Краят на мъжкото попечителство

„Аз съм от племето Ал Харби. Отраснах в едно село близо до свещения град Мека. Нарича се Уади Фатуа. В този район живеят различни племена, повечето се смятат за наследници на пророка Мохамед. През 60-те години, когато бях дете, помня, че жените там не носеха абая, а цветни кърпи за глава и шарени шалове. Майка ми се интересуваше от световна мода и имаше минижупи и клош панталони. Някъде в онези години в селото ни дойде една жена от Япония. Казваше се Мотоко Катакура. Беше изследователка, която документираше живота на общностите в Саудитска Арабия, интересуваше се от различните мотиви в облеклото на жените от отделните племена. Направи много снимки за книгата си „Бедуинско село“. През 90-те Мотоко Катакура дойде отново. И бе много изненадана, защото всичко се бе променило толкова много. Къщите бяха различни, а жените бяха станали еднакви - всичките в черно. Мацуко не можеше да разпознае нито една от старите си приятелки и въобще не можеше да се ориентира. Бе тръгнала от врата на врата. Разбира се, хората в селото я помнеха и я приеха с радост. Тогава тя направи нови снимки, на които ясно личеше колко и как са се променили нещата за 30 години...”

Д-р Ханан ал Ахмади разказва за миналото сякаш за да подчертае значението на настоящето, от което зависи не само бъдещето на жените в Саудитска Арабия, но и на целия Арабски свят въобще. Макар да не го споменава, тя вече има гарантирано място в историята на страната, защото е в групата на първите 30 жени, станали част от Меджлис ал Шура – консултативният орган, който играе ролята на парламент в кралството. До 2013 г. в 150-местния саудитски парламент имаше само мъже.

„За мен това бе повратен момент. Сесиите на шурата се предаваха на живо по обществената телевизия и за пръв път хората видяха, че има жени, които решават. Изведнъж станахме видими за обществото.

Най-щастливата

и горда жена в

Саудитска Арабия

тогава бе баба ми,

която ме бе гледала по телевизията. Представяте ли си какво бе това за нея? Когато бях избрана за член на шурата, шейхът на племето Ал Харби, от което произхождам, лично се обади на баща ми, за да му честити. Това в традиционно общество като нашето значи много.”

Д-р Ал Ахмади е в саудитския парламент вече 5-а година и смята, че страната се променя с бързи темпове към добро, но това е само началото на дълъг процес.

Част от промените започнаха още по времето на покойния крал Абдула и тяхната цел бе да се подготви обществото за големите промени, които предстоят в бъдеще, казва Худа ал Хелайси, която също е от групата на първите жени в парламента на Саудитска Арабия, зам.-председател на комисията за външна политика. 

„Ние сме сравнително млада страна. Модернизацията у нас започва някъде през 50-те години с началото на петролната индустрия и с първите постъпления, които отиват за инфраструктура и развитие. През 1962 г. само 2% от саудитските жени са можели да пишат, а днес вече са 97%. За тези 50-60 години сме направили огромен скок, нещо, което други страни са постигнали за векове“, казва Худа ал Хелайси.

Първото училище

за жени в Саудитска

Арабия отваря през

1960 г. в Рияд.

Момичетата са ограничени в изучаване на специалности, свързани с изкуства и хуманитарни науки. Следващото десетилетие броят на училищата нараства от 15 до 155. До университетите саудитските жени са допуснати чак през 1979 г., затова много представители на средната и висшата класа изпращат дъщерите си в чужбина – основно САЩ, Великобритания и Канада.

В Саудитска Арабия възможностите за висше образование на жени се разширяват по времето на крал Абдула, който отваря първия смесен университетски комплекс през 2009 г. и отпуска средства за голямо разширяване на университета за жени „Принцеса Нура“ през 2011 г. През тази първа декада от новото хилядолетие

държавният бюджет

за образование става

почти три пъти по-голям

и до края на десетилетието вече е почти една четвърт от държавните разходи.

