Луис Армстронг: „Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш“(Видео)

04 August 2021
Spomen.bg онлайн
Сн. Pixabay
Сн. Pixabay

Магьосникът Астор слуша предимно джаз музика. Това е така заради любимия му певец Луис Армстронг. “Почти цял спектакъл изнасям на негови парчета”, казва илюзионистът.

Слуша песните му не само на сцената, но и на диск, който държи в колата си и пуска, докато пътува.

Причината да харесва толкова много Луис Армстронг е, защото музиката му донесла късмет. Когато Астор работил в Лас Вегас, слушал певецът да изпълнява старата руска песен “Очи чорние” на английски. И до днес това си остава любимото му парче. “За мен Луис Армстронг е номер едно”, казва Астор.

Луис Армстронг, може би най-известният джаз музикант на всички времена, е роден на 4. август 1901 г.

Като повечето големи легенди и Армстронг е засенчен от собствения си успех. Публиката го свързва най-вече с песента What a Wonderful World, която се е превърнала в нещо като химн на човеколюбието и надеждата. Също толкова прочути са и дуетите му с Ела Фицджералд. Съвместното им изпълнение на La vie en rose е нещо като музикална визитка на радостта от живота.

Трудно е обаче да се проследи обхватът на влиянието на Луис Армстронг върху облика на джаза и издигането му до един от водещите музикални стилове на ХХ в., предава програма "Христо Ботев" на БНР. 

Армстронг е не само легендарен тромпетист, чиито сола се анализират и изучават и до днес, не е просто певец, но и

музикален посланик, популяризатор на музиката, която тръгва

от улиците и нощните клубове на Ню Орлийнс,

за да се превърне във форма на изкуство и да завладее света.

Ролята му за еманципирането на джаза е огромна и въпреки че техниката му на тромпет след това многократно е била надграждана от други изпълнители, никой друг не е създал и частица от музикалните шедьоври, които Сачмо създава с квинтета, а по-късно и секстета си „Hot Five“ и „Hot Seven“.

Разгледан в контекста на 20-те години, превъзходството му е още по-голямо. Във време, когато свиренето на тромпет попада в една от двете основни категории – на веселите, несложни ансамблови изпълнения на нюорлийнския диксилинед или маршовото стакато, характерно за военните оркестри на Ню Йорк, Армстронг открива пътя за едно по-изкусно фразиране и по-фрагментирано темпо, което ще разцъфти в следващите десетилетия.

Още от ранните записи на Луис се открояват не само бравурните му сола, но и лиричната страна на таланта му, вкоренена в нюорлийнския блус.

Специалистите твърдят, че Армстронг може би никога не надминава своите музикални постижения от 20-те години, но пък се превръща в един от първите феномени на попкултурата.

Появите те му в холивудски филми като "High Society" (1956), "Paris Blues" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и в безброй телевизионни предавания

го превръщат в най-рядката порода знаменитости, които

светът познава само с едно име: Сачмо (съкратено от „уста-торба“).

Той продължава да изнася концерти по целия свят до смъртта си през 1971 г. и среща милиони с джаза, което го превръща в най-разпознаваемото въплъщение на тази музика завинаги.

Сачмо през целия си живот вярва и казва, че е роден на 4 юли 1900 г. Много години по-късно става ясно, че всъщност рождената му дата е 4 август 1901 г.

Любопитно е да се отбележи, че Армстронг

започва музикалния си път във време, в което

грипът върлува в родния му Ню Орлийнс, вземайки над 3300 жертви в

годината между 1918-1919 г.

Човекът, който прави повече от всеки друг за изковаването на самото понятие "джаз", е бил изложен на огромен риск от заразяване, а ние днес можем да се наслаждаваме на записите му и да се питаме каква би била историята на музиката без тромпета и дрезгавия глас на Сачмо.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/