Морските котки в есенна атака на юг от Бургас

Рибари с лодки са изкарали 150 парчета за ден

Първите морски котки атакуват въдиците със стръв сафрид и едва не ги отнасят в морето. Тези мощни риби удрят внезапно и налапват големите куки от първи номер нагоре, без да се замислят. После стремително завличат пръчките във водата, ако рибарят се е заблеял.

Засега атаките са на традиционното място от Кабакум до Панорама на Златни пясъци. Дълбокото пясъчно дъно пред плажовете е любимото място на котките, които също са дошли до брега да хапнат пресен сафрид или зарган. Заедно с тях идват и другите плоски риби като морската лисица и калкана.

Последните новини показват, че котките са се размножили, защото на юг от Бургас са станали масово явление. Преди дни рибари с лодки са изкарали по 150 парчета за ден. По принцип теорията сочи, че плоските дънни риби обитават повече Черноморието на север.

Ловът на морска котка е само за маниаци. Използват се здрави пръчки с основно влакно, не по-малко от 0,40. Направо на него се връзват поводите със същия размер и две големи куки над поне 100-грамово олово. Куките не трябва да са по-малки от една нула. На тях се нанизват пресни или осолени сафриди, като рибата се продупчва няколко пъти, за да стане на хармоника на куката. Иначе пада при рязко и мощно замятане. Рибарят трябва да хвърля по едно око, за да не замине въдицата му във водата. При мощен удар трябва обаче да се изчака, като се вземе въдицата в ръка. Дънните риби имат навика да изплюват куката със стръвта при бързо засичане. Затова трябва да се изчакат няколко минути, докато сами нагълтат стръвта дълбоко. Тогава успехът е гарантиран.

Морските котки са акулови риби, които имат отровни шипове на опашките. Това са същите скатове, които убиха в океана известния австралийски риболовец и ловец на крокодили Стив Ъруин. Така че черноморската котка е типичен представител на подраздел Скатови от семейство Плоски акулови. Хрущялна, гладка риба без люспи. Характерно за нея е ромбовидното тяло с изпъкнал гръб с гладка опашка като камшик. Котките може да бъдат от жълтеникави до кафяви и от тъмносини до сиви на цвят. В Черно море размерите ѝ най-често достигат около един метър и тегло около 10 килограма, но са улавяни и екземпляри над 30 килограма. Най-големият екземпляр от този вид с внушителните 201,39 кг е уловен край Азорските острови. Характерен обитател на Атлантическия океан, европейското и африканското крайбрежие на Средиземно море.

Морската котка е дънна риба, обитава пясъчно или глинесто дъно. Прекарва по-голямата част от времето си неактивна и заровена в пясъка. Зимата е в дълбокото, а летните месеци и най-вече през есента доближава брега. Морските котки ядат още раци и мекотели. Очите им са от горната страна, затова и не се смятат от учените за особено важни в намирането на прехраната. Устата, ноздрите и хрилните отвори са разположени отдолу.

Подобно на своите роднини-акулите, морската котка е оборудвана с електрически сензори, с които улавя вибрациите на жертвите и ги атакува. Както и акулите, котките раждат поколението си.

Каква е разликата обаче между морските котки и братовчедите им - морските лисици? Това също е вид скат, който обаче има тяло с костни плочки и израстъци, с които се залавят за предмети и водорасли. Лисиците са ромбовидни, докато котките са овални на пръв поглед. Другата разлика е, че имат две гръбни перки и къса безгръбначна опашка. Цветът на лисиците варира от бял до тъмен. При тях размножаването е чрез снасяне на хайвер.

Месото и от двата вида се продава без опашката, то е червено и плътно. При котките отровата е в основата на шипа на опашката. В древността тя е била използвана от зъболекарите за упойка, а с шип от морска котка е убит Одисей.

Лошото време обърка риболовния сезон

Силните северни ветрове подкараха неочаквано лоша риболовна есен. И в други години се е случвало през октомври да духа мощно и атаката срещу рибите да свърши, преди да е започнала.

При 4 бала вълнение може да се лови само в пристанищата, ако рибата не е избягала навътре в морето.

В момента във Варна преследването на зарган е напразно във вътрешните страни на буните. Малко количество сафрид излиза на клатене с дълги пръти на Морска гара. Лови се също и илария, а нощно време малък пасаж с чернокопи атакува филето от сафрид на куките.

През деня чернокоп се лови на проходно олово с метър - метър и петдесет повод зад него. Накрая е поставена кука с шлауфка против прегризване. На куката се закача дълъг морски червей, има успех и с китайски освен с варненски. Оловото се влачи по дъното и следва атака на чернокопа.

Засега най-добре е в пристанището на Китен. Там нощно време се лови сафрид на червей, а по-навътре от кея има лефери и чернокопи.

Преди развалянето на времето в градчето бе изваден 4-килограмов гофан - голям лефер, от несебърски рибар.