Адриан Николов: Само високи заплати вече не стигат, за да сменят квалифицираните хора регион или държава – влияят средата и услугите

Решението къде да работиш е избор и на това къде да живееш. За вземането му значение имат отличната инфраструктура и дори условията за пенсиониране, казва икономистът

Още акценти

• София, Стара Загора, Пловдив, Габрово показват успешните модели за икономическо развитие – бурен растеж на услугите на столицата, енергийните центрове, наситените с промишлени предприятия икономики
• “Синята карта” не работи особено добре в България -средно на година около 500 човека я получават, а това при 3-милионен пазар на труда е капка в морето

- Изненада ли е това, че област Видин, която традиционно асоциираме със слабо развит регион, изпреварва Хасково, Смолян, Кърджали в последното регионално изследване на Института за пазарна икономика, г-н Николов?

- Да, наистина данните за 2021 г. показват, че Видинска област, която в поне последните 10 години беше най-слабо развитата област по показателя размер на БВП на човек от населението, има известна преднина пред Хасково, Силистра, Сливен и Перник. А Хасково пък е заел последно място, следван от Силистра. Това е част от пренареждането на регионалните икономики след ковид кризата.

- Причините за пренареждането могат ли да очертаят трайна тенденция?

- Леката преднина идва от различния темп на възстановяване след кризата в този, а и в други региони. Разликите обаче са малки - най-слабо развитите области, които са общо 10, се разполагат в диапазон от около 2 хиляди лева БВП на човек, между 10 и 12 хиляди годишно. Затова можем да очакваме нови пренареждания. А трябва да отчетем и това, че изчисленията на НСИ не отразяват данните от последното преброяване, което показа допълнително свиване на населението в някои области, което ще се отрази върху средното ниво на БВП, отнесено към броя жители.

- Има ли “черни” области без никакъв ръст след пандемията?

- Ковид кризата изглежда до голяма степен преодоляна през 2021 г. Всички области отчитат ръст, макар и неравномерен. Например София добавя 6,3 хиляди лева БВП на човек от населението, а в същото време Хасково и Кърджали растат с по едва 600 лева/човек. Бургас добавя 4,4 хиляди лева на човек, но това е след тежкия удар по туризма през 2020 г.

- Има ли различия в класациите според размера на произведения БВП?

- Не е никаква изненада, че София си остава най-голямата икономика - в нея се формират близо 43% от общия размер на произведения БВП. В номинално изражение столицата произвежда 59 милиарда лева. Разликата между нея и следващите я Пловдив с малко над 10 милиарда и Варна, е значителна.  София държи първото място и според БВП на човек от населението - с над 45 хиляди лева на човек. Следват я Стара Загора с 20 хиляди лева на човек и София-област с 19 хиляди. Най-малки по този критерий остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян.

- Дали разместванията не се дължат на различен темп на усвояване на пари отвън, или на помощ от държавата? Ако - да, не е ли опасна тази зависимост?

- Неизбежна е. Вижда се поредното доказателство, че България е една малка, но много отворена икономика. Почти веднага ни се отразява това, което се случва с търговските ни партньори, особено големите като Германия, Франция. Най-силно обаче се оказва влиянието на такива фактори като цените на енергията, промени във веригите на търговските доставки. Пример - икономиката на Стара Загора, върху която най-ясно личи влиянието на  енергетиката, която отчете значителен растеж в последната година. А когато компаниите печелят добре, дават високи заплати, привличат нови хора и тласкат икономиката на региона нагоре. Остава отворен въпросът дали това ще се запази за дълго време, тъй като точно тези пазари се отличават с голяма волатилност, особено напоследък.

- Споделете интересни детайли за първите три регионални икономики.