Днес университетското образование се е превърнало в норма за много саудитски момичета, завършващи гимназия. 3/4 от тях отиват в колеж. Според статистиките между 1996 г. и 2006 г. броят на жените в саудитските университети е нараснал 3 пъти. Така процентно студентите в Саудитска Арабия се оказват преобладаващо момичета – 58%. Но за сметка на това само 12% от работните места са заети от жени. Така, стимулирайки образованието на жените, саудитското правителство се оказва жертва на собствените си успехи. Защото липсват възможности за работа и професионално развитие на хилядите саудитки, успешно завършили университетите.

В тези години академичното поприще и образователната система са единственият шанс за кариера на много жени. Здравеопазването, което в други страни се смята за естествената среда, в която жените намират поле за развитие, е табу. Много саудитски семейства не разрешават на дъщерите си да следват медицина и да се развиват като лекари или дори медицински сестри. Но това вече е в миналото. Днес има повече възможности и много саудитски момичета се насочват към архитектура, интериорен дизайн, компютърни науки и дори право, което до неотдавна се е смятало за забранена зона като медицината.

Естествено е да няма много жени с професионална кариера в Саудитска Арабия. С много малки изключения до неотдавна частният сектор в страната бе обърнал гръб на жените. Една от причините, разбира се, бе сексуалната сегрегация и липсата на смесени офиси. Сега това се променя. Мисленето също.

Преди да стане член на парламента, д-р Ханан ал Ахмади е била също част от системата на висшето образование, работила е за саудитски и британски университети. Зъвършила бизнес администрация в САЩ с докторантура в областта на общественото здравеопазване, тя оглавява женския офис на саудитския Институт за публична администрация.

Разказва как през 90-те, когато работила в университета, организирала двуседмична програма за момичета във Франция.

„Имаше гневни бащи, които преди заминаването ми вдигнаха скандал как съм смеела да подлагам дъщерите им на такава неморалност. После нещата се промениха. Имаше родители, които ми се молеха да избера дъщерите им за стипендия в чужбина“, спомня си д-р Ал Ахмади.

Като член на парламентарната комисия по икономика и енергетика тя е свидетел на огромните промени във всички области в страната, но процесите в гражданското общество на Саудитска Арабия като че ли я вълнуват най-много. С гордост посочва факта, че на първите общински избори в страната

през 2013 г. били

избрани 22 жени,

включително от

най-консервативните

районина страната

като Нежд и Ал Касим. Добавя, че от няколко години дори в борда на саудитската търговска палата се избират жени.

„По принцип идеята за избори в Саудитска Арабия трудно и бавно се налага, но ние го правим. Няма магическа формула за промяна, това е процес, но ние имаме амбицията“, казва д-р Ал Ахмади.

„Ние сме страна на племенните традиции и промяната изисква време. Но както казва принц Мохамед бин Салман, вече минаха 30 години, не можем да си позволим да изгубим още 30 години, за да се върнем към нормалността“, допълва Худа ал Хелайси.

Според нея причините за затварянето и капсулирането на саудитското общество се дължат на революцията в Иран през 1979 г. и влиянието, което последвалите събития оказват върху целия ислямски свят.

„Днес променяме историята на Саудитска Арабия. В това са намесени много фактори, но в основата на всичко е фактът, че

70% от населението са хора

под 30 години и всичките

тези хора искат промени.

А аз като майка бих искала децата ми да са щастливи тук, в родината си, а не да търсят по-добър живот някъде другаде по света“, казва г-жа Ал Хелайси.

Промените се налагат и поради факта, че работа няма не само за младите жени, но все по-трудно се намира и за младите мъже, а Саудитска Арабия е страната с най-голяма младежка безработица в региона.

