Кирил Киров - между тежките учебници по дентална медицина и пистолета

Изключил е от съзнанието си, че на световното първенство в Баку се печелят и олимпийски квоти, дочува го по време на финала

Как ли биха реагирали олимпийците, отдали живота си само и единствено на своя спорт, превърнал се в тяхна професия и в тяхното “всичко”, когато разберат, че редом до тях на най-големия спортен форум се състезава не по-малко талантлив и успешен спортист, за когото обаче животът не свършва с това, а е избрал да се развива в друга професия, която да се превърне в смисъл на живота му?

Най-малкото ще им бъде странно. За мнозина - невъзможно. Как може да си топспортист и в същото време да имаш основна професия, в която да се стремиш да си добър и удовлетворен, че си вперил погледа си към нейните “олимпийски върхове”?

Невъзможното е възможно! Ако някой се съмнява, да запомни името Кирил Киров.

Дестинация Париж

Едно интелигентно

българско момче,

за което да е шампион

по спортна стрелба

не е достатъчно.

Без да парадира и претендира, той просто учи и работи. За да е шампион в живота.

 Роден е на 19 февруари 2000 г. Започва да тренира спортна стрелба през 2013-а в АСК “Тракия” в родния Пловдив. През 2018 г. тогавашният ученик в СОУ “Патриарх Евтимий” печели златен медал от младежките олимпийски игри в Аржентина - на 10 м пистолет при смесените отбори в тандем с германката Ванеса Зеегер. Той е лауреат на голямата награда на фондация “Димитър Бербатов” в традиционните награди за ученици в областта на изкуствата, науката и спорта “Успелите деца на България”. През 2022 г. заедно с Антоанета Костадинова печелят сребърен медал от Европейското първенство на 10 м пистолет при смесените отбори.

През 2023 г. Кирил става трети в света - завоюва бронзов медал на 10 м пистолет на световното първенство в Баку. А с това - и квота за олимпийските игри в Париж.

Кирил Киров получава награда от зам.-министъра на спорта Даниела Дашева на церемонията “Спортната слава на България” в края на 2023 г. Киров бе определен и за №1 в спортната стрелба за 2023-а. СНИМКА: "24 ЧАСА"

 “Това е най-големият форум, който съществува в света на спорта. Самата възможност да присъствам и да участвам на такова събитие за мен значи чест. Още повече се радвам и още повече допринася за високата степен на удовлетворение фактът, че квотата беше извоювана, така да се каже, “по надлежния ред” - от световно първенство със спечелен медал за България. За мен поне има голяма разлика дори между единия и другия вариант за спечелване на правото да участвам на олимпийските игри. Смятам, че се случи по най-добрия възможен начин", разказва Кирил.

С бронзовия си медал на 10 м пистолет от световното по спортна стрелба в Баку през август 2023 г., на което спечели и олимпийската квота.

Вероятно всички спортисти отиват на големите първенства, които са олимпийски квалификации, с мисия “квота”. Е, не съвсем всички. Оказва се, че Кирил е стрелял за максимален възможен резултат на световното, без дори да се замисли, че на мишената му стои и билет за олимпийските игри.

“Има една тънка особеност - не че не знаех, но бях изключил от съзнанието си факта, че на световното се раздават квоти. Тази информация се възвърна в главата ми, докато течеше самият финал. Но когато си се съсредоточил, когато си се концентрирал върху работата, това стои на заден фон. Не, че не оказва влияние, но когато си напълно фокусиран, някак по-лесно се преодолява напрежението, което внася мисълта за квотата, както и отговорността, свързана с този ангажимент.

Между отделните изстрели има коментари. Аз по принцип се изолирам от тях, по принцип съм там по друга работа. Но по едно време просто дочух, че се говори за квоти, нещо за олимпийските игри. И в задното си съзнание навързах нещата и съобразих, че имаше нещо такова. Всъщност си беше логично точно на този форум да се раздават квоти, но преди този момент аз бях изолирал изцяло този факт, бях го оставил на заден план, защото работата беше изцяло с приоритет”, разказва с усмивка Кирил.

Какво ли е всекидневието му днес? Може би ляга и става с мисълта за олимпийските игри в Париж?

