Легендарният актьор Славчо Пеев: Спасява ме кипърската ми пенсия

Политическата ситуация е цунг-цванг - няма ход

Кой е той

Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1964 г. Работи в Драматичен театър "Йордан Йовков" - Толбухин, в Сатиричен театър "Алеко Константинов", а доскоро бе шеф на Дупнишкия театър. Кариерата му включва над 80 театрални и 100 тв роли, както и участия в над 23 филма. Има четирима внуци от сина си. Дъщеря му завърши право в Лондон и работи там.

- Г-н Пеев, станахте на 82 години. Наричат ви "последния мохикан" на Сатирата, след като миналия месец загубихме Таня Лолова. Има ли нещо, за което да съжалявате?

- Е, като всеки човек и аз съм бъркал с хора, след това съжалявам и съм се извинявал. А дали ставам на 82 години, не знам (смее се). Три пъти съм си сменял годината на раждането, преправял съм си паспорта, но това съм го разказвал.

- С любимата си Таня Лолова се разделихте с много болка, а заедно щяхте да участвате в мюзикъла в операта - "Баща ми бояджията".

- Така е, да. Първо аз приех да участвам, след това са предложили и на нея и тя се е съгласила. В мюзикъла имам една актьорска сцена. Към момента дори не съм наясно кога ще се репетира и кога ще е премиерата. Но да, за Таня много ми е мъчно. Ние се чухме два дни преди тя да си отиде. Шегувахме се, спомняхме си някакви неща. Тя много трудно преживя смъртта на мъжа си, след това като че ли рухна.

- А вие пазите ли се, как сте със здравето, през 2018 г. получихте сърдечен удар.

- Всичко е наред, тогава имах запушване. Бях първият, когото оперираха през ръката в Окръжна болница. Извършиха процедурата по нов европейски начин. Спаси ме хирургът, който за мен стана Бог. Около 2 часа продължи интервенцията. Иначе се ваксинирахме всички в Сатирата и сега чакаме втората ваксина.

- Мислите ли за слизане от сцената?

- Не. Актьорът е, докато може, а не докато иска. Слизането от сцената ме плаши, само когато си спомня Георги Калоянчев в инвалидната количка. Той го преживя страшно. Не можеше да се движи, а имаше страхотен глас и памет. Иначе аз продължавам да играя - в Сатирата английската пиеса за Брекзит, която от две години пълни салоните. Скоро ще започна работа като режисьор и актьор върху пиеса на Недялко Йорданов в Дупница. Освен това вчера снимах реклама с любимия ми футболист Христо Стоичков. Но няма да издавам повече.

- Тези дни даваха филма на Методи Андонов "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Играли сте в няколко негови филма, какво помните от тогава?

- Много случки имам с Андонов. Веднъж ме пита карам ли кола. Аз скрих, че не карам, и той ме разпредели в една от ролите. Ужас! Понаучих нещо криво-ляво. Имах голям инцидент с фолксвагена, който карах. На един светофар останалата част от колите пред мен се изтегли и аз останах да чакам зеленото. Знаех накъде трябва да карам, но останах съвсем сам. Снимките бяха в Източен Берлин. По едно време като ме подгониха полицейски коли, обградиха ме, спряха ме, накараха ме да изляза с ръцете на тила и казват: "Ти шпионин ли си?". Как да обясня, че става дума за кино! Добре че останалите се върнаха, като забелязали, че не идвам. Какъв бил проблемът? От реквизита сложили само отпред западногермански номер, а отзад останал източногерманският. Там имахме чудесни преживявания, защото групата беше страшна - Тодор Колев, Константин Коцев, Гец! Живеехме много добре. Радвахме си се един на друг. Хората не бяха злобни. Между нас имаше голяма връзка.

- Младите в Сатирата "слушат" ли ви?

- Взаимен е този процес. Има много талантливи от колегите, което ме радва искрено.

- Не мога да не ви питам за политическата обстановка в момента.

- Мисля, че повтаряме в шахмата един израз: "цун-цванг" - т.е. няма ход. Ей така сме и ние сега. Правителството трябва да обърне най-много внимание на спорта, културата и образованието. Това е разковничето на успеха на една държава.

- Вашият приятел Станислав Стратиев го казва прекрасно в "Лека форма на тежка депресия", че на българина все нещо не му достига - ту свобода, ту робство, ту малко разум...

- Да, ту не ни достигат мислещите, ту инакомислещите. Като има идеали - не достигат капитали. Като има капитали - не достигат идеали. Знаете ли, мисля си, че в момента всички сме в лека форма на депресия, но сме застрашени от тежката такава. Защото с тази омраза между хората, която се насажда от онези, които са окупирали парламента вече толкова години, край няма. С тях какво да правим?

- Всички ли, които ще влязат в управлението, пак няма да заслужават доверие, г-н Пеев?

- Е, вероятно ще има един-двама души, които няма да са като всички. Но за целия ни преход се сещам само за няколко имена на хора, които изобщо не се обогатиха от престоя си вътре. Останаха си същите и мислят по същия начин. Колко народ се извървя през тези години! И на пръстите на ръцете се броят тези, които сториха нещо за страната. Но не ми се иска и младите хора да продължават да мислят първо за това как да се спасят навън от преживяването си тук. Не ми се иска.

- А вие как се оправяте с парите?

- Българската ми пенсия е много ниска - 300 лева, добре че имам кипърска и на всяко 29 число я получавам. Освен това работя в театъра в Дупница, а съм и на хонорар в Сатирата. Не мога да се оплача.

- Синът ви се завърна от Англия, защо?

- Да, и захвърли расото. Беше там със семейството си, но не му признаха правото. С четирите деца се върнаха. Той сега направи фирма и работи.