Фернандо Мориентес: Андонов, Стоичков и Пенев са моят личен топ 3 на българските играчи

Фланелката на Любо от Испания - България 6:1 на световното е в колекцията ми

Фернандо Мориентес е един от емблематичните нападатели в испанския футбол. Носител на три трофея от Шампионската лига. Отбелязал е 124 гола в 337 мача в 15 сезона в испанската Ла Лига - от тях 183 мача и 72 гола за “Реал” (Мадрид). Юноша е на “Албасете”, където заиграва на 17 г. След това преминава в “Сарагоса”, преди да акостира на “Сантяго Бернабеу” и да се развихри за кралския клуб. Носи още екипите на “Монако”, “Ливърпул”, “Валенсия” и “Олимпик” (Марсилия). Има 47 мача и 27 гола за националния отбор на Испания. В момента 45-годишният Мориентес е посланик на испанската Ла Лига. В ролята си на такъв и по покана на MAX Sport, който е официалният телевизионен дом на испанското футболно първенство за България от 2018 г., Мориентес даде специално онлайн интервю за български медии. През тази година Ла Лига и MAX Sport удължиха своето партньорство до сезон 2025/2026. А футболното Ел Класико - “Барселона” - “Реал” (Мадрид), завършило с четвърта поредна шампионатна победа за “белия балет”, бе и специалният повод за разговор с Мориентес - за испанския футбол, но и за български футболисти, свързани с кариерата му.

- Фернандо, бихте ли направили свой собствен топ 3 на българските футболисти, с които и срещу които сте имали възможност да играете, или които познавате чрез футбола?

- В испанската лига сме имали удоволствието да играят големи български футболисти. Откакто съм започнал да играя футбол, съм имал много добра връзка с български играчи. Един от тях е Ивайло Андонов, с когото играх в “Албасете” - той беше в клуба, а аз точно започвах кариерата си. Аз бях още малък, а Андонов току-що беше пристигнал в “Албасете”. Имаше изключителни технически умения.

Много го

обичам,

отлично се разбирах с него

Той не говореше много испански, защото току-що беше пристигнал в отбора, но независимо от това с него имаме много добро приятелство.

Разбира се, след това трябва да спомена Христо Стоичков - една легенда в испанския футбол и в нашето първенство. Играч с голям темперамент, страхотен голмайстор. Футболист с изключителни качества.

Друг български играч, с когото съм се разбирал много добре, е Любо Пенев - той игра както във “Валенсия”, така и в “Атлетико” (Мадрид), а също и в “Компостела”. Това са специални играчи. Българските футболисти винаги са били много добре представени в испанското първенство. Тези играчи са оставили сериозна диря в нашата лига, защото са много талантливи, амбициозни и конкурентоспособни. Наистина сме имали удоволствието да гледаме такива талнтливи играчи в нашата лига.

- През 1998 г. вкарахте два гола на България при 6:1 за Испания на световното първенство. През 2005 г. с екипа на “Ливърпул” вкарахте два гола на българския ЦСКА. Какво си спомняте за тези мачове?

- Когато човек се откаже от футбола, тогава започва да се връща назад и да осъзнава колко важно е всичко, което е направил. Аз съм много доволен от кариерата си. Специално си спомням мача срещу България на световното първенство през 1998 г. Тогава за България играеха големи футболисти като Любо Пенев и Христо Стоичков. В колекцията си от футболни фланелки имам и техните, например фланелката на Любо Пенев от онзи мач. Това са много важни, много специални мачове, не е едно и също да играеш приятелска среща или двубой на финалите на световно първенство. А срещу България мачовете винаги бяха трудни. Специално в онзи ден ние играхме много добре и спечелихме с 6:1. След нея се оказа, че победата не е била достатъчна да се класираме напред, което беше разочароващо, но самият мач беше много важен за нас.

- Разписвали сте се два пъти в Ел Класико срещу “Барселона”, като и в двата случая “Реал” (Мадрид) печели. Кой от тези голове е по-ценен за вас?

- Всички голове, вкарани на “Барселона”, са добре дошли. Особено ако мачът е спечелен. Спомням си най-вече онзи ден, в който победихме с 3:0, а аз вкарах един от головете. Спомням си настроението - преди и след мача. “Барселона” е много сериозен отбор, който тогава беше в много добра форма, но ние играхме много добре и този трети гол специално мен ме зарадва много, защото носех №9 в “Реал” (Мадрид) и имах отговорността да вкарвам голове, а те са много ценни, когато са срещу “Барса”.

- Кой е мачът “Реал” (Мадрид) - “Барселона”, който няма да забравите?

