Много зор, малко карагьоз - как тръгва сезонът на рибарите във Варна

01 April 2024
Надежда Алексиева
Ентусиазирани рибари хвърлят въдици за карагьоз. СНИМКИ: ОРЛИН ЦАНЕВ
Ентусиазирани рибари хвърлят въдици за карагьоз. СНИМКИ: ОРЛИН ЦАНЕВ
  • Ако на пазара върви по 12 лв., те ни плащат 6-7. Така реално прекупвачът печели повече от нас, без да е вложил нищо, казва опитният риболовец Теньо
  • Започва и уловът на трицоната

"Рибарският труд е тежък - не е само романтика, море, изгреви, залези."

С тези думи ни посрещат дружина рибари, седнали да обядват в топлия пролетен ден в тяхното селище край Варненското езеро. Черпят се за начало на улова на цаца. На мрежите, хвърлени за карагьоз обаче, днес се закачили само водорасли.

Има и слаби дни, като стават все повече

Рибата намалява, търсенето се увеличава и за собствениците на малки рибарски лодки - до 8 метра дълги и газене (частта под вода) най-много 50-60 см, ежедневието става все по-трудно.

Рибарското селище в местността Малка чайка е закътано сред стари дървета на брега на Варненското езеро, а морето е зад ъгъла. То е изградено преди повече от 30 години, но днес рибарите не знаят докога ще останат и са притеснени. Има издадена заповед за тяхното отстраняване, за която те знаят макар и неофициално.

55-годишният Теньо Тенев разказва за битието на морските труженици, преди година е създал и рибарско сдружение с нестопанска цел "Фарчето" под опасността от събаряне на техните постройки. Според него земята е частна държавна собственост и е предоставена за ползване на варненски университет.

Говори се, че ще се строи яхтено пристанище, на което те няма да имат място.

Рибарите си мечтаят един ден живописното място, на което е изградено импровизираното селище, да стане като Ченгене скеле в Бургас и имат точна визия за това. Докато водят битки за място под слънцето, рибарите стартират сезона с полупразни мрежи. Но да се върнем към рибата.  

Отминават последните дни на карагьоза. Уловът не е впечатляващ - в добър ден двама вадят до 15-30 кг

Обикновено го вземат матрапазите, ние сме с усукани ръце, нямаме възможност да го съхраняваме, те го купуват на смешни цени и го продават двойно.

Ако на пазара е 12 лв., те ни плащат 6-7 лв. Реално прекупвачът печели повече от рибаря, без да е вложил нищо - нито е слагал мрежи, нито е поддържал лодка, нито е плащал бензин, нито се е трепал в морето, разказва Теньо.

На 15 април влиза забраната за улов с мрежи, тя трае до 30 юни. Сега започва сезонът на трицоната, тя няма да е забранена.

Малките лодки ловят на квотен принципи, затова нямат достъп до една от най-вкусните и скъпи риби - калкана. А и той излиза много навътре - на 50 км в морето.   Понякога в мрежите се хващат само водорасли, боклуци и раци.

Понякога в мрежите се хващат само водорасли, боклуци и раци.

Карагьозът е най-търговската риба, която идва при нас, аналог на херингата за северните морета. Той зрее и в сладки, и в солени води, хвърля хайвера си в реки. Около Варна тази река е Камчия. Сега вече започва да изчезва, защото търси къде да си хвърли хайвера.

Тази година добивите от него са сравнително слаби.
Сафридът е миграционна риба, очаква се да мине край Варна около 24 май, тръгва към северния край на Черно море и се връща през есента. През лятото евентуално тук остава т.нар. скален сафрид.

Миналата година ще запомнят с липсата на чернокоп. Леферът се завъртя и изчезна, само за кратко, паламуд изобщо не видяхме, спомнят си рибарите.

Завърта се циклично на 5-6 години  и уловът е много по-беден от този на юг.

Във Варна се разчита на сафрид, кефал, платерина, попче,

което също рядко се появява, чакат да мине леферът.

Теньо Тенев разказва какво е положението с Черно море - какво е научил през годините.

"Черно море е деликатна система, дъното му е покрито със сероводород. Всичкият боклук, така да се каже, от Европа се влива тук, реките се отточват в морето, а то е безотточно, то е като утайник.   Рибарското селище в местността Малка чайка

Рибарското селище в местността Малка чайка

Затова рибите минават от единия до другия край, хвърлят си хайвера и отминават, имат нещо като компас в главата. Връщат се там, където са се родили, за да хвърлят хайвера си."

Според рибарите замърсяването е основната причина за намаляване на популациите. Те го знаят и се опитват да помогнат, изхвърлили са тонове боклук, доплавал до бреговете.

"Занаятът постепенно изчезва... ние съществуваме не заради, а въпреки институциите.  Дребномащабният риболов е труден, морето е бедно, доходите са нищожни. Един от големите проблеми, които хората не разбират, е, че лодките за дребния риболов не предлагат укритие, нито възможност за складиране на борда. Въпреки усилията в мрежите често се хващат раци, водорасли и боклуци", обяснява Тенев.

Изглежда, наболелите проблеми са повече от поводите за похвали.

"Ние сме от хората, които имат люспа в морето и солена вода в дупето. Това е трудно да бъде разбрано от другите. Морето дава свобода, дава това, което не може да намериш никъде другаде. Съчетава борбата с природата и твоето оцеляване.

Освен романтиката то е трудно за покоряване. Ако не си подготвен, не влизай. Много колеги си отидоха, защото го подцениха.

Рибарите си вадят хляба с кръв от морето и е трудно да обясним на другите желанието да си изцапан, мокър, да ти е студено - само и само да отидеш да хвърлиш мрежите и да се надяваш да хванеш някоя риба", разказва с много емоция варнененцът Теньо.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/