Надпис на 11 века открит, докато Бойко Василев снима документалния филм “Графити от Златния век”

Една скала крие тайни на 11 века. Накъде ни водят те?

Този въпрос си задава документалният филм на БНТ “Графити от Златния век” (автор Бойко Василев, оператор Михаил Врабчев, режисьор Миглена Атанасова).

В средновековния скален манастир над село Крепча, Поповско, са вдълбани два от най-важните надписи на Първото българско царство. Първия открива бащата на българската археология Карел Шкорпил още през ХIХ век. През 1971 г. археологът и епиграф проф. Казимир Попконстантинов намира другия, който се оказва сензация: първият датиран надпис на кирилица в света – от октомври 921 година, разцвета на Златния век. По време на снимките на филма с помощта на експерти по телекомуникации и лазерни технологии професорът прави поредното откритие в скалата – точно 1100 години след надписа и половин век след разчитането му.

В средновековния скален манастир над село Крепча са вдълбани два важни надписа от Първото българско царство.

Надписите от Крепча разказват за загадъчен монах и книжовник – светия отец Антоний, както и за неговите ученици Михал и новооткрития Пафнутий. Кои са те? Откъде са? Какво е била тяхната роля в Симеонова България? Филмът пита свещеници, интелектуалци, учени от България и Русия.

Следват големите въпроси - за раждането на кирилицата, за грамотността тогава и днес; за древните крепости и водещата роля на Североизтока в Българското средновековие; за ценностите, завещани от монасите книжовници; за следовниците на Антоний. Един от тях е поетът и преводач от Крепча Ахмет Емин Атасой. Вдъхновен от скалния манастир, той живее, за да гради мостове на духа.

Единият от надписите, открит в скалния манастир.

Една скала крие тайни от Симеонова България. И учените ги разкриват. Но можем ли да разберем духа на онова време? Можем ли да си представим неговите герои? Можем ли да осмислим посланията им?

Това ще видят зрителите в “Графити от Златния век” утре, 15 януари, в 21 часа по БНТ 1.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

За откритието:

•  С помощта на лазерната техника и работата на доцентите от Русенския университет Георги Христов и Пламен Захариев (заснети са как сканират скалата) проф. Попконстантинов разчита ново изречение, изписано в камъка и досега останало скрито: “Писа же поп стари Пафнутий”. Така става ясно кои са авторите на двата надписа от Х век. Досега се знаеше, че “недостойният Михал” е изписал Шкорпиловия надпис, подписвайки се с името си. Сега вече се разбира, че откритият от Попконстантинов надпис е изписан от възрастен монах на име Пафнутий. Това име, както и Антоний, идва от зората на монашеството през III век. Т.е. монасите от Златния век са имали съзнанието, че са основоположници; че просвещават току-що християнизираните българи.

За кирилицата:

• Надписите в Крепча и откритият от Попконстантинов датиран надпис доказват, че кирилицата първо се появява в североизточната част на Първото българско царство. Там са разположени и скалните манастири, обясняват учените във филма. Всичко това е свързано с държавните и духовните центрове на средновековна България – Плиска, Велики Преслав, Дръстър, по-късно – Велико Търново. Това, подчертават учените, противоречи на тезата, че кирилицата се е появила “по македонските земи”.

За грамотността на българите през Средновековието:

•  Оказва се, че тя е впечатляваща. Учените коментират това с конкретни данни. Монаси като Антоний, Михал и Пафнутий са тихите герои на това, което наричаме “Златен век на българската книжовност”.

За храма и хамбара:

• Авторът на Шкорпиловия надпис, Михал, отправя странно предупреждение: “Който превърне тази църква в житница (т.е. хамбар), да отговаря пред Бога!”. Героите на филма, сред които Русенският митрополит Наум, разсъждават върху този завет, върху избора между материалното и духа в днешното време на технологии и епидемии.

За Атасой:

•  Ахмет Емин Атасой е един от най-големите посредници между българската и турската култура, автор на речници, антологии и стихове, превел върховете на българската поезия от Ботев до днес на турски. Той е горд, че е от Крепча. Една от първите му поеми е “Балада за скалния манастир”. И говори за себе си като за “възпитаник на Антоний”. Едни от най-трогващите думи във филма са неговите.