10 години по-късно: футболен талант №1 развива бизнес с дюнери
Не бих променил нищо, което ми се е случило досега, признава Ияд Хамуд
Едва ли има фен на “Локомотив”, който да не помни 20 ноември 2016 г. Тогава на “Лаута” “черно-белите” победиха с 2:0 градския си съперник “Ботев”, а едно 15-годишно момче направи дебют, за който и до днес се разказва от привържениците.
Ияд Хамуд не просто излезе на терена в най-важния мач за Пловдив, а още в 17-ата минута подаде вълшебен пас към Мартин Камбуров за един от головете. В онзи момент изглеждаше, че пред младия талант се отваря път към голяма футболна кариера. Всички предвещаваха светло бъдеще на момчето, което още на 15 години показа, че може да се справя с напрежението на голямото дерби, и то в първия си мач.
Само дни по-рано 15-годишният дори не е очаквал да попадне в групата за мача. Вместо това получава титулярно място и изживява един от онези моменти, за които всеки млад футболист мечтае. Следват Англия и “Шефилд Уензди”, а след това родният му Ливан и опит да изгради професионална кариера далеч от България. Но пътят му във футбола приключва по-рано, отколкото някой е предполагал.
Днес Ияд Хамуд е на съвсем различно място от това, което предвещаваха треньори и фенове преди близо 10 години. Футболът все още е част от живота му, но вече е останал предимно за удоволствие. Миналата година той е станал шампион на България по минифутбол и е бил избран за най-добър играч на турнира. Основната му енергия обаче днес е насочена към бизнеса - развива собствената си верига за бързо хранене” в Пловдив.
“В бизнеса си сега влагам голяма част от времето, енергията и амбицията си. За мен това е ново предизвикателство, което изисква същата дисциплина, постоянство и отдаденост, на които спортът ме е научил”, каза Ияд пред “24 часа”.
Впрочем пловдивчани казват, че в неговите заведения правят едни от най-добрите дюнери в града.
Любовта му към футбола обаче започва още в ранна детска възраст и продължава и до ден днешен. “Още от 5-годишен по цели дни сме играли с приятели навън”, спомня си Хамуд.
Когато на 9 години се премества в България със семейството си, решава да направи следващата крачка към футбола и се записва да тренира. Така започва пътят му в школата на “Локомотив”.
Първата му тренировка с мъжкия отбор е само 10 дни преди дербито с “Ботев”. Самият Хамуд дори не очаквал да попадне в групата за мача, а когато чува името си, радостта е огромна. За титулярно място обаче и дума не може да става. Докато тогавашният треньор на “черно-белите” Едуард Ераносян съобщава състава в съблекалнята, идва моментът, който Хамуд няма да забрави. Когато треньорът стига до позицията зад нападателя, се обръща към него и му казва: “Ияд, на 15 години ще дебютираш в дербито на Пловдив”.
“В този момент усещаш едновременно щастие и притеснение”, разказва Хамуд.
Щом излиза на терена обаче, напