Половината европейци умират в Юстиниановата чума (541-545 г.)

16 January 2022
Сима Владимирова
Между 5000 и 10 000 души на ден умирали в Константинопол от чумата.
Между 5000 и 10 000 души на ден умирали в Константинопол от чумата.

Улиците на Константинопол опустели, живи се виждали само ако погребват мъртви. Императорът също заболява, но оздравява. Хронистът Прокопий Кесарийски го обвинява, че е дявол или е наказан от Сатаната за действията си.

След катастрофалната 536 г. Европа е покосена и от ужасяваща чума, убила около 100 милиона души. Заразата идва от Египет и преминава в Източната Римска империя.

Почти половината от жителите на Стария континент загиват. Разгарът на черната смърт е през 544-545 г. Византийският историк Прокопий Кесарийски пише в своите хроники, че телата на починалите са зарязвани на улицата, без да бъдат погребани, от страх да не заразят здравите.

Самият хронист остава напълно сам -

загубва жена си, дъщеря си, внуците си и много слуги.

Според него по време на пика само в Константинопол от болестта са умирали по 10 000 души на ден. Други византийски източници посочват по-малък брой смъртни случаи - 5000.

"Болестта навсякъде започва по крайбрежието и се разпространява във вътрешността - пише Прокопий. - Във Византия тя трае 4 месеца, а разгарът й е в продължение на 3 месеца. В началото броят на умрелите не беше необичайно висок, но после бедствието стана по-страшно и накрая броят на мъртвите достигна 5000 души на ден и дори се увеличи на 10 000 или повече."

Според Прокопий Кесарийски улиците в цяла Византия били пусти, никой не смеел да си покаже носа навън. Здравите си стоели вкъщи, грижейки се за болните или оплаквайки ги. "Ако се случеше да видиш жив човек, то е, защото той погребва мъртъв. Животът замря. Занаятчиите зарязаха занаята си и задачите си, каквито и да бяха те", допълва историкът.

Заразата е била от щама на бубонната чума, причинена от бактерията "Йерсиния пестис". Първоначално се разпространява чрез пристанищните кучета и плъхове.

При хората става чрез заразени храна или вода,

ухапване от заразени бълхи или комари, или дишане на заразен въздух.

При щама на върлувалата през VI век епидемия бактерията навлиза в лимфните възли и предизвиква възпаление. Болният развива халюцинации, висока температура, кошмари, треска и отоци в слабините, подмишниците и зад ушите.

Чумата от 541 г. е наречена на името на император Юстиниан I, който тогава управлява Източната Римска империя. Хронистът Прокопий в своите сведения

обвинява византийския владетел, че е виновен

за катастрофалната напаст. Твърди, че императорът е или дявол, или е наказан от Господ за дяволските си творения.

Юстиниан също се заразява по време на епидемията. За свой късмет е един от малцината оздравели. Той заповядва войските да помогнат за пренасянето на мъртвите. А когато гробищата се препълват, започват да копаят общи ями, в които заравяли множество тела. Други били изхвърляни в морето. Чумата засегнала и домашните животни - улиците били осеяни с кучета и котки.

Икономиката и военната мощ на империята западат, тъй като тя

разчитала в голяма степен на селското стопанство

и на данъците. От чума загиват много фермери, няма кой да прибира и да сади посевите, така че реколтата намалява. А освен това са паднали и приходите от данъци заради починалите.

Очакваният глад настъпва около 542 г. и после отново през 545-546 г. Малобройното население трудно издържало финансово. Освен че храната не достигала, трябвало да плаща допълнително и за военните походи, пише Джошуа Норт от университета "Армстронг".

Данъците на починалите се прехвърлили върху техните съседи,

каквито били правилата. Затова през 545 г. Юстиниан издава нов декрет за облекчаване на финансовото бреме. Той публикува и едикт за намаляване на инфлацията през 544 г., с който замразява заплатите и цените на нивата отпреди чумата. Всичко това показва уязвимостта на византийската икономика.

По същото време отношенията между Константинопол и Персийската империя се влошават и двете държави влизат в няколко битки. Това допълнително усложнява положението на Византия. Юстиниан събира 30-хилядна армия през 544 г., за да се изправи срещу персите.

Примирието е сключено през следващата година с поражение на византийците. Те са принудени да плащат данък на противника си.

Император Юстиниан I издава декрет, с който замразява цените и заплатите отпреди чумната епидемия.
Император Юстиниан I издава декрет, с който замразява цените и заплатите отпреди чумната епидемия.
Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/