Румен Пайташев гони 6 години Пеле за интервю
Енциклопедистът (буквално) на българския и световния футбол пусна пето издание на книгата си с над 4000 статии за личности, мачове и събития, за над 1000 от които има преки впечатления
24 май 2002 г. Румен Пайташев се събужда във влака, който ритмично потраква по релсите на Транссибирската магистрала. Дръпва перденцето в купето и застива - вали сняг.
Това е само епизод от едно от хилядите му пътувания към някое голямо първенство, важен мач или просто среща с футболно величие.
Той е енциклопедистът на българския футбол. В буквалния смисъл на думата, защото съвсем наскоро излезе петата му “Световна футболна енциклопедия” благодарение на издателска къща “Труд”. Четири са на хартия, а една е дигитална.
“В “голямата” журналистика влязох на 2 юли 1979 г. Впоследствие разбрах, че
2 юли е обявен за
Ден на спортната
журналистика
Така че на шега казвам, че това е във връзка с моя дебют в тази сфера. Оттогава минаха почти 43 години”, спомня си Румен.
Започва като стажант в спортния отдел на в. “Отечествен фронт”. За съжаление всички тогавашни негови колеги са вече покойници, вечна им памет. Под тяхното крило прави първите си стъпки, одобряват го, така че изкарва един неофициален стаж до началото на 1982 г. Тогава отива във в. “Народен спорт”, където вече започва същинската му работа като журналист.
6 години е там - в отдел “Футбол”, защото, естествено, футболът е най-голямата му любов, това не е тайна за никого. Щастлив е, че работи това, което винаги е искал.
Първият му материал е съвместно с журналиста Димитър Димков, който тогава сътрудничи към спортния отдел на “Отечествен фронт”.
“А първото му интервю - тази форма е неговата слабост, е с вече покойния вратар на тогавашния югославски национален отбор Драган Пантелич през септември 1982 г. по време на мача “Славия” - “Сараево” за купата на УЕФА.
“Той седеше пред мен на стадиона, това се случи броени дни след световното в Испания. Даде ми интервю и това за мен сякаш беше тласък да се насоча именно към интервюта с големи футболисти, треньори и ръководители”, спомня си Румбата, както го наричат онези, които го познават от поне 30-ина години.
Над 4000 статии има във футболната енциклопедия, излязла от издателство “Труд”. С тях са свързани
над 200 лични
интервюта
Ако добави и хората, с които се е виждал, тези, които е гледал на терена, ще станат над 1000.
“Трудността при интервютата произлиза от факта, че трябва да стигнеш до човека. Да се съгласи на разговор. Стане ли това, нещата тръгват, става по-лесно, по-приятно”, разкрива тънкостите на занаята Пайташев.
За него Пеле му е огромната цел, гони го 6 години. От 1984 г., когато присъства на мача Италия - Германия по повод 80-ата годишнина на ФИФА, през Копа Америка 1989 и най-накрая успява да осъществи мечтата си по време на световното в Италия през 1990 г. До Пеле се стига много трудно, но все пак е щастлив, че е успял. Но най-развълнуван бил след интервюто с легендарния треньор на “Интер” Еленио Ерера в неговия апартамент във Венеция. Час-час и половина след това се усеща как трепери от вълнение. Невероятно!
“Дали едно интервю ще е интересно, произтича и от интелекта на съответния човек. Има хора, които с отговорите не са ме задоволявали съвсем. Но като интервю, в което действително прозираше мисъл, от която бях действително впечатлен, беше интервюто със Сесар Луис Меноти. Просто си пролича, че става въпрос за човек с изключителен интелект, който разбира нещата не само на терена, но и извънфутболно. Човек и с обществена мисия, която не се притеснява да показва. Бях изключително впечатлен”, връща лентата назад журналистът.
Води си статистика в колко страни е ходил. Досега са
111 държави на
всички континенти
Разбира се, има и забавни, че дори и комични случки.
“Преди европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна бях планирал една обиколка из прибалтийските държави и Беларус плюс Финландия. Пристигам във Вилнюс и съответно си оставям багажа в една клетка на гарата. Но те навсякъде са различни, та не успях веднага да се ориентирам. Огледах се и видях един човек, явно местен, даже го помислих за служител. Той беше много отзивчив, веднага ми обясни кое как трябва да се направи. Излиза бележка с кода, човекът ми казва, че с този код трябва да си взема багажа. Но когато отидох вечерта, гледам как една се насочва към моята клетка и спокойно си вади свой багаж. А аз преди това се опитах да си набера кода - нищо. Тя си извади нейния багаж и на моя въпрос какво става, ми каза: “Наверняка вас обокрали”... Падна ми черна пелена пред очите, но после ме успокоиха, че знаят за случая, че багажът ми е намерен и е в III полицейски участък. Оттам един спринт към участъка, където ме накараха да пиша показания. Но за компенсация ме качиха на една полицейска кола и с лампи и сирени ме откараха навреме за влака”, разказва Румен.
Интересното е, че точно до първенството в Япония и Република Корея той разчита главно на паметта си. Но после разбира, че информацията набъбва прекалено и няма шанс да помни всичко. Затова започва да си води дневник.
До Москва пътуването е три дни. От Москва до Пекин - шест.
“Във влака си станахме буквално едно семейство. Имаше един англичанин, който водеше списък на пътниците. Едно друго британско семейство на една от гарите трябваше да обмени рубли, та аз трябваше да вляза в ролята на преводач, а те в знак на благодарност ме поканиха на файв о'клок ти, който всъщност беше руска водка с бисквитки. 9 дни, после 9 обратно. Имах карта, която важеше още от соцвреме и беше за първа класа. Това ми е
най-дългото
отсъствие от дома
Тръгнах на 18 май и
се прибрах на 17 юли”,
обяснява авторът на “Световна футболна енциклопедия”.
Коментари