В роман от 1939 г.: Българи спасяват човечеството от ваксиниране
РОМАН ОТ 1939 ГОДИНА ПРОРОКУВА СЪВРЕМЕННИ ВЪЛНЕНИЯ. ВЕЛИКОБЪЛГАРИЯ УПРАВЛЯВА ПАН-ЗЕМЯ ОТ РИЛА и спира умственото кастриране на хората.
Ако някой си мисли, че апетитите на определена каста за контрол над съзнанието и то чрез вкарване на нанотехнологии, чрез чип в организма е някаква екзотична идея от последните години, то много се лъже. И това не е всичко! В последните години наляво и надясно общественици, политолози, социолози, гадатели, тълкуватели, прогнозисти, пишман историци, шарлатани и кандидати за Карлуково пишат, обикалят телевизии и проповядват, че ние, българите, не само дето сме създали цивилизацията на Земята, но наближава времето да застанем начело на новия ред на планетата. И това не е нищо ново!
През 1939 година едно от най-популярните списания в България "Илюстрована политика" печата в подлистници фантастичния роман
"БЪЛГАРИЯ СЛЕД 250 ГОДИНИ"
Там има всичко това, дори по-многоцветно, даже направо като с мотиви от "Междузвездни войни" (абе Джордж Лукас да не си пада малко българска връзка, щото романът не е издаван в отделна книга, камо ли да е превеждан, и то на английски).
В този роман за съжаление авторът не е посочен, дори в откъсите, които са налични в теченията в депозитните библиотеки, а там много броеве липсват. Името може да е дадено в първия откъс, но не е задължително, такава е била практиката в много издания в онези времена. Лошите в този роман не са някои свръхбогати земляни, които искат светът да намалее до "златния милиард". Те са подлите жители на Сатурн, но които се водят от същите мотиви: подчиняване съзнанието на земните жители (в романа те са два милиарда и половина) и превръщането им в роби. Авторът е използвал и все още непридобилия широка употреба термин робот. Ето и технологията - "Малка задължителна ваксина, завие ти се свят... събудиш се и вече си производително животно, преживяш, спиш, работиш..."
Звучи познато, много днешно, а?!
Планетарният съвет е на Земята, наричана в романа Панземя. Управлението на Панземните съединени щати научава за пъкления план на сатурнианците от пленен от земни космонавти с българско участие аудископ (така са наричали телевизионния запис) на заседание на Колониалния корпус на Сатурн. Става ясно, че имало и други планове: "изтребление на населението на Панземя" или установяване диктатура (употребен е термин авторитарно управление). Но се налага решението
КАСТРИРАНЕ УМА НА ЗЕМНИТЕ ЖИТЕЛИ
и превръщането им в "безсловесни и безмозъчни роботи животни".
Планетарният съвет, който заседава, разбира се, в непристъпните дебри на Рила, се обръща за помощ към населените планети Марс и Юпитер. Обещана е военна помощ от Марс.
Срещу забелязана сатурнианска военна флотилия тръгва Марсианска такава, като в командирския кораб (наричан "планетостарт") "Звезден прах" е изпратен като земен представител заместник главният редактор от всепланетния вестник "Инербалканик" българинът Маломир.
Внимание: всички главни герои са българи, как не, щом председател на Великия планетарен съвет е владетелят на Великобългария Войтех.
И други имена на българи са от този род: Алцек, Звиница...
Следват героични подвизи в стил Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Чък Норис. Има, разбира се, и изпреварило с десетилетия поглъщане на "Звезден прах" в сатурнианския кораб както в "Междузвездни войни", не може да мине и без любов, в прегръдките на Маломир потъва прелестната марсианка Ридл.
Накрая има хепиенд, сатурнианците са унищожени. Следват последните редове на романа: "край на Голямата война между Сатурн и планетите на Слънцето. Беше 2138 година по християнското летоброене".
Загадка! Кой е авторът?
Българската фантастика, макар за нея да има огромна литературна критика, все още има бели петна.
Така например и до ден днешен никой изследовател, а те са дузини, не е удостоил с внимание криминалната фантастика на Тотю Иванов Тотев, писал (1936-1943) с псевдоним Джек Оворбаг. Той пръв в световната фантастика описва в романа си "Тайнственият автомобил" през 1936 година камери за улично телевизионно наблюдение. Може да е странно, но действието се развива в Лондон, където половин век по-късно бяха инсталирани първите в света видеокамери.
Но не е той авторът. Тотю Тотев доживя т.нар. демокрация, почина забравен и непознат през 1991 година.
Непознат е и Георги Байкушев (Жорж Делагер), също доживял 1989 година, автор на криминалния роман бестселър "Шпионаж на Балканите" 1941-1943, четири издания. Той е автор на криминално фантастичния роман "Корсарят на въздуха".
Но и той не е авторът на "България след 250 години".
Не е с положителност и Емил Коралов с неговите чудновати герои деца.
Има още имена в тогавашната българска фантастика като Георги Илиев, Светослав Минков.
С малко повече фантастика и наивност може да помислим за Владимир Полянов, от една страна, защото и той използва понякога за имена на героите си старинни български, а от друга, че в някои отношения е изпреварил Стивън Кинг с половин век.
Може само да гадаем.
Поне до там са моите възможности. Ако някой читател може да помогне, да ми телефонира на 0877 87 2639.
ИЗДАТЕЛЯТ
Списание "Илюстрована политика" излиза в периода 1939-1944 година и е списвано в духа на развлекателната журналистка, култура, подчертан интерес към историята, при това белите й петна.
Твърда насоченост срещу западната плутокрация и болшевизма. Обяснимо е, след като директорът собственик е Петър Атанасов, тясно свързан с Третия райх, снабдил списанието с последна дума на полиграфична техника..
Която като германска е конфискувана от СССР.
Съдбата на Петър Атанасов е неизвестна.
Коментари