Стефан Павлов, братовчед на Георги Аспарухов: Гунди си отиде тъжен!
"Гунди беше тъжен в последните месеци от живота си! Аз и другите му съотборници и приятели се опитвахме по всякакъв начин да го разсейваме от проблемите." Това си спомня братовчедът на Футболист №1 за ХХ век у нас Стефан Павлов - Фифи Перото.
Днес, на 4 май, Георги Аспарухов щеше да навърши 79 години. Самият Фифи играе като полузащитник при "сините" от 1967 до 1978 година с едногодишно прекъсване, когато облича екипа на "Славия". Вдигал е титлата и Купата на страната по четири пъти в кариерата си.
Причините Гунди да не е най-щастлив от живота в последните си месеци са няколко, обяснява Павлов. Двамата имат роднинска връзка, тъй като бащите им са от годечкото село Беренде и са също братовчеди.
"На Гунди му се бяха насъбрали много контузии, ритаха го почти във всеки мач - казва Фифи Перото. - Имаше и операции, краката го боляха. Беше се замислил да сложи край на кариерата си преждевременно заради това, може би след година или две, ако издържи. За един футболист краят на състезателната кариера винаги е нещо стресиращо, макар да е ясно, че ще се занимава с треньорство или нещо друго покрай футбола. Нервността на Аспарухов се пренесе и в личния му живот, мисля, че се отразяваше и на семейството му."
Малко след 28-ия му рожден ден, оказал се впоследствие и последен за Аспарухов, Фифи решил да разсее съотборника си с излет край река Нишава, която минава близо до село Беренде.
"Отидохме тогава отново на Нишава край Годеч. Бяхме с жените. Беше и синът на тогавашния вътрешен министър и шеф на клуба Борис Велчев. Отново стана празник. Много се забавлявахме, много се смяхме. Така искам и така си го спомням Гунди - весел и усмихнат. Защото в последните две години от живота си беше по-често угрижен. Едно, дето искаше да спира с футбола. Чудеше се какъв път да избере след края на спортната си кариера. Второ, имаше си и лични проблеми. Затова и аз, и всички гледахме да го разсейваме. Да го водим насам-натам, да става веселбата. Та на онзи пикник за последно го видях истински щастлив. И така го помня. Хубавите моменти трябва да ни остават в живота, другото заминава назад", разказва славният халф.
Излетите сред природа около реката всъщност не били никак рядко забавление за Гунди и Фифи, признава самият той.
"Десетки пъти съм го водил. Давал съм му въдицата в ръцете, готова, със стръвта сложена, всичко... Е, не хваща. Да е уловил няколко рибета, не повече. Аз от дете съм се научил да хващам риба и с голи ръце. Къде ти въдици в Годеч в ония бедни години. С другите хлапетии киснехме в реката и един на друг си показвахме "майсторлъци". По-късно и на самия Гунди показвах как става, ама и това не прихвана. Но обичаше да гледа как вадя рибите от подмолите."
За незабравима рибна фиеста с Гунди разказва и друг негов бивш съотборник - Стефан Аладжов. "
Беше през лятото на 1970 г. и с него, Бисер Михайлов, Янко Кирил и Сашо Костов бяхме на Слънчев бряг - връща времето Аладжата. - Имаше там едни рибари, големи почитатели на "Левски" и най-вече на самия Гунди.
Една вечер тези хора донесоха прясна риба, бира и салати и фиестата стана направо на плажа. Гунди беше със своето "Алфа Ромео", докара го до пясъка и пусна радиото, та имахме и музика. Беше много забавно, домакините ни също страхотно се радваха, че Гунди оценява специалитетите им. А той беше много скромен човек и обикновено се притесняваше от хорското внимание, но този път се весели искрено. Ето този спомен пазя като един от най-хубавите в живота си и се сещам за него, когато мисля за Гунди. Когато ме взеха в "Левски", именно Аспарухов ме посрещна с мили думи, с уверения, че ще се справя в този велик отбор и имам необходимите умения. Така си остана той за мен - весел, дружелюбен, човечен", разказва Аладжов.
Коментари