Контраразузнавачът Павлин Павлов: Живков бе велик хитрец

17 October 2021
Петя Минкова
Приятелството между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус е съдбоносно.
Приятелството между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус е съдбоносно.

Той рискува, когато у нас арестуваха членове на “Червените бригади” и ги предаде на Западна Германия.

- Г-н Павлов, как се стигна до контакта между баварския премиер Франц Йозеф Щраус и Тодор Живков?

- Никого няма да учудим, че България винаги е била ориентирана към Германия и Русия. Това е историческа традиция. Ние живеехме в периода след 60-те, когато светът изведнъж се отвори след Карибската криза. Бяхме императивно задължени

да сме в рамките

на соцлагера,

но бяхме и в еднакво отдалечени отношения с всички страни от соцсистемата. Михаил Горбачов проваля всички опити на Живков за поетапно преминаване към пазарна икономика.

Михаил Горбачов проваля всички опити на Живков за поетапно преминаване към пазарна икономика.

Във военната област нашата страна винаги е била опонент на гръцко-турското и италианското направление за разлика от германското. Ще ви дам само един пример. Когато постъпих в немската гимназия в Ловеч, имаше само още една такава в страната - в София. Само след няколко години те вече бяха 66 гимназии в цялата страна с преподаване на немски език. Малко над 30 бяха тези с английски и френски. Тоест при това планово ръководство по време на социализма очевидно на високо ниво е имало идея за разширяване на връзките с Германия.

Спомням си, че в Бон на един от коктейлите на 3 март от 400 поканени лица 280 бяха възпитаници на немски гимназии. Тези хора бяха част от научни организации, от фирми, които работят с български предприятия. Тези отношения бяха внимателно и разумно развивани, защото Тодор Живков смяташе, че не можем да се ограничаваме в рамките на СИВ, че това няма да помогне на нашата икономика. Ако си спомняте, след като си извоювахме да развиваме роботизацията, отношенията ни с Япония и Южна Корея станаха много по-интензивни. По същия начин сред европейските страни контактите с ФРГ бяха водещи. Франц Йозеф Щраус бе премиер на Бавария - най-богатата провинция на Западна Германия.

По онова време Бавария осигуряваше 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Провинцията винаги е била лидер, баварците са планински хора, в известен смисъл имаме доста сходства. Така стигаме до Щраус - безспорно един много умен политик, който също е търсил начин да установи контакти със соцсистемата. По това време той вече е решил

да става канцлер на водеща страна в Европа и едно от условията е да покаже, че може да работи със соцлагера. Въпреки че всички го наричат ястреб.

- Защо не е избрал друга страна, а точно България и Живков?

- Унгария е близка с Австрия, Сърбия е извън лагера, Румъния традиционно клони към Франция, логично е Щраус да прояви интерес към нашата страна. За ФРГ България не е непозната - немците почиваха у нас на Златни пясъци, имахме съвместни фирми -

империята на Вили Бец

бе едно от основните транспортни предприятия по онова време.

Нормално е политик като Щраус да си осигури коридор на отношенията със страна от Източния блок и България по естествен начин привлича вниманието му. Отсреща е Тодор Живков, който без съмнение може да поддържа диалог с всеки и очевидно ще прояви интерес към контакт с Щраус. Докъде и как е могъл Живков да си го позволи? Тук трябва да му отдадем заслуженото, че поема известни рискове.

- По-конкретно?

- Ще ви дам за пример един интересен факт. Голяма част от "Червените бригади" бяха арестувани на Златни пясъци. Ние ги предаваме на Западна Германия като престъпници. Сигурно е, че Източна Германия и Щази са имали контакти с тях и със сигурност са ги подкрепяли, но ние

не се съобразяваме с тези ангажименти в соцлагера.

Ние решаваме да следваме логиката на международния обмен и ги предаваме. Убеден съм, че шефът на Щази Маркус Волф се е изприщил от яд, когато е научил за ареста. Няма как той да приеме това за нормално. По същата логика е могло Чехия да предаде Че Гевара на САЩ, когато е водил подготовка там. За разлика от всички ние си позволяваме своеволие, което е оправдано. И с него искаме да подскажем, че имаме ново отношение към тези политически процеси. Това са жестове - показваш, че искаш да поддържаш нормален диалог с ФРГ. Тоест изисква се далновидност и да се обявиш срещу "закрилата" на такъв тип терористични клетки.

Разбира се, Щраус е краен в своите схващания за реда, дисциплината, обвиняват го, че напомня на националсоциалистите, но истината е, че в богатата Бавария искат именно такъв немски патриот, бизнесмен, съвременен политик. Затова там винаги го избират.

Самият Щраус е дал заявка, че иска да стане канцлер, и работи успешно със соцлагера. Оттук следва всичко останало - имало е достатъчно основания ръководителите на соцсистемата, особено в ГДР, в СССР, да се страхуват, че такъв човек може да дойде на власт.

- Все пак той иска да се разположат ядрени ракети по границата с ГДР.

- Да, през 1982 г., опонирането със СС-20. Най-активните антиамерикански настроения са във ФРГ, така че отговорете си на въпроса кой се е страхувал от Щраус.

- Как се стигна до джойнтвенчърите с Германия?

- Ами хора като Стоян Овчаров, Огнян Дойнов, Стоян Марков подготвиха един интересен трик - да се направят джойнтвенчъри

с мощни западни фирми,

но не както Вили Бец, а да се проведат мероприятия, които напомнят приватизация, но в соцусловия. Държавата остава собственик на всички имоти, но всяко предприятие е стопанин на своето и го управлява. В това число то има пълно право да развива връзки с всички - това е трик. Собствеността се отдава на мениджърски екипи, което изприщи нашите приятели в Москва. Това беше такъв финт, че никой не можеше да допусне, че е истина.

В това отношение Тодор Живков не бе оригинален.

Същата хитрост приложи и Георги Димитров пред Сталин. Тъй като държавата притежава всичко, Димитров предлага на Сталин нашия вариант за коопериране - не колхози, за да се отнемат земята и оборудването на хората, а кооперации в текезесета, където парцелите са под държавен контрол, но никой не губи собствеността си. Благодарение на това нашите хора успяха и си върнаха земята, но Димитров и Трайчо Костов са си платили за тези своеволия. По същия начин Живков, Овчаров, Дойнов, Марков, Стоян Михайлов

измислят тази формула,

с която се отварят вратите. Това позволява съответният шеф на "Балканкар" примерно да направи съвместно предприятие с Южна Корея. От тази гледна точка това бе един много умен икономически ход - да дадеш на всяко предприятие, на мениджърския му екип да управлява в свой интерес и в интерес на държавата с подкрепата на държавата.

- Знаете ли подробности от разговора между Живков и Щраус, когато е питал как можем да станем членове на Европейската икономическа общност?

- С Живков сме от един край. Той е от Правец. Добър селски хитрец. Изключителен. Такъв рядко може да се намери. Подозирам, че това е ход от типа на този, когато е питал в Кремъл

как можем да станем 16-а република

Разбира се, че е знаел, че това никога няма да стане. СССР няма интерес от още една република, а от суверенна държава, която може да отстоява неговите позиции в ООН и в други международни организации.

Контраразузнавачът Павлин Павлов
Контраразузнавачът Павлин Павлов
Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/