Затова анонсираната от престолонаследника Мохамед бин Салман „Визия 2030“ цели не само да реши този проблем, но и да превърне страната във водеща световна икономическа сила. Целта на плана е да диверсифицира силно зависимата от петролните приходи икономика на страната чрез развитие на местното производство, възобновяемите енергии, туризма, жилищното строителство и всички останали сектори, включително частния чрез привличане на повече преки чужди инвестиции. 

Кралският декрет за отмяна на забраната жените да шофират е една от стъпките в тази широкоспектърна визия. Решението влезе в сила в полунощ на 24 юни и предизвика радостна еуфория по улиците в цялата страна. Същия ден говорител на Министерството на вътрешните работи съобщи, че 120 хил. жени са подали молби за издаване на шофьорска книжка, а в 5 големи града школите за шофьорски курсове за жени работят с пълна сила.

Възвръщането на човешкото право на саудитските жени да шофират има прекрасен морален аспект, но също носи и чисто икономически ефект за страната. Броят на чуждестранните работници, ангажирани като частни шофьори в страната, е между 800 хил. и 1 милион. Повечето от саудитските семейства плащат средно по 1000 долара месечно за услугата и това не се смята толкова за лукс, колкото за принуда.

По данни от саудитските

медии домакинствата

в страната са платили

през 2016 г. около

3,7 млрд. долара за шофьор.

В тази сума са включени заплатата, подслонът, храната и останалите разходи на наемника.

След като забраната отпадна, много от жените няма да имат нужда някой да ги вози, съответно голяма част от тези разходи ще бъдат спестени. Това ще стимулира и продажбите на автомобили, работата на застрахователните компании и ред свързани бизнеси.

През 2017 г. в Саудитска Арабия бяха отчетени рекордни продажби на автомобили – 676 000 броя.

Междувременно Саудитската агенция за публичен транспорт потвърди, че жените, които разполагат с автомобил, шофьорска книжка и отговарят на условията, могат да се регистрират в съответните таксиметрови и транспортни компании и да започнат да работят като шофьори без значение от какъв пол са клиентите им.

Агенцията дори анонсира чрез официалния си профил в туит: Зад кормилото полът няма значение! Компанията „Юбер“, която е много популярна в Рияд и големите саудитски градове, обяви, че за нея вече работят и жени. Саудитките вече имат право да карат камиони и мотоциклети.

„Възможността жените да шофират не е просто свобода на придвижване, а създава работни места, позволява на жената да бъде професионалист, да действа самостоятелно“, казва принцеса Рима бинт Бандар ал Сауд.

Освен че е част от кралското семейство, към момента тя е и най-високопоставената жена в правителството на Саудитска Арабия. Освен всички длъжности, които заема, тя е и вицепрезидент на саудитската спортна федерация.

В интервю за Си Ен Ен принцесата обяви, че

предстои парламентът да прекрати

системата за мъжко

попечителство,

известна като махрам.

Като член на парламента и като жена г-жа Худа ал Хелайси ще е особено щастлива да гласува отмяната на тази норма, тровеща от десетилетия живота на саудитските жени. В много отношения системата махрам се е обезмислила, но все още важи с пълна сила при сключване на брак и пътуване в чужбина.

„Има разлика между това, което проповядва ислямът, и наложените традиции. Според исляма първият брак на момичето трябва да стане с разрешението на бащата. Но никъде в исляма не е казано, че жената не може да си отвори банкова сметка без съгласието на съпруга си, баща си или друг близък роднина. Ние имаме право, но това право, както и други права бяха отвлечени през годините от определени мъже и системата махрам бе наложена като традиция. Мъжът ми никога не ме е спирал да пътувам, да уча и т.н., нито пък баща ми преди това. А първото нещо, което направих след като се завърнах в Саудитска Арабия, бе да си отворя банкова сметка. Дъщеря ми също. Това няма нищо общо с исляма“, обяснява Худа ал Хелайси

Амбициозната програма,

наречена „Визия 2030“,

всъщност отваря широко вратите за пълноценното завръщане на жените в обществения живот на страната. Смелите реформи, чието лице е младият престолонаследник, срещнаха силна обществена подкрепа и така стигмите и табутата почнаха да падат едни след други. Саудитките започнаха да заемат позиции, които само допреди няколко години изглеждаха недостъпни.

