Д-р Юлиян Караджов: Хапче за глава може да отчете морфин в кръвта, а нурофенът на тест излиза като канабис

22 August 2023
Георги Милков
Д-р Юлиян Караджов е биохимик, автор на две от най-изчерпателните и популярни издания върху темата за наркотичните вещества, издавани в България.
Д-р Юлиян Караджов е биохимик, автор на две от най-изчерпателните и популярни издания върху темата за наркотичните вещества, издавани в България.

Софтуерът на уредите за анализ често дава фалшиви идентификации, адекватните мерки изискват включването на специалисти, а полицаите и политиците да бъдат отстранени от този разговор, защото само отчитат дейност, казва експертът по наркотични вещества

- Д-р Караджов, какви са най-големите проблеми с тестовете за алкохол и наркотици - видът на теста, технологията, по която се работи, референтните лаборатории или може би техният недостатъчен брой?

- Има виц, който много кратко и ясно обобщава ситуацията: “Работим бързо, евтино, качествено – но не повече от 2 от тези неща”. Качествените тестове са бавни и скъпи. Затова използваните методи са компромис. Полевите тестове трябва да бъдат бързи и евтини, затова са трагично неточни и неселективни. Не само у нас; изследвания във Франция и САЩ показват, че и тамошните полеви тестове могат да сбъркат с десетки пъти (не проценти, а пъти!) нагоре или надолу, т.е. да пропуснат положителна проба или да “набедят” отрицателна проба за положителна.

Кръвните тестове са по-добри, но също не са безгрешни.

- Кои са най-използваните лекарства и медикаменти, които биха дали фалшив положителен тест за употреба на наркотици?

- Пълните списъци са ми неизвестни, но тук-там някой от производителите дава кратък списък към документацията на уреда си. Например човекът е взел нурофен, а полевият тест може да го отчете като канабис. Различни са за различните видове тестове. Дори кръвните тестове имат подводни камъни. Във фейсбук дадох пример за рисковете от кръвен тест на собственото ми семейство: Вземам селегилин, който на кръвен тест уверено ще покаже, че “друсам метамфетамин”. В кръвта ми има следи от L -метамфетамин, непсихоактивен метаболит на селегилина, а не психоактивен D-метамфетамин. Но машината не може да види разликата. Тя изобщо не умее да различава L от D молекули. Аз вземам малки дози, но има хора, които вземат повече, съответно вероятността да загазят е много по-голяма.

Или жена ми Роси е пила онзи ден хапче против главоболие, в което има малко кодеин, чиито психоактивни ефекти, дори в първите часове, са нищожни. И със сигурност би шофирала по-добре под въздействието на мъничко кодеин, отколкото под въздействието на тежко главоболие! Машината вижда следи от морфин, метаболит на кодеина - но и на хероина. Машината не може да каже какво е взела Роси; и в двата случая морфинът в кръвта е морфин.

Проблем, за който почти не се говори, е, че софтуерът на уредите за кръвен анализ (хроматограф + мас-спектрометър) често дава фалшиви идентификации, т.е. намира вещество, което му е непознато, и го идентифицира със своя алгоритъм с нещо познато в базата си данни – а в базата данни на съответната специализирана машина, както се досещате, има основно наркотици.

Имал съм случаи, когато лабораторията, на която съм дал пробата, уверено намира тетрахидроканабинол (активното вещество в канабиса) в бяло вино и в палмово масло, току-що купени и отворени.

- При това положение кой според вас е най-сигурният тест?

- Скъпият J. Отнемащ много време и най-важното скъпо платени и рядко срещани специалисти, които да мислят как да отстранят всички възможни грешки във вашия конкретен случай. Което е нереално за рутинна полицейска работа.

- Ако водач на МПС не е употребил наркотици, но тестът му се окаже положителен, какво би следвало да предприеме, за да не му отнемат автомобила?

- Това е въпрос към юристите.

- А какви са адекватните мерки, които би трябвало държавата да предприеме?

- На първо място, да отстрани полицаите и политиците от разговора. Тяхната мотивация е да покажат на публиката, че “се прави нещо”. Но нищо не разбират, затова се получават трагично глупави закони. Темата е специфична, изисква включването на много широк кръг специалисти – химици, фармаколози… до икономисти. Те трябва да прегледат какво се прави по света и да помислят какво може да се приложи у нас. След това юристите да го оформят на езика на закона, а политиците просто да го гласуват. Но във всички случаи ще става дума отново за компромис. Надявам се, на по-високо ниво.

- След пандемията наблюдавате ли някаква промяна в предпочитанията към различни наркотични вещества? Има ли нов тренд?

- Не бих казал. Има много малки ефемерни трендове, които бързо се сменят според достъпността и промените в законовия статус на дрогите.

- Защо и как фентанилът се превърна в такъв проблем?

- Той се превърна в проблем основно в медиите. Фентанил епизодично се появява у нас от поне 20-ина години. Когато и откъдето дойде партида. Но сме много далеч от системните проблеми например на САЩ, където фентанилът е бич.

- А райският газ?

- Райският газ е дишането на лепило за богатите. Поразително за мен е колко бързо възникнаха проблеми с газа. Той се вдишва от повече от 2 века, на приливи и отливи, но доскоро бяха известни буквално 2 случая на тежки усложнения. А сега медицинските списания в различни страни бълват статии за нови и нови случаи. Хората се докарват до увреждане на нервната система с парализи и парези! Което означава, че днес тези, които го дишат, го приемат като напълно безопасен - и прекаляват. На света няма нищо напълно безопасно.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/