Как Леви Щраус измисля петото джобче на дънките
Ако има дреха, която е променила изцяло гардероба на Америка, а и на целия свят, това са сините дънки. И са все така популярни в цял свят вече почти 150 години.
В малкото джобче в големия джоб от дясната страна на дънките слагаме монети, билети, флашки. Стив Джобс дори се пошегува преди години, че е направено за него, за да събере айпод. Петият джоб на дънките е измислен от създателя им Леви Щраус специално за джобните часовници на каубоите по времето на Златната треска.
Те носели джобните си часовници в елеците, както е прието, но често ги губели или повреждали. Затова Леви Щраус добавил малкото джобче на дънките - за удобство на най-многобройните си клиенти. Джобните часовници са изчезнали отдавна, но малкото джобче продължава да е запазена марка на Levi's. В каталога на компанията този вид джобове се наричат watch pocket (джоб за часовник).
Леви Щраус въвежда и металните капси на дънките. Той започнал да произвежда панталони от здрави и дебели материи, които да са удобни и практични за златотърсачите и каубоите. Първоначално изпозвал брезент за палатки, а после внасял син плат от Генуа и Ним (Genes, френското наименование на италианския град, бил щампован върху пакетите и оттам идва английското джинси, а платът се нарича деним (de Nimes), защото е от този френски град). Материите обаче не били достатъчно здрави - инструментите и парчетата злато, които миньорите слагали по джобовете си, натежавали и панталоните се късали.
Близо 20 г. били нужни, за да се разреши проблемът. През 1872 г. Якоб Дейвис
подсилил местата, на които дънките най-често се късали,
с медни нитове,
които се използвали за конските сбруи. Тъй като нямал достатъчно пари, за да патентова изобретението си, се обърнал към Леви Щраус. Година по-късно двамата патентовали правото да правят дънки с метални нитове по джобовете.
През 1941 г. те изчезнали от дънките Levi's - тогавашният президент на компанията ги забранил, защото се изгорил. Металните капси на панталоните му се били нагорещили от дълго седене до комината. Освен това нитовете на задните джобове оставяли петна по столовете. Шест години по-късно Levi's ги върнала, но само върху предните джобове. Другите марки дънки оставят капсите и на задните. И до днес те са не само декоративен елемент, но и правят дънките, якетата, ризите и полите по-здрави.
Създателите на дънките Леви Щраус и Якоб Дейвис едва ли са предполагали, че работните дочени панталони, които продавали, ще имат такъв небивал успех десетилетия след смъртта им.
Всяка година американците купуват средно по 450 милиона чифта дънки от магазините в страната.
Всеки янки има средно по 7 чифта дънки в гардероба си, показва проучване на американската компания "Котън инкорпорейтид". Дънките и дънковите ризи продължават да са любимо облекло на американските фермери.
В щати като Тексас целият гардероб на мъжете е пълен само с тях. Здрави, практични и удобни, те предпазват от слънце, тръни и всякакви насекоми, твърдят фермерите.
Сините дънки първо са създадени като панталони за тежка работа в мините, фабриките и на полето. За техен рожден ден се приема датата 20 май 1873 година, когато Якоб Дейвис и Леви Щраус получават патент в САЩ за този вид панталони.
Раждането на дънките всъщност е няколко години по-рано, когато Якоб Дейвис, шивач - имигрант от Латвия, се заселва със семейството си след много местене в град Рино, щата Невада. Дейвис отваря шивашко ателие на главната улица в града и изработва най-различни предмети за ежедневието като палатки, наметала за коне и покривала за каруци за работниците, строящи жп линията "Сентрал пасифик". Работи с няколко вида памучни платове, които купува от компанията на търговеца от еврейско-германски произход Леви Щраус в Сан Франциско.
За да подсилва шевовете на нещата, които изработва, Дейвис поставя върху ключовите снадки медни нитове. В началото на 70-те години на XIX век клиентка поръчва на шивача да ушие работни панталони за мъжа , който е дървосекач. Изискването й е да подсили джобовете им, тъй като те постоянно се късат от инструментите, които мъжът пъха вътре. Шивачът използва за панталоните док, като подсилва джобовете със същите медни нитове.
Успехът на новите панталони е феноменален и мълвата за тях бързо се разпространява по цялата жп линия. Клиентите се увеличават лавинообразно и скоро Дейвис вече не смогва с поръчките. За панталоните използва както кафяв дочен плат, така и деним - памучен плат, който се боядисва в синьо с индиго.
Шивачът, който вече има опит с кандидатстването за патенти за други изобретения, осъзнава потенциала на подсилените си дънки. През 1872 г. той предлага на своя партньор в търговията Леви Щраус да му помогне финансово, за да кандидатстват за патент. Той се съгласява и на 20 май 1873 г. е издаден патент номер 139121 на името на двамата за "Подобрения при закрепването на джобове". До края на годината са продадени 70 500 бройки панталони и палта от деним.
Още същата година Дейвис започва да минава двоен оранжев тегел на задните джобове на техните джинси, за да се отличават от конкуренцията. Тази емблема също е регистрирана като фирмен знак номер 1339254 в САЩ.
Щраус открива голям шивашки магазин в Сан Франциско за производство на дънките и Дейвис се премества там със семейството си, за да ръководи процеса. Тъй като търсенето е огромно, Щраус по-късно построява фабрика за дънки, която Дейвис ръководи до края на живота си. В нея се произвеждат и работни ризи, и цели комбинезони от същия памучен плат.
10 години по-късно действат вече над 535 предприятия на цялата територия на САЩ, които произвеждат дънки. През 1902 г. Щраус умира в своята къща в Сан Франциско, където живее заедно със семейството на сестра си Фани. Фирмата "Леви Щраус & Ко" оставя на своите 4-ма племенници, защото той самият няма деца.
Днес производството на дънки е доста по-различно. От екологични съображения пералните за избелване и боядисване на дънки са променили технологиите си, обяснява пред Си Ен Ен Анджелика Коренте от фирма "Денимхед". Там, където някога са се използвали много вода, топене в химикали и обработване с шкурки за придобиване на "износен вид" на панталоните, сега се работи с лазери и озонови газови камери, за да се намалят до минимум изразходването на вода и изтичането навън на химикали.
Лидер в световната индустрия на дънки е Лос Анджелис
Именно там се произвеждат ръчно дизайнерските дънки, които са от специално тъкана материя. Чифт от тях струва по над 100 долара, може да стигнат и над 300. Производителите твърдят, че дънките, изработени по този начин, са много по-здрави от другите дори от реномирани марки.
75 процента от всички дизайнерски дънки, продавани по света, в момента се изработват в Калифорния, твърди Илсе Мечек, президентка на Модната асоциация на Калифорния. През последните 20 години се е образувало истинско струпване на предприятия за дънки в Лос Анджелис. Докато по-голямата част от производството на по-евтина продукция е изместена на изток, по-дизайнерските линии са останали там.
Дънките висок клас са от друга материя, обработват се с различни материали и са с най-различен дизайн, обяснява Илсе Мечек.
"Колкото по-нестандартно искате да изглеждат едни дънки,
толкова по-скъпи ще са те.
И това се случва в пералните във фабриката. Имаме най-много перални за дънки именно тук", обяснява дизайнерката. Ако искате да видите как и къде се изработват дънките "премиум", може да избирате между повече от 30 различни производителя в Лос Анджелис. Над 40 хиляди души работят в този бизнес само в областта на Лос Анджелис, като главната част от производството е предназначена за дамите.
Коментари