“Не ми допада това да е обсесивно. Да, определено се отнасям отговорно. Това не е просто възможност, но и въпрос на чест да съм на такъв форум. В никакъв случай не го неглижирам, но не поставям нещата така, все едно с това свършва целият свят, не смятам и че ще ми е последната олимпиада или последното важно състезание. Да, олимпийските игри в Париж са много, много важни, но след тях не идва краят на света”, разсъждава той.

Със златния медал от младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г.

 Пловдивчанинът вече е олимпийски шампион, макар и от младежките игри. “Да, имам златен медал, стои вкъщи в една кутия. Прибран на сигурно”, продължава с усмивка Киров. Каква ли му се струва вероятността след Париж на същото място да сложи още една кутия, а в нея олимпийски медал от най-големия спортен форум?

“Амбиция винаги има, иначе нямаше да се занимавам с това. Няма ли амбиция, защо да го прави човек? Да, трябва да ти носи и удоволствие, но амбицията е нещото, което те дърпа напред и напред. Стига нещата да са както трябва, да имам и късмет, може да се случи. Смятам, че в професионалният спорт, особено на такова високо ниво, до голяма степен резултатът е отражение на работата, но не трябва да забравяме, че не работим на максимума само ние, на олимпийските игри няма хора, които не го заслужават. Всеки, който е отишъл там, го е направил с амбицията да се бори за едно и също. И конкретно във финалното постижение късметът също играе немалка роля”, разсъждава Кирил.

Знае отлично, че спортната стрелба е сред най-успешните ни олимпийски спортове със 17 спечелени медала под петте кръга.

Наясно е и

с отговорността

пред всички

за пазенето и продължаването на българската традиция в спортната стрелба. Но анализира и възприемането на неговия спорт в днешните времена, особено от днешната младеж, която би трябвало да е утрето на спортната стрелба.

“Може би заради естеството си спортът ни е малко по-труден за възприемане от всеобщата публика и следователно не е толкова популярен сред младежта. Но бих призовал всеки един, който има възможност, да пробва поне веднъж, да види какво е. Никой не е казал, че задължително трябва да става олимпийски шампион, но може пък спортната стрелба да му хареса, може да научи нещо ново, може да намери свой път в тази среда, по който да му допада да върви”, казва Кирил.

Как едно 13-годишно момче от Пловдив решава точно това - “аз ще се занимавам със спортна стрелба”?

“Случи се горе-долу по начина, който описах. Живея близо до стрелбището, сградата е голяма и червена с голям надпис “Общинско стрелбище”. Един ден реших да вляза и да видя какво е... Ето така започна всичко. Не съм тръгвал с идея и цел за световно величие. И до ден-днешен е така.

Отново държа да подчертая - това не означава, че се отнасям безотговорно, просто смятам, че ако ти работиш и вършиш работата си както трябва, титлата сама ще дойде. Каквато си заслужил според работата си.

Но ако не я вършиш, какво ще дойде при теб, никой не може да каже. Аз бих се старал да върша работата си перфектно.

Никой не ме е

карал да се

занимавам със

спортна стрелба

Просто влязох в залата. И после решението си беше мое. Пробвал съм и други спортове, които също са ми допадали, но със спортната стрелба най-много се напаснахме. Спортът ни не е много динамичен - за някои е плюс, за други може да е минус. Аз съм тренирал и академично гребане, даже в един момент беше успоредно със стрелбата. Известно време съм тренирал айкидо. Играл съм волейбол”, разказва Кирил Киров.

Той обича да свири на китара. Обича и да чете. Но дали вече му остава време? След въпроса коя е последната книга, която е прочел, става ясно, че той наистина е различен спортист - такъв, за когото си заслужава да се пише и говори.

“В момента се подготвям за доста тежка изпитна сесия в университета, така че нямам много време за свободна литература. Мога да ви кажа кои са последните учебници, които прочетох, но те са и големи, и тежки, така че да не утежняваме и отегчаваме ситуацията”, казва през смях Кирил.

Учи дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив.

“В момента съм пета година, имам още година и половина до завършване. Работя и в тази насока”, допълва той.

И учението, и спортът изискват пълна отдаденост. Не е ли невъзможна комбинацията, при която има успех и в двете сфери?

