Модерният шпионин

19 May 2020
Димитър Мартинов

Той ходи предимно по научни конференции и не кара “Астън Мартин”. По-често се вози в метрото и автобуса, за да не бие на очи. Прикритието му е във финансови компании, енергийни дружества и други ключови инвеститори в страната, за която работи.

Аз съм от ЦРУ и искам да дойдете с мен в САЩ, но първо вземете кофата за лед.“ Репликата е отправена към ирански ядрен учен в хотел след научна конференция. Тя е била организирана от Централното разузнавателно управление единствено с целта да вербуват ядрения учен.

Въпреки всички въпроси като какво ще стане с него, семейството му и редица други, той първо пита за какво му е кофата. „За да може, ако някой от гардовете се събуди, да му кажеш, че отиваш за лед.“ До такава степен е била изпипана мисията. Тя е съвсем реална и се е провела преди 10-ина години. Подготвяна е месеци наред, осигурени са били „чисти“ спонсори. В последния момент обаче

$75 за малко да

провалят всичко

Професорът, вместо да отседне в хотела на конференцията, се настанил в съседен. Причината – мястото в хотела домакин на събитието струвало точно $75 повече от сумата, която иранското правителство отпуснало. Какво се е случило с кофата за лед не е ясно, но тактиката на американското правителство да забави иранския ядрен напредък е забележителна.

В днешно време учените са дори по-голям обект на интерес от страна на шпионите. Вместо да ги карат да дефлектират/дезертират обаче, те ги викат на подготвените от тях конференции. Искат им копие от презентацията им и им дават флашка. Тя, разбира се, заразява компютъра им така, че чуждата разузнавателна агенция има пълен достъп до всички файлове не само в него, а и в цялата мрежа, в която работят.

Разбира се, има и други вербувания по подобни конференции. R е шпионин, агент. Не офицер, а агент. Двете са близки, но в най-общия смисъл агентът е на терен, има прикритие и докладва на офицера. Все пак трябва да се отбележи, че във всяка страна имат различни имена. Принципът обаче е същият. Дори самият Бонд – Джеймс Бонд – имаше работа за прикритие. „Юнивърсъл експортс“ е компанията, която уж плаща за неговото водка-мартини. Разклатено, не разбъркано.
Ако Бонд бе по-реалистичен, то той не би решавал всеки проблем с легендарния си Walther PPK 7,65 mm. По-скоро би отишъл на научна конференция. Там съвсем леко би се сблъскал с интересуващи го обект

„Съжалявам, мразя тълпи“,

би казал и би си тръгнал. „Така просто показвам лицето си на този човек“, обяснява истинският шпионин. След това тръгва и се сблъсква с още няколко души. В следващите дни двамата се засичат в кафе паузите. „Четох страхотна статия за това и това, но не помня автора“, казва шпионинът. „Това съм аз, моя е“, отвръща ученият, вярвайки, че това е нова информация за агента.

След още няколко дни шпионинът кани професора на обяд. Казва му, че компанията му е готова да финансира проучванията му. „Всички учени постоянно търсят средства за работата си“, обяснява агентът на ЦРУ. Разбират се за конкретен проект, а цената варира според това от коя държава е ученият. „$1000 до $5000 е за пакистанец. Корейците искат повече“, казва агентът. Веднъж започнало да им плаща, ЦРУ контролира учените. Дори в началото да не знаят откъде идват парите, впоследствие им се казва. Те нямат избор, освен да продължат да сътрудничат на „Лангли“, защото разкритие за предишните им отношения излага на риск тях, семействата им, а най-лекото, с което биха се разминали, е дело и край на кариерата. Смъртта също е напълно възможна.

Извън научните конференции модерните шпиони на правителствата наистина носят костюми от 3 части. Часовникът Omega e препоръчителен, дори има част от функциите на този на Бонд.

„Астън Мартин“-ът обаче не е стандартно оборудване. По-често се возят в метрото и автобуса, за да не бият на очи. Прикритието им е във финансови компании, енергийни дружества и други ключови инвеститори в страната, за която работят. А тези, които убиват, ще запитате. Това са т.нар. черни операции. Те не фигурират в официалните архиви, а подходът е да се предизвика катастрофа, да се нагласи като самоубийство и т.н.

Но какво правят модерните шпиони?

Чуват се с оперативния работник

само за да уговорят къде да се срещнат.

Под затънтения мост и други скришни явки отдавна не се предпочитат. В по-населените места е по-трудно да те подслушат, не биеш и на очи. Самата информация не се разказва устно, а мейлът направо е забранен. Всичко се предава на лист хартия. Документът не се сейфва, а се принтира. Обемът не е от абсолютно никакво значение. Важно е съдържанието. Под всяка информация се пише процент на достоверност, а шпионската информация не се интересува, или поне не пряко, от източника. Разбира се, ако сте по-конспиративни и не искате да сте в ресторант, срещнете се във фитнеса. Просто вижте кое е шкафчето на офицера ви, а когато няма друг в съблекалнята, пъхнете листа в него.