- В петък представихме икономическия профил на столицата. Вече споменах, че тя произвежда над 59 млрд. лв. БВП, над 50% от брутната добавена стойност на услугите, а в дигиталния сектор делът ѝ гони 90%. Много високи заплати на фона на ниска бедност. Много широко е отворена ножицата при заплащането. Говорим за разлики от над 4000 лв. с останалите региони в IT сектора. Пловдив концентрира силно индустриално производство в зоните си, а пък Варна е смесена икономика – както преработване, така и туризъм и други услуги.

- А регионите на дъното имат ли общи характеристики, за да търсим отговор на въпроса какво прави областите бедни или богати?

- Видин, с изключение на 2021 г., и Монтана традиционно са си там, Силистра и Сливен - също. Различни обаче са предизвикателствата пред всяка от тези области. В Сливен например има голям дял малцинствени групи, което променя пазара на труда и по-малко са квалифицираните хора, които създават висока добавена стойност. Във Видин и в Монтана обезлюдяването е голямо и продължава, а застаряването на населението вече е сериозна пречка пред икономическото развитие.

- Всеки от тези казуси се вижда и на национално ниво - и делът на нискоквалифицираните работници, и емиграцията, и остаряването ни… Те ли дърпат цялата икономика надолу?

- Проблемът с недостиг на квалифицирани хора на пазара на труда все повече личи и доста ясно има работни места, за които не могат да бъдат наети хора, което, разбира се, спъва тяхното развитие. В IT сектора, който традиционно дава добри заплати, личи най-отчетливо и може би отчасти се решава с браншовото образование. Това е проблем, който ще става все по-голям и ще засяга все повече индустрии. За последните 5-10 години сме загубили почти 900  000 души в работоспособна възраст, става дума за такива размери на обезлюдяването.

- Не е ли точно IT секторът пример за това, че дори високите заплати не решават еднозначно проблемите?

- Да, така е. Конкуренцията е голяма, образованието и подготовката на такива хора е дълга и скъпа. Дори да бъде привлечен от друг сектор и да има други специалности, за подготовката на добър програмист например трябват поне 6-12 месеца специално обучение. А и това не е работа, която се удава на всеки. Хората, които могат да работят това, но все още не го правят, остават все по-малко. А българските фирми се конкурират и с чужди пазари, да речем във високотехнологичните центрове на Германия.

- “Синята карта” няма ли да възстанови поне отчасти баланса?

- Тя е особен инструмент. В България обаче той не работи добре - средно на година около 500 човека получават такава, което на фона на близо 3-милионен пазар на труда е капка в морето. Дори и тези стотици да влязат наведнъж, а не в продължение на година. А и човек от Грузия или Украйна, откъдето идват най-много хора, ако се насочи към такава карта, ще предпочете високо развити държави, а не българския пазар. Бизнесът трябва много, много да даде, за да бъде предпочетен пред някои западни съседи.

- Какво трябва да даде? А държавата има ли какво да направи?

- За вземането на такова решение освен заплатата много повече влияе социалната среда, отношението към тях, наличието на отлична инфраструктура, възможността да се получават услуги с високо качество - не само здравни, а всякакви. Дори и условията за пенсиониране, които се предлагат в тези държави, са несравнимо по-добри от нашата. Решението къде да работиш е избор и на това къде да живееш и критериите са комплексни.

- На какво да заложим и като държава, а и във всеки регион, за да ставаме по-богати?

- Звучи банално, но на висока добавена стойност. София е пример за успешен модел, като залага на услуги с висока добавена стойност, Пловдив и Габрово – на производства с висока добавена стойност. Виждат се ясно успешните модели - бурният растеж на услугите на столицата, енергийните центрове Стара Загора и Враца, наситените с промишлени предприятия  икономики на София-област, Габрово и Пловдив, да речем.

CV

l Роден е на 28 август 1990 г. в София

l Завършил е НГДЕК “Константин Кирил Философ”

l Завършил е Варшавския университет и магистратура по сравнителна политология в Университета в Тарту, Естония

l Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество

l От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика