Марадона за "24 часа" преди 8 г.: Ицо е луд като мен, това обаче ни помага
Привилегията да се срещнат очи в очи с Диего Армандо Марадона, който почина на 25 ноември т.г. на 60-годишна възраст имаха малцина на този свят, но сред тях бяха и читателите на “24 часа” преди 8 години, когато легендата на футбола бе треньор в Дубай. Тогава Марадона прие нашата медия с отворени обятия и говори откровено за живота в Обединените арабски емирства, за футбола, за семейството, за любимата Аржентина и, разбира се, за своя досег с България. Накрая даде и автограф на вестника.
- Здравейте, Дон Диего, поздрави от България!
- Здравейте, радвам се да ви видя.
- Знаете ли нещо за страната ни?
- Не много, но достатъчно - Стоичков. Това ми стига.
- В момента той е треньор на българския шампион.
- Радвам се и му желая успех. Ние сме големи приятели. Може би защото много си приличаме.
- По какво?
- Ами и той е луд като мен. Еднакво луди сме и двамата и това ни е помогнало във футбола и живота. И това ни направи толкова близки приятели.
- А спомняте ли си световното в САЩ?
- Това е един момент, който не искам да си спомням.
- Вече 6 месеца сте в Дубай, как оценявате този период?
- Ако говоря от професионална гледна точка, аз съм тук, за да работя, а не да се пека по плажовете. Мисля, че с екипа ми вършим добра работа и това се оценява. Когато дойдох, имаше хора, които ми предричаха, че ще изкарам два месеца. Е, вече съм тук от шест. Всичко, което правя, е в името на “Ал Уасъл”, целта ми е този клуб да се развива. Иска ми се да можех да помогна с някой- друг гол, но няма как. Аз в кариерата си моите голове съм ги вкарал. Сега гледам играчите ми да вкарват.
- Има какво да се желае. (Смее се.) Може би имаме нужда и от някои нови, но са ни скъпи.
- За звезди ли става дума?
- Естествено! Искам Меси, Агуеро, Руни... Шегувам се, разбира се. Не е това целта. Моето желание е “Ал Уасъл” да е арабски клуб с местни играчи. Но да са такива, които могат да правят разликата - като Лионел, но араби. Сега обаче и техните цени са изкуствено завишени.
- Кажете за живота в ОАЕ, да оставим футбола.
- Амиго, футболът е моят живот! Но ти разбрах въпроса. Дубай е едно прекрасно райско кътче. Начинът на живот ми харесва, това, което правя, ми харесва, така че мога смело да кажа, че аз намерих своя рай за момента.
- Появиха се информации, че ще поемете тима на ОАЕ?
- Да, би било чест да ръководя националния тим на ОАЕ. Това е предизвикателство, което е още по-голямо когато ръководиш тим, съставен от играчи, борещи се да защитават цветовете на знамето си. Затова да си национален селекционер е по-особена привилегия. В момента обаче съм треньор на “Ал Уасъл”. Нищо друго не ме интересува.
- Какво е семейството за вас?
- Всичко, така съм възпитан. У нас, в Аржентина, уважението към членовете на семейството е първостепенно. Наскоро дори бях в Англия да видя дъщеря си и семейството й.
- Как е зет ви? (Дъщерята на Марадона Джанин бе омъжена за нападателя на “Манчестър Сити” Серхио Агуеро - б.а.)
- Той е добър човек и добър футболист, който най-после намери отбор, с който да се бори за големи трофеи. И все пак си мисля, че Мадрид би му подхождал повече.
- “Атлетико”?
- “Реал”...
- Възможно ли е?
- Аз нямам такава информация.
- За мен той е най-добрият треньор. Моуриньо може да превърне всеки бурен в роза. Той е отличен специалист, тактик и психолог. Колкото и да не е любим на някои, те няма как да отрекат всичките му качества и трофеи.
- Предстои европейско първенство. Ще го наблюдавате ли?
- Разбира се, дано стане хубав шампионат. Искам да гледам качествен футбол. Наскоро се виждах с някои от мениджърите, които ще организират първенството, и имам уверението, че Евро 2012 ще бъде качествено.
- Дубай ли е най-голямото ви предизвикателство досега?
- Да бъда треньор на Аржентина, беше най-голямото. Да водиш родината. В Дубай работя в клуб и, разбира се, имам желанието да вървим напред. Беше ни трудно в началото.
- Желая ви успех и шампионска титла.
- Благодаря, на вашите читатели аз желая щастие и Бог да е с вас.
Коментари