Неизбежната победа на Георги Господинов, човека, развълнувал поколенията след “постистината”

“Времеубежище”, която спечели “Букър”, беше изкупена за часове от столичните книжарници

Победата на Георги Господинов на наградите “Букър” е едновременно изненадваща и неизбежна, защото той е авторът, който успя да развълнува поколенията след “постистината”. Тези, които познават социалните мрежи, локдауните, дълговата криза, руската пропаганда и всички други прояви на съвременния Zeitgeist*.

И той вълнува, като говори човешки и припомня по виртуозен начин най-важните неща. Господинов е изключително популярен по света и у нас. Навсякъде, където е поканен да говори, винаги след неговите думи има плачещи хора. Това му умение - да въздейства, се цени навсякъде по света и неслучайно той е най-превежданият български писател изобщо. Не защото е някакъв апологет на глобализма и соросоидизма, както твърдят българските му завистници, а защото вълнува по еднакъв начин и снобите, които го купуват от WHSmith** в парижкия първи арондисман, и тези селяни от софийското Антон, които го чакат за автограф.

Тъй че победата му бе неизбежна. От нея може би са били изненадани провинциалните графомани в България, които от години говорят какъв бил некадърен, как го лансирали нарочно, защото имал връзки с посолствата. А те, понеже нямали, затова издавали по 300 бройки само на “език свещен на нашите деди”. Повтаряйки тези глупости безкрайно, изведнъж са решили, че това е истина и той е некадърен досадник като Ърнест Хемингуей, каквито хейтове се появиха в социалните мрежи.

Часове преди вълната с отзиви обаче звездният миг на Господинов се случи в 23,56 ч на 23 май, когато председателят на журито за “Букър” - носителката на “Гонкур” Лейла Слимани, обяви “Времеубежище” за победител. Така с най-престижната литературна награда в света за първи път бе удостоен български писател - Георги Господинов, както и преводачката му Анджела Родел. 

Искахме да наградим книга, която се фокусира върху индивида и колектива едновременно и върху това какво ни свързва, каза Лейла Слимани минути преди да връчи статуетката.

Господинов отговори с две изречения на български: Честит празник! Честито чудо на езика!

А на английски обясни: Утре е най-важният ден в България, любимият ми национален празник - денят на кирилицата, на писането и на езика. Прекрасно е, когато езикът и буквите се празнуват.

Във “Времеубежище” Георги използва много, и то чудесни метафори, но една от тях говори за критичната липса на смисъл в света, каза Анджела Родел, превела и неговата “Физика на тъгата”.

На сутринта на 24 май “Времеубежище” бе изчерпана от столичните книжарници, показа проверка на “24 часа”. Бе намерена само една книга, но в английския ѝ вариант.

Книжари обясниха, че всички налични бройки са свършили още в първия час след отварянето им сутринта. Интересът към книгата продължава да е голям, както е повишен и към останалите заглавия на Господинов, които също са на изчерпване. (24часа)

*Zeitgeist - духът на времето. Термин от философията на Георг Хегел, който описва съществуващите реалности и представи в определен отрязък от време. Използва се в масовата култура като синоним на мода в стила на живот и изкуството. Невидимият фактор, който характеризира най-точно дадена епоха.

**WHSmith - англоезична книжарница на най-централното място в Париж - в първи арондисман (район) на френската столица, между Лувъра и площад “Конкорд”. Място, възприемано от класата на джетсетърите за център на света.

Клиника за миналото лекува болни от алцхаймер, но става спасение за тези, които не могат да приемат настоящето

Гаустин - алтер егото на писателя Георги Господинов, решава да направи клиника за хора със загуба на памет, като ги връща в годините на младостта им, когато са били в разцвета на силите си. Постепенно различните персонажи подобряват както психичното си състояние, така и физическото.

Тази клиника предлага обещаващо лечение за страдащите от алцхаймер - всеки етаж възпроизвежда едно десетилетие с най-малките подробности - от мебели, цигари и напитки от епохата до вестници, които отразяват всеки ден от десетилетието. Когато вестта се разпространява, здрави хора започват да търсят убежище в клиниката, за да избягат от ужасите на съвременния живот.

Това накратко е сюжетът на романа “Времеубежище”, който в навечерието на 24 май - Деня на българската просвета и култура, спечели най-престижната международна литературна награда “Букър”.

На 29 февруари сложих няколко думи за благодарност накрая и затворих ръкописа. С тези думи Господинов, който стана първият български писател, получил “Букър”, обяви преди три години, че е завършил третия си роман - “Времеубежище”. В “неподходящо време за излизането на една книга” романът се появи точно в разгара на ковид пандемията.

“Този роман е личен и политически едновременно. Във време на война писателите трябва да застанат с историите си на страната на атакувания, на този, който се бори за своя дом и бъдещето на децата си. Когато пораствах, взимах книги от библиотеката, написани само в първо лице. Осъзнах по-късно, че го правя, защото не исках героят да умира накрая. Стига да разказвате истории, вие все още сте живи. Докато разказваме историите си и тези на другите, още сме живи. Историите ни създават живот, това е чудото на литературата”, разказа авторът на “Времеубежище” по време на речта си на церемонията по награждаване на “Букър”.