Сара ал Сухайми пречупи дългогодишната мъжка доминация във висшия финансов ешелон на страната, като от шеф на Националната търговска банка стана първата жена, оглавила „Тадаул“ – саудитската стокова борса, която е най-голямата борса в Близкия изток. Три дни по-късно и финансовата група „Самба“ съобщи, че на една от най-високите изпълнителни позиции ще застане Рания Нашар.

Саудитската федерация по киберсигурност също се сдоби с шефка. Друга жена – д-р Тамадар бинт Юсеф ал Рахман, стана зам.-министър на труда и социалното развитие.

През февруари 2018 г.

саудитският главнен

прокурор шейх Сауд ал Муджеб

обяви, че вече ще има

жени следователки.

В пет области на страната бяха отворени места за жени в структурите за сигурност.

В медиите започнаха често да се появяват истории като на 20-годишната Дона Мохамед ал Гамди, която стана първото саудитско момиче, спечелило 4 международни медала по бокс. Още след гимназията тя има и черен колан по бойни изкуства, но всъщност най-голямата й битка била да свали теглото си от 155 кг до 80 кг. 

Ясмин ал Гахтани пък е сред първите треньорки по скално катерене и за последните 3 месеца през курса й са преминали 150 саудитки. Черз уменията по скално катерене жените се научават също да контролират емоциите и страха си, казва Ясмин, чиято професионална кариера на катерач е започнала в САЩ.

Много

преди да получат

разрешение да шофират,

саудитките вече имаха

право да летят.

Правят го благодарение на усилията на авиаторски клубове като този в Джеда, където се организират курсове по парашутизъм, парапланеризъм и други въздушни спортове. В държавната петролна компания „Сауди арамко“ пък твърдят, че отдавна имат на работа жени инженери и мениджъри, а първите им стипендии за обучение на момичета в чужбина са още от 1981 г., но това никога не е било тема на толкова широко обществено обсъждане. Тази година компанията отвори за своите служителки и център за шофьорски курсове.

Саудитските жени вече могат да работят и като водачи на туристически групи, а Айша Хаджа стана първата жена, която има право да бъде гид в свещения град Медина, след като бе сертифицирана от Изследователския център за ислямски науки.

Наджат Муфтах бе обявена за първата саудитка, участвала в театрална постановка. До този момент актьорското майсторство за нея било повече хоби, което практикува в кратки скечове, които пускала в YouTube и Instagram.

18-годишната Яра Ибрахим ал Намла пък стана първата, пяла в оперета, излизайки на стадион „Джаухара“ в Джеда по случай националния ден на кралството. 

Преди това Саудитска Арабия направи историческа стъпка, като въобще допусна жените до стадионите – първо като наблюдатели, а после и като участващи в спортни събития. В Джеда имаше първи баскетболен мач за жени в Джеда, а в столицата Рияд се проведе първото професионално състезание по скуош.

1500 момичета от

цялото кралство

участваха в първия

женски маратон...

Едно момиче на име Доха Абдула бе назначено за шеф-готвач на хотел в Рияд, а подобно нещо не се бе случвало никога преди. След като завършила университет, Доха била насърчена от семейството си да продължи да развива уменията си. 

После се появиха и историите на д-р Нур Езат Фатаирджи – първата саудитка ветеринарен лекар, и на Дана ал Госайби – първата жена в кралството, която тренира ездитни коне.

През следващата година още много саудитски жени, групово и поотделно, влязоха в историята. Истинска революция на меката сила, за която светът тепърва ще говори.