Наше момче заби последните пирони в ковчега на империята "Юнайтед"

Солскяер си тръгна, без да спечели нито един трофей, но на изпроводяк се похвали, че оставя тима в добро състояние

След края на няколко ужасни мача той махаше тъжно с ръка на излизане от стадиона и всеки път фенове и журналисти пророкуваха, че това е последното му помахване като мениджър на един от най-великите футболни клубове в света. После се случваше чудо и "осъденият" получаваше амнистия в последния момент. Но агонията се проточи твърде дълго. Провалите ставаха все по-шумни, а решенията на проблемите - все по-малко. Уж тарторите в съблекалнята се събраха на знакова вечеря, за да се обединят и да подкрепят своя шеф, за да дойде

поредният шамар от някакъв слабак

само няколко часа по-късно.

Оле Гунар Солскяер най-сетне си тръгна от треньорския пост на "Манчестър Юнайтед", за да получи най-сетне шанса да се помири с демоните. Едва ли някой може да си представи какво му е било в душата на легендарния играч на "червените дяволи", който през последните месеци бе подложен на невиждан натиск заради поредицата от лоши резултати на водения от него тим.

Всъщност началото на края бе поставено преди месец, когато стреснатата команда на Солскяер бе разнебитена с 5:0 от крайно нелюбезните колеги от кръвния враг "Ливърпул". Не, това с "нелюбезните" колеги не е вярно. Напротив, много любезни си бяха тогава момчета на Юрген Клоп, че не вкараха още няколко гола, за да запишат мрачен рекорд в историята на своя вечен съперник. Самият Клоп тогава призна, че е посъветвал своите играчи да го карат по-леко през второто полувреме, защото е грозно да риташ паднал гигант. Точно това беше "Юнайтед" през тази толкова трудна и за света 2021 година, но отговорните за добруването на английския гранд продължаваха и продължаваха да настояват, че Солскяер ще успее да закърпи пробойните в корпуса и корабът няма да потъне. В "Театъра на мечтите" винаги са вярвали, че ако проявят търпение и гледат с

оптимизъм към бъдещето,

нещата все пак ще се получат.

Преди много, много години вече един млад мениджър на "червените дяволи" също реди загуба след загуба и феновете се чудят какво им става на шефовете, че не го уволняват. Само че тогавашните босове проявяват търпението, за което вече стана дума, давайки шанс на Алекс Фъргюсън да превърне "Юнайтед" в клуб от световна величина и да получи рицарска титла за приноса си към британския футбол.

Оле се размина с шанса да лепне едно "сър" пред имената си, поне при този си престой на "Олд Трафорд". Само времето ще покаже дали някога ще го поканят отново, при положение че беше главно действащо лице в един от най-безрадостните периоди в историята на гранда от Манчестър.

Статистиците имат по-подробна разбивка, но най-важният извод от престоя на норвежеца на треньорския пост е, че той не успя да спечели нито един трофей. Нещо, което не се беше случвало на негов предшественик от далечния в историята сезон 1971/1972 г.

Да им се чуди човек на босовете на "Юнайтед" защо толкова се бавиха. Да, това с традициите и търпението го казахме, но никое търпение не бива да бъде изпробвано за сметка на оцеляването на клуба. Защото в момента "Юнайтед" се бори за своето оцеляване – финансово и имиджово. Шефовете явно не посмяха да махнат по-рано треньора, който се ползваше с любовта на публиката.

Той беше, така да се каже, "нашето си момче".

Дойде на 23

в отбора

и през следващите 11 години изигра 235 мача, в които отбеляза 91 гола. Но най-ценно си остана попадението му във вратата на "Байерн" (Мюнхен) в онзи луд, луд финал в Шампионската лига.

Убиеца с бебешко лице – така го бяха кръстили медиите и на феновете им допадна този прякор. За тях беше добре, че "нашето си момче" ще поеме отбора в труден момент и ще го изведе до върха, където си му е мястото. Защото и предишните мениджъри, връхлетени от проклятието да управляват клуба след ерата "Фъргюсън", се провалиха с гръм и трясък. Оле обаче заби последните няколко пирона в ковчега на футболната империя от Манчестър.

Ако попитате треньора, едва ли ще се съгласи с подобни обобщения. На изпроводяк той отсече: "Да, тръгвам си, но през парадния вход. Дадох всичко от себе си и оставям отбора в по-добро състояние, отколкото го заварих". Доста може да се спори с това твърдение, но сега е по-добре погледите на всички фенове да бъдат насочени към бъдещето, а не към мрачното минало.

Големият

въпрос

е кой ще замени норвежеца. Като фаворит за поста се спряга Маурисио Почетино. Само си представете колко велик клуб е "Манчестър Юнайтед", щом треньорът на богаташкия ПСЖ е готов на момента да зареже огромната си заплата и звездите Меси, Неймар Мбапе само и само за да получи шанс за изява на "Олд Трафорд". Много други топмениджъри по света също лягат и стават с мечтата, че ще получат обаждане от офиса на "Юнайтед". На босовете им пари под краката, защото хем се нуждаят от бързо разрешаване на заплетения казус с новия треньор, хем нямат право на повече грешки. "Червените дяволи" в момента са стъпили уверено на дъното и трябва сериозна организация, за да бъдат изтеглени на повърхността.