Микропластмасата превзе и тестисите

• Това ли е причина за все по-ниската репродуктивност,  проверяват учените
• Броят на мъжките сперматозоиди е намалял с 59% в последните десетилетия

"Не искаме да плашим никого, но го приемете като предупреждение", обявиха преди дни учени от университета в Ню Мексико, след като откриха 12 вида микрочастици от пластмаса в тестисите на всички изследвани от тях 23-ма мъже.

Статистиката показва, че броят на мъжките сперматозоиди е намалял с 59% през последните няколко десетилетия, като за виновници се сочат замърсяването на въздуха, мобилните телефони в джобовете на панталоните, пушенето на електронни цигари. Но сред причините вероятно достойно място заема и микропластмасата.

Екипът изследователи установил, че преобладаващи след 12-те вида частици са тези на полиетилена, използван за направата на пластмасови пликчета и бутилки. На второ място идвал поливинил хлоридът (PVC), който в бита е почти навсякъде.

Средната концентрация била 329,44 микрограма на грам човешка тъкан, което е много повече от откритите преди време количества в кръвта

Микропластмаса е откривана досега в почти всички човешки органи – белите дробове и черния дроб, бъбреците, сърцето, дори в мозъка.

Микропластмасата, по-малка от 5 мм дължина, прониква в човешкото тяло от опаковките на храните, водата и дори въздуха, който дишаме, и различни изследвания я свързват с причиняването на рак и с проблеми, свързани с възпроизводството.

"Има много микропластмаса около нас - отбелязва водещият автор на изследването д-р Сяожон Ю. - Можем да направим собствен избор, за да избегнем по-добре излагането си на нея, да променим начина си на живот и поведението си."

Д-р Ю решил да оглави проекта, след като негов колега, професорът в колежа по фармация на университета Матю Кампен, открил тревожни концентрации на микропластмаса в човешките плаценти.

Наличието на това невидимо замърсяване в плацентите, толкова близо до бебетата по време на бременност, накарала и двамата учени да се чудят как микропластмасата влияе на възпроизводството. Кампен попитал д-р Ю: "Обмислял ли си защо се забелязва този спад в репродуктивния потенциал напоследък? Трябва да има нещо ново."

След този разговор екипът на д-р Ю се заел със своето изследване и открил, че микропластмасата в тъканите на мъжките тестиси

значително надвишава тази, открита в женската плацента

По етични причини мъжката тестикуларна тъкан е получена анонимно от Службата на медицинските изследователи в Ню Мексико за целта на новото проучване. Съдебните лекари на щата събират тези тъканни материали по време на аутопсии и след това ги съхраняват замразени до седем години за потенциални съдебномедицински цели, преди да им бъде разрешено законно да се разпореждат с тях.

Тестисите били на мъже между 16 и 88 години в момента на смъртта им.

Методите за консервиране, използвани за съхраняване на човешката тъкан, обаче попречили на екипа да изчисли броя на сперматозоидите на мъжете. За да запълни тази празнина, проучването също така анализирало 47 проби на тъкани от кучета, получени чрез кастрация, които показали, че в кучешките тестиси с наличие на PVC броят на сперматозоидите бил по-нисък.

Учените посочват, че са необходими допълнителни изследвания, които да докажат връзката между микропластмасата и спада на броя на сперматозоидите при мъжете, но предполагат, че такава връзка има.

"В началото се съмнявах дали микропластмасата може да проникне в репродуктивната система - казва пред британският в. "Гардиан" д-р Ю за изследването си, публикувано в списание Toxicological Sciences. - Когато за първи път получих резултатите за кучетата, бях изненадан. Бях още по-изненадан, когато получих резултатите за хората." Станало ясно, че в човешките тестиси концентрацията на микропластмасата била

три пъти по-висока

от тази при кучетата

– около 330 микрограма срещу 123 микрограма.

Пред изданието "Бизнес инсайдър" д-р Ранджит Рамасами, експерт по репродуктивна урология, коментира, че нахлуването на микропластмасата в тестисите е повод за допълнително безпокойство.

"Единствените два органа в човешкото тяло, които са защитени пространства, са тестисите и мозъкът - обяснява той. - Мисля, че първо трябва да проучим въпроса как микропластмасата изобщо е попаднала там." Шокиран съм, твърди той.

Здравните специалисти от години се тревожат за намаляването на броя на сперматозоидите при мъжете, въпреки че причините, изглежда, са свързани с множество фактори на околната среда. Едно проучване от ноември 2022 г. в списание Human Reproduction Update, в което са представени данни от мъже в 53 страни, установи, че средният брой на сперматозоидите е спаднал с 51,6% между 1973 и 2018 г. в световен мащаб.

Д-р Ю обяснява, че наличието на PVC пластмаса в частност е доста тревожно: "PVC може да отдели много химикали, които пречат на сперматогенезата (образуване на сперма в тестисите) и съдържа вещества, които причиняват ендокринни смущения." Известно е, че смущенията в ендокринната система причиняват проблеми с половите и репродуктивните хормони.

Последствията за здравето от микропластмасата при хората привличат повече внимание през последните години, тъй като проучванията показват, че частиците, изглежда, допринасят за възпалителни заболявания на червата, рак на панкреаса и болестта на Алцхаймер. През март проучване на New England Journal of Medicine дори предположи, че микропластмасата в кръвоносните съдове на врата може да играе роля в риска от инфаркт и инсулт.

Д-р Ю посочва, че тревогата е по-голяма

за младите поколения,

защото микропластмасата е завладяла цялата околна среда. Има я на връх Еверест, както и на дъното на океана в най-дълбоката му точка – Марианската падина.

На фона на нарастващата загриженост относно микропластмасата в телата ни и в околната среда 175 страни-членки на ООН, се съгласиха да изготвят тази година план за прекратяване на замърсяването с пластмаса - Глобален договор за пластмасата.

Въпреки това д-р Ю изразява предпазливост относно най-лошия сценарий и се надява повече учени да проучат връзките между микропластмасата и репродуктивното здраве. "Имаме много неизвестни – смята той. - Трябва наистина да разгледаме какъв би могъл да бъде потенциалният дългосрочен ефект. Дали наистина микропластмасата е един от факторите, допринасящи за спада на репродуктивните способности?"

Микропластмасата вече е навсякъде около нас и вътре в нас, доказват все повече проучвания.