В никакъв случай не е проблем, ако предоставяте информация за намерения или нещо, което няма да се случи в близките 2-3 месеца.
„В България от ЧЕЗ са били притеснени от намерението на българските власти за преразглеждане на отношенията с всички ЕРП-та“, обясни през 2018 г. тогавашният шеф на Държавна агенция „Разузнаване“ Драгомир Димитров, когато Гинка Върбакова имаше интерес да купи компанията. Той посочи, че научили за намерения за продажба от страна на чешките собственици още през 2010 г. Даде и съвсем конкретна, макар и кратка информация.

„През 2010 година са водени преговори с няколко компании, най-сериозни са били преговорите с Енерго ПРО, но фирмата не е проявила интерес“, коментира Димитров.

„От първото полугодие на 2012 година интерес за придобиване на ЧЕЗ е имало от руски холдинг и американска компания. Най-напреднали са били разговорите с руски холдинг, който се е отказал по икономически причини“, обясни тогавашният председател на ДАР.

И продължи да конкретизира: „Първоначално обявената цена на ЧЕЗ е била 240 млн. евро. Според оценки на специалисти, по наши данни, чехите са имали готовност за отстъпка в цената до ниво 200 млн. евро или отсрочка за плащането на сумите от 2-3 години. Според поръчано проучване от страна на един от участниците в търга активите на ЧЕЗ в България се оценяват на около 225 млн. лева. Може да се направи извод, че обявената цена е силно завишена“, каза още той, показвайки до каква степен ДАР са били наясно с намеренията за сделка и колко голямо внимание обръщат на енергийната сигурност на страната. Как е била придобита информацията, Димитров не обясни.

Колко често обаче дават

шпионите информация?

Зависи от вида шпионин. Те са доста според ролята, мястото на работа, дори начина на вербуване. Walk in-ът например сам се е предложил на агенцията. Агентът на терен пък не работи в централата или офис на службата. Къртицата пък е вербувана още преди да има достъп до разузнавателна агенция, в която впоследствие се инфилтрира. Денгълът пък се прави, че иска да предаде родината си, т.е. играе го двоен агент. Чрез съблазняване и секс момичета събирали интересуваща съветските тайни служби информация от чужди важни клечки. Вероятно са свили идеята от Мата Хари. Агентите на заден план пък са тези, които всяка държава се надява да не й се налага да ползва. Те се активират в случай на преврат, превземане на територията или друго подобно събитие. Едва тогава те организират съпротива. Шпионинът резидент живее постоянно в страната, в която действа.

Спящият агент пък дори не прави нищо. Той чака да бъде активиран. Това може да отнеме десетилетия. Информаторът дава данни на шпионите, без задължително да го знае или да работи за службата. Дезинформаторът пък умишлено заблуждава врага. Провокаторът те пуска по пързалката да извършиш нещо незаконно, агентът с влияние успява да прокара закон например, който облагодетелства неговата страна.

Разбира се, най-популярни са официалните и неофициалните агенти. Първите работят в посолството или друга подобна служба. Те са пряко обвързани с правителството на страната си и не го крият.

Неофициалните агенти обаче имат прикритие, а не преки връзки с правителството. ДАНС например посочи в един от докладите си, че чуждите служби ползват неправителствени организации, за да внедрят неофициални агенти или NOC – non official cover. Най-ярък е примерът с американеца с псевдоним Ишмаел Джоунс. Той е прекарал 20 години като такъв в различни държави. Шпионирал е в сферата на оръжията за масово унищожение и тероризма. След като напуска ЦРУ, е един от най-големите активисти за реформа в сферата на разузнаването. Заради секретния им характер, а и ценността им редица филми се съсредоточават върху откраднати списъци с агенти под прикритие. Дори Skyfall, филмът за Джеймс Бонд от 2012 г.

И докато енергийната и финансова сигурност на страната са важни, шпионите следят и за тероризъм и асиметрични заплахи. При тях врагът заобикаля силните страни на опонента си и го удря по слабите. Разбира се, службите си обменят информация. Така например през февруари м.г. ЦРУ предупреди руснаците за готвен атентат в църква в санкт Петербург, и местното ФСБ го спря.

И докато мнозина се питат как шпионите остават незабележими, истината е, че не го правят. Те се смесват, не се отличават. Изглеждат като човек, когото виждаш и след 5 секунди забравяш.
Доскоро нямаха фейсбук и други социални мрежи. Днес е обратното

„Съмнително е да те няма

в нито една социалка“,

би казал добрият шпионин. И докато мнозина са убедени, че фейсбук е дело на ЦРУ, включително последният филм за Джейсън Борн, истината е, че социалната мрежа прикрива агентите. „Ако съм в място, където се е случило нещо, а ние сме замесени, качвам кадър във фейсбук как съм на коренно друго място“, обяснява шпионин.

А качествата и уменията, които трябва да притежават? Със сигурност знания и умения в сферата, за която шпионират. Чуждият език е задължителен. Не е необходимо да са няколко – ако човек знае английски, френски, немски, испански и италиански, за агенцията това не е ключово. Тя ще иска да го прати в една страна, а не в 5-те едновременно. Търсят се редки езици като унгарския и хора, владеещи няколко арабски диалекта.

И докато тактиките им се менят, някои оставят същите. А сила набират и корпоративните шпиони. Но за тях в следващия Trend. А сега ме извинете, чака ме научна конференция.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/