с антракс почва.
След това те я оставят пред Портън Даун, за да подчертаят смъртоносната зараза, властваща над Грюнард, и да накарат правителството да предприеме нещо. Пет години по-късно учените се завръщат, за да опитат отново да обеззаразят мястото, като напояват пръстта там със смес от морска вода и формалдехид, а също така отстраняват и изгарят замърсения най-горен почвен слой. Този път усилията им са по-успешни и накрая, на 24 април 1990 г., след 48 години карантина, правителството на Обединеното кралство обявява Грюнард за свободен от антракс. Той не е единственото място, където британците са провеждали тайни тестове на биологични оръжия, но е първото. Последствията от случилото се там са мрачно свидетелство както за опасностите от биологичната война, така и за способността на човечеството да се самоунищожава.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари