Джудоката Кирил Борисов: Боят по улиците не е решение

Спортът ми е взел най-ценното - времето със семейството

КОЙ Е ТОЙ

Кирил Борисов е на 22 години и е роден в София. Учи национална сигурност и отбрана във Военната академия. Неговата страст са бойните изкуства и въпреки крехката си възраст той участва в общо 300 турнира. Завоювал е 130 медала, 50 грамоти и 10 купи. 9 пъти е шампион на България - 4 пъти по самбо, 4 по джудо и веднъж по граплинг. Печели и трето място на европейското по самбо през 2015 г. в сръбския град Нови Сад.

- Откъде идва страстта ви към бойните спортове?

- Всичко започна благодарение на моя баща, който е бил спортист и е тренирал джудо и самбо. Той ме вкара в залата за пръв път. Тогава не ми харесваше, не желаех да практикувам бойни спортове и го правех единствено заради него. Реално започнах да тренирам от 9-годишна възраст. Малко след това ми предстоеше едно от първите състезания, което беше на републиканско първенство в София. Нямах идея какво ме очаква, бях притеснен и уплашен, а то какво стана - спечелих трето място. От този ден нататък се запалих, не само почнах да харесвам този спорт, а и го заобичах.

- Какво ви костваше, за да станете 9 пъти шампион на България?

- Постигнах го с много труд и постоянство. Благодарен съм за всичко, което ми се случи.

- Имате ли фаворити от спорта, на които симпатизирате и гоните техните успехи?

- Харесвам доста спортисти, но не подражавам на никого. Винаги съм следвал само и единствено себе си.

- Какво ви дава и какво ви взима спортът?

- Спортът ми е взел само едно най-ценно нещо - времето със семейството. Ходил съм по много лагери и състезания и съм бил далеч от тях. Като изключим това, смятам, че спортът ми е дал много неща - здрав дух, нови приятели, запознанства и незабравими моменти. По-скоро бих съжалил, ако баща ми не ме беше вкарал в залата.

- Съжалявате ли, че не станахте първи на европейското по самбо в Сърбия?

- Категорично не. Винаги има и ще има какво да дам от себе си. Когато изляза на ринга, се раздавам на макс. Който е по-добър, той ще победи!

- Бихте ли участвали отново, за да подобрите собствения си рекорд?

- Естествено. За съжаление, от Българската федерация по джудо отмениха всички състезания до края на годината заради пандемията. Сега тренирам за тонус и чакам с нетърпение отново да се върна на ринга.

- На Олимпийските игри в Токио тази година имаме 6 медала и всички те бяха завоювани от жени. Защо според вас те се представят по-добре от мъжете?

- На всички подготовката за олимпийския цикъл протича еднакво. Според мен късметът е много важен. Особено в бойните спортове не се знае нищо до последно. Може да загубиш и от най-силния, и от най-слабия. Отделно конкуренцията навън е жестока.

- Какво мислите за ограниченията в спортните зали по време на пандемията?

- Аз съм на мнение, че трябва да има пълен локдаун за известно време, за да може тази зараза да отшуми и животът да се завърне към нормалното. Хубаво е да ограничат и тренировките, защото по залите се събират прекалено много хора, които имат контакт от по-малко от метър и половина разстояние.

- Какво ни дава спортът по време на COVID?

- Специално на спортистите спортът им дава нужната дисциплина, с която да могат да преминат по-лесно през тази нелека ситуация. А хората, които тренират за здраве, също не са застраховани от заразата и трябва да се пазят.

- Какви опасности крие допингът и как вие се пазите от тези субстанции?

- Многобройни са случаите на получените вреди от допинга. Той предизвиква привикване, тежки нарушения на метаболизма и други опасни неща. Аз не одобрявам тези субстанции, затова и няма нужда да се пазя, защото не ги употребявам.

- В Полша и Русия организират ММА двубои между мъже и жени в клетка. Какво мислите, редно ли е да се състезават един срещу друг в тези опасни бойни спортове?

- Неприемливо е мъже и жени да се състезават в бойните спортове. Изключително грозно е, а и това крие редица опасности за по-нежния пол.

- Много спортисти в бойните спортове си позволяват да прилагат насилие по улиците. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Апелирам бойците да не го правят, защото никога не се знае какво може да стане в даден момент. Понякога само един удар е достатъчен, за да бъде фатален. По този начин приключваш живота на две семейства. Боят по улиците не е решение!

- Държавата отделя ли достатъчно средства за спорта у нас?

- Отделя средства, но според мен не са достатъчни. Трябва да има по-голямо финансиране за базова подготовка, да има повече лагери и повече състезания. Това е нужно на хората с истински потенциал в себе си, за да го развиват. Българите многократно сме прославяли страната ни! Имаме много силен дух и минаваме през всякакви трудности.

- За какво мечтаете?

- Не искам много. Мечтая само аз и хората около мен да са здрави. Всичко останало се постига лесно, стига да имаш желание и да се трудиш за него!