Карл Сейгън предрича живот на Венера преди 53 г.

20 September 2020
Георги Банов

Заради него гласът на Валя Балканска звучи в Космоса

Шокиращата новина, че в атмосферата на Венера е открин фосфин, биологичен бипродукт на живота, взриви всички фенове на теориите, че не сме сами във Вселената или поне сме дошли от някоя друга планета. В този газ се съдържат три молекули кислород и една фосфор.
Всъщност големият астроном Карл Сейгън предвижда това преди цели 53 години, но никой не му обръща внимание. Теорията му е прекалено смела.

Всички помнят Сейгън, който водеше научнопопулярното предаване “Космос”. Той написа и книгата, по която бе направен великият филм “Контакт”. Сейгън стои и зад идеята на космическите проби “Вояджър 1” и “Вояджър 2” да има златни дискове с песни. И сам избира една от тях да е “Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска. Запалва се по астрономията като дете заради фантастиката на Едгар Райс Бъроус, която се фокусира върху Марс и Венера.

Карл Сейгън има огромен принос към астрономията. Той разобличава една от лъжите за живот на Марс. След това предвижда, че повърхността на Венера ще е прекалено гореща и първата проба на НАСА към тази планета през 1962 г. доказва това. И е първият учен, който вижда, че положението на повърхността на Венера се дължи на сериозен парников ефект, което може да засегне и Земята с променящия се през последните години климат.

Така на 1 декември 1967 година в брой 216 на известното списание “Нейчър” се появява скромната статия “Живот на повърхността на Венера”. По-точно на 1198 и 1199-а стр.

“Ако малко количество минерали се издигне в облаците от повърхността, не е трудно да си представим, че има биологичен живот”, пише Сейгън 2 години преди НАСА за първи път да кацне на Луната. “Докато условията на повърхността на Венера поддържат хипотезата, че животът там е навъзможен, облаците на тази планета са друга история”,
допълва той в статията си. Според теорията му атмосферата, която е наситена с отровния въглероден двуокис, не е пречка. На 50 километра от повърхността условията са доста приемливи, дори напомнят тези на Земята. Организмите могат да я достигат по същия начин, както бактериите се движат около горещите и богати за въглероден двуокис минигейзери в природния парк Уелоустоун. И като добавиш слънчева светлина и водни изпарения към въглеродния диоксид, имаш основата на живота - фотосинтезата, пише Сейгън.

“Работата на Сейгън върху основата на Венера е невероятна. Но почти никой днес не си спомня за нея. И тогава малко му обръщат внимание. А идеята му се потвърждава днес. Че между адската повърхност и вакуума в Космоса може да има температурен район, където да съществува живот”, категоричен е Дарби Дайър, който е начело на съветническата група по изучаване на Венера към НАСА.
Само 11 години след като Сейгън прави предвиждането си, една от космическите проби открива и метан в атмосферата на Венера. А този газ се смята за доказателство, че е бил наличен органичен материал. Учените обаче останаха скепични, защото това не е твърдо доказателство. Метан бе открит и преди 2 години на Марс, като още никой не може да обясни защо е там.

Откриването на фосфина може да даде някакви доказателства за откритите черни ивици върху повърхността на Венера от японците.
Това може би са колонии от бактерии в облаците.

Фосфинът е третото откритие през последните години, което дава надежда за Венера. През август 2019 година астрономи откриха дългосрочни модели на поглъщане на ултравиолетова светлина в атмосферата на планетата, които са предизвикани от нещо непознато. Тогава за първи път се появи теорията, че става въпрос за големи колонии на микроорганизми, които са високо в атмосферата.
През януари тази година пък бяха открити доказателства, че Венера е вулканично активна и остатъкът от тази дейност може да подхранва организмите в амосферата на планетата.

Венера винаги е била смятана за най-подходяща за колонизация от всички останали планети, защото е много близка до Земята и дори е наричана нейна сестра. Към момента все още не е установено въздействието на гравитацията на Марс. Тя е само 0,38 от тази на Земята, което води до декалцификация на костите и губене на мускулен тонус и не е ясно как може астронавтите да оцеляват в т.нар. уловия на микро-g. В същото време Венера е с големината и масата на Земята, което води до 0,904 от земното притегляне, което няма да има толкова последици за здравето. Повечето планове за колонизация са свързани точно с дългосрочното влияние на мускулно-скелетната структура на човека при условия на ниска гравитация.

Близостта на Венера прави транспортирането и комуникациите доста по-лесни. При сегашните възможности има отворен прозорец за изстрелване на всеки 584 дни. Докато за Марс е всеки 780 дни. Времето за полет също е по-кратко. Пробата Venus Express стигна за малко повече от 5 месеца, докато Mars Express кацна малко преди шестия месец. Това е заради разлика от 15 милиона километра в разстоянието до планетите.

Поради факта, че атмосферата на Венера е главно въглероден двуокис, се разработват балони, пълни с азот и кислород за дишане, които да бъдат на 50 километра над повърхността. На тази височина температурата е около 75 градуса по Целзий. На още 5 километра височина тя вече е съвсем нормалната за човека от 27 градуса.
В атмосферата на Венера се съдържат и доста елементи, свързани с живота и изхранването на човечеството: въглерод, водород, кислород, азот и сяра.

И най-важният елемент е, че горната част от атмосферата на Венера пази от фаталната слънчева радиация по същия начин като земната. Тези на Марс и Луната не са толкова ефективни и това ги прави опасни при евентуална колонизация.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.