“Не знам дали се разбира достатъчно, но основното нещо, с което аз се занимавам, което е попрището ми за развитие в живота, е денталната медицина. Това е нещото, което съм си избрал да работя. Това, че се занимавам със спортна стрелба, не го превръща в единствен път в живота, сякаш нямам и други цели. Но е факт и другото - дори да съм решил, че основната ми цел е развитието в денталната медицина, това не означава, че не мога да отделя нужното време за спортната стрелба. Или да поема нужната отговорност”, обяснява 24-годишният пловдивчанин.

Колко чете и

колко стреля

на ден?

И как успява да балансира? “Различно е. Когато каквото се налага, на него му бива отдавано нужното време. На този етап съумявам да го намеря. За стрелбата - с изключителната подкрепа и наставленията от страна на треньора ми Румяна Апостолова. Тя има голяма роля в подготовката ми, за което съм ѝ много благодарен. Помага изключително и в разпределението на времето. По отношение на спорта тя е главният виновник за развитието и постиженията ми. От самото начало в залата до ден днешен тя е човекът, който е до мен. Макар че работи в една категория от спорта, която аз наричам “треньорската сянка”, защото позицията на треньора на моменти е изключително недооценена. А треньорът върши немалка работа от цялостния процес, а в някои случаи най-важната - основополагащата работа. Особено в моя случай мога да кажа, че за спортната стрелба Румяна Апостолова е човекът, който ме е отгледал. Не съм си сменял треньора, нямам и намерение това да се случва. Тя е основният виновник за успехите ми. А иначе знаем за разбирането - ако състезателят постигне нещо, той е най-големият, най-великият, но ако състезателят се провали, треньорът е виновен”, благодарен е Киров.

И стигаме до темата за съперниците му на олимпийските игри. Хора, които наистина мислят от сутрин до вечер за представянето си в Париж. И на които наистина би им се сторила странна историята на момче, избрало денталната медицина за своя професия, а намиращо се до тях на олимпийския огневи рубеж. "Да, за някои може и да е странно, но аз всъщност имам много позитивно чувство. Съумявам да правя и едното, и другото. И на този етап ми се получава. Не мога да се оплача и се надявам да продължи да е така. Но, да - хората, които са стигнали до олимпийските игри, в най-честия случай са професионалисти, които са посветили живота си на своя спорт и своите цели чрез него. Съперниците ми са хора с много по-голям опит от мен. Някои са били по първите места в света, когато аз започвах да стрелям, а част от тях продължават и сега", казва Кирил.

В спорта той няма идоли, на които да иска да подражава, по-скоро иска да надвие самия себе си. "Ситуацията е такава, че в нашия спорт е много силно застъпен индивидуализмът. Да, много е хубаво да гледаш тези, които се справят по-добре от теб, само че е неоспорим факт, че това, което върши работа за един, може да не върши работа за друг, че може и да му навреди. Много е хубаво да гледаш как се справят хората, постигащи най-добри резултати, по-добри от теб, да анализираш какво и как повече правят те, но в същото време смятам, че спортната стрелба е един от спортовете, в които човек трябва да се опита да се бори повече сам със себе си, отколкото един срещу друг. За мен това трябва и да е нагласата - не отиваш да се пребориш за първото място, отиваш да се пребориш със себе си. Да покажеш максимума от това, което си показвал досега, което си тренирал - това е истинската битка, която водиш, отивайки на състезание. И няма значение какво е то - дали е държавно първенство, или олимпийски игри. Ако отидеш и покажеш повече от онова, което си тренирал и което си смятал, че можеш до вчера, в днешния ден това е своеобразна победа, независимо дали някой е показал, че може повече от теб. А вече дали тази твоя победа ще те класира на достатъчно добро място, дали ще ти донесе медал, естествено, че е хубаво, но не е гарантирано. Е, ако стреляш добре, шансът да се класираш добре е голям - елементарна логика", разсъждава още Киров.

Какво би пожелал на българските спортисти за предстоящите олимпийски игри в Париж? “Освен баналното “успех на всички”, нека всеки да се забавлява.  Ясно е, че всеки, който е стигнал до олимпийските игри, го е заслужил. Но забавлявайки се, смятам, че ще е възможно да покаже и максимума от себе си. Не е нужно задължително да се тръгва с мисли за медали и класирания - изработено ли е, ще си дойде. Просто отидете, свършете си работата, забавлявайте се, а каквото трябва и каквото е заслужено, то ще си дойде”, завършва Кирил Киров.