- Сблъсъкът срещу “Барселона”, който най-много помня и до днес, е този, в който не успях да играя поради контузия - полуфиналите в Шампионската лига през 2002 г. Впоследствие играх на финала, който спечелихме, и беше страхотно, но ми беше много тежко, че нямах възможност да помогна в полуфинала срещу “Барса”. Изобщо не успях да пътувам за първия мач заради контузията, трябваше да гледам по телевизията, което си е мъчително. Бях много нервен. Крайният победител от този мач отиваше на финал в Шампионската лига. Знаете какъв е залогът, знаете какво е за един футболист да иска много да помогне, но да знае, че няма как - да трябва да гледа отстрани. Знаете как се преживяват такива моменти. И ето, че това се превърна в

битката срещу

“Барселона”,

която най-много

си спомням -

защото не можех

да бъда на

терена

Е, бих добавил и онзи мач, в който бихме 3:0 - заради настроението на стадиона в Мадрид, заради факта, че бяхме много над иначе силния отбор на “Барса” тогава. Усещахме, че сме изпълнили дълга си, хората ни спираха по улиците, за да ни благодарят. Това са много специални моменти в живота и кариерата на професионален футболист. Кариерата е кратка, но тези моменти остават в съзнанието за цял живот.

- Във финала на Шампионската лига през 2002 г. с “Реал” (Мадрид) спечелихте с 2:1 срещу приятната изненада “Байер” (Леверкузен) с Димитър Бербатов. Има ли и други срещи с български футболисти през дългата ви кариера, които си спомняте, освен вече изброените три имена на българи, оставили сериозна диря в испанското първенство?

- Наистина имах удоволствието да играя с големи български футболисти, вече споменах Любо Пенев, Христо Стоичков и Ивайло Андонов, който е голям мой приятел.

След това на

международно

ниво наистина

идва споменът

с Бербатов

Той влезе във финала на Шампионската лига за “Леверкузен” и накрая много страдахме на терена заради него, но слава богу в крайна сметка спечели “Реал” (Мадрид). Всеки път, когато ме питат за български играчи, си спомням, че те имат специален футболен талант, че са много конкурентоспособни. Това е общото ми впечатление от българските футболисти, срещу които съм играл.

- Срещу кой защитник на “Барселона” ви е било най-трудно и защо?

- Има много, много добри защитници. По мое време например беше Абелардо. Абелардо и Мигел Анхел Надал. Двама испански футболисти, много високи защитници, през които се минаваше изключително трудно - много добре се движеха по терена и трудно се играеше срещу тях. След като аз приключих, дойде един от най-добрите централни защитници в “Барса” - Пуйол. Голям футболист.

- Кой е най-добрият №9 в Ла Лига в момента? И понеже отговорът, поради пристрастия или обективни причини може да тръгне към Бензема, нека доразширим въпроса - у кого от сегашните испански нападатели виждате най-много характеристики на футболиста Фернандо Мориентес?

- (Смее се.) В Ла Лига има страхотни футболисти, Бензема е един от тях, както ти каза. Разбира се, аз винаги съм за “Реал” (Мадрид), не съм неутрален. Но има двама играчи, които много ми харесват. Хората винаги са вперили поглед предимно към “Барса”, “Реал” (Мадрид) и “Атлетико” (Мадрид). Аз много харесвам Александър Исак - шведски футболист от “Реал Сосиедад”. Той е много бърз, много добре се движи по терена - голям нападател. Също много харесвам Жерар Морено от “Виляреал” - дриблира отлично, част е от националния отбор на Испания. Ако има и друг, когото може да спомена, нека помисля... Може би Борха Иглесиас от “Бетис”. Той не започна много добре, но е футболист, който може да покаже още много. Вкара доста голове за “Сарагоса”, в “Бетис” не стартира по най-добрия начин, но е играч, който много прилича на мен, винаги търси свободното пространство. Смятам, че е играч, за когото ще се говори.

- Какво означаваше за испанските фенове да не могат да посещават стадионите и какво е настроението сега, когато те отново са пълни и публиката пак може да гледа футбол на живо?

- Аз също съм футболен фен, аз също ходя много често на мачове на “Реал” (Мадрид) и на “Валенсия”. Беше много труден период за феновете - има хора, които много обичат да ходят на мачове не само в събота и неделя, но и през седмицата. Няма нищо общо с усещането да гледаш на живо на стадиона. Но хората, които преживяват най-зле ситуацията, са самите играчи. Аз

не съм имал

това нещастие

да играя на

празни стадиони,

феновете са изключително важна част от футбола. Запалянковците вървят рамо до рамо с футболистите. Футболистът не може да извърши своята работа сто процента, ако на стадиона няма фенове, ако не усеща подкрепата на своите привърженици или натиска от феновете на съперника. Ла Лига работи много феновете да имат възможност да изпълват отново стадионите. Това е много важно - и за отделните мачове, и генерално за футбола.