Учените към младите: нямате оплаквания, а всеки 13-и от вас живее с плаки в кръвоносните съдове

Мъжете са особено уязвими към ранни артериални изменения - при тях се появяват 5-10 г. по-рано, отколкото при жените. Нужна е активна грижа за съдовото здраве още от началото на третото десетилетие на живота

Признайте си, че нито на вас, нито на някой от връстниците ви в студентска възраст ви е хрумвало, че може да имате в артериите си доказателства за болест на “старите” хора. Това не идва наум и на родителите на порасналите вече деца. Само че атеросклеротичните плаки в кръвоносните съдове вече не са “запазени” само за зрялата възраст.

Състоянието се открива при един на 13 младежи между 18 и 29 години без каквито и да било симптоми. Смущаващата констатация, че над 7% от младите хора имат съдови изменения, е резултат от европейско-американско международно проучване, публикувано в New England Journal of Medicine. Изследването преобръща с доказателства традиционните представи в превантивната кардиология и предупреждава, че хипертонията и свързаните с нея рискове от инфаркт и инсулт не започват с първите симптоми в по-късен етап от живота, а се развиват незабележимо още след преминаването на границата между детство и младост.

Мащабният проект е дело на водещи европейски и американски изследователски центрове, сред които са най-голямата датска университетска болница в Копенхаген и испанският Национален център за сърдечносъдови изследвания в сътрудничество с изтъкнати американски университетски катедри. За разлика от предишни медицински наблюдения, които разчитат предимно на данни от вече прекарали инфаркт или инсулт пациенти, проектът REACT обхваща над 16 хиляди напълно здрави доброволци на възраст между 18 и 70 г., които нямат никакви оплаквания или диагностицирани заболявания. Научният екип изследва директно съдовата система на участниците чрез високорезолюционна 3-измерна ехография и компютърно-томографско заснемане на основните артерии. И установява физическото натрупване на плака.

Общата картина очертава безсимптомни артериални увреждания при повече от половината от изследваните доброволци. Особено тревожна обаче е динамиката при младите хора, където процесът набира скорост изключително бързо. В групата до 29 г. неочаквано и за изследователите са засегнати между 7 и 8 процента, а в следващото десетилетие – млади мъже и жени между 30 и 39 години – дялът скача до близо 18 на сто.

Данните показват ясна разлика според пола - образуването на плаки при мъжете изпреварва това при жените с 5 до 10 години, което прави младите мъже особено уязвими към ранни съдови изменения.

Това невидимо натрупване на плаки разкрива сериозен медицински парадокс, свързан с начина, по който досега се оценяваше сърдечносъдовият риск. Стандартните клинични скали изчисляват вероятността от фатални събития по комбинацията от рискови фактори като възрастта, общия холестерол и кръвното налягане, поради което младите хора почти винаги попадат в категорията с нисък риск, въпреки че в техните артерии вече може да протича активен процес. По своята същност атеросклерозата не е просто механично отлагане на мазнини по вътрешния слой на съдовете. Кардиологията го определя като комплексно възпаление, при което липопротеините с ниска плътност – по-известни като лош холестерол, LDL - преминават през вътрешния слой на съда, навлизат в самата стена на артерията. Окисленият лош холестерол е чужд за организма и действа като сигнал за аларма. В резултат се включва естествена реакция на имунната система, при която защитните клетки на организма се опитват да погълнат мастните частици, пресищат се с тях и постепенно се превръщат в специфични натрупвания.

На клетъчно ниво процесът е улеснен от повишена пропускливост на вътрешния слой на съдовете - ендотела. Външни фактори като пушене, хипертония, висока кървна захар, хроничен стрес увреждат фината вътрешна обвивка на артерията. Така падат преградите за преминаването на лошия холестерол в самата стена на съда и започват лошите окислителни процеси.

И какво, ако процесът бъде подозиран и установен, ако няма симптоми?

Голямото предимство на ранното откриване на мастните натрупвания се свързва с факта, че при съвсем младите артериалните плаки са все още меки, богати на липиди и не съдържат твърда калциева обвивка или фиброзна тъкан. Това ги прави обратими при навременна корекция на факторите от начина на живот, храненето и контрола на системното възпаление.

Затова авторите на проучването REACT призовават за фундаментална смяна в превантивната медицина – фокусът да се измести от чакането на първите симптоми в зряла възраст към ранна неинвазивна диагностика и активна грижа за съдовото здраве още от началото на третото десетилетие на живота.

За да спре натрупвнето на плака и да започне обратният процес, нивото на LDL в кръвта трябва да спаднат под критичния праг, при който съдовата стена има възможност да “изпомпва” натрупаните мазнини. Смята се, че когато няма излишък от лош холестерол, защитният - добър холестерол (HDL), задейства процес, наречен обратен транспорт на холестерола. Той “увлича” излишните мазнини от плаката и ги транспортира до черния дроб за изхвърляне. Спирането на възпалителните сигнали от своя страна позволява на тъканта на артерията да се възстанови и да възвърне своята структура и еластичност. Когато ендотелът се заздрави, той отново става бариера за лошия холестерол.

При младите хора обръщането на процеса не изисква агресивни терапии, а бързо намаляване на лошия холестерол и възпалението, което дава шанс на организма сам да разгради меката плака.