Анжел Вагенщайн на 99 г.: Крия си годините пред дамите, особено пред французойките

Нацията ни пътува към нищото, без посока и високи цели

"Отбелязах празника си скромно с най-близките, защото вече съм решил да празнувам само кръглите годишнини - 100, 110, 120. Евреите винаги си пожелават "Да живееш 120 години!". Но пък съм казал на внучката да не казва на колко години съм все още, особено на французойките."

Така се пошегува на рождения си ден именитият киносценарист, режисьор, писател и общественик Анжел Вагенщайн, който преди ден отбеляза своя 99-и рожден ден в отлично здраве.

Анжел Вагенщайн: един живот, 3 революции, 52 филма, 4 романа, 1000 страници "драскулки". С тази заставка започна американският документален филм (Art is a Weapon), посветен на големия български писател, киносценарист и интелектуалец миналата година. Премиерата на филма, дело на режисьорката Андрея Саймън и известната Нюйоркска филмова студия "Аркадия", вече премина с голям успех в САЩ, а след това и по света.

Фамилията му честити празника

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, се нарежда сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот. Днес и на 99-годишна възраст, Вагенщайн респектира с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор си остават непокътнати.

"Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам освен здраве. Но съм наблюдател и на случващото се в миналия век и сега. И мога да кажа, че нацията ни пътува към нищото, без посока и високи цели", казва Анжел Вагенщайн.

На младини Джеки е активен антифашист,осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от съдебната бюрокрация. След войната изучава кинодраматургия във ВГИК и получава диплом №1 като първи чужденец, следвал и завършил академията. Като писател Вагенщайн е известен повече извън България, отколкото тук. Популярен е триптихът му - "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай". Самият Джеки е носител на Германска национална награда със златен орден "Гьоте", Офицер на Френския орден на изкуствата и литературата, руски медал "Пушкин", Българска държавна награда "Паисий Хилендарски", орден "Стара планина" I ст. и пр.

"Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки, не обичам тази дума", смее се днес писателят.

Роден в Пловдив, раснал в Париж, учил кино в Москва и живял във Виена, Анжел Вагенщайн е един от последните великани на духа днес у нас. "Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не се опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и да... разказва смешки", категоричен е Анжел Вагенщайн. Желаем му да е жив и здрав и да пишем за 120-ата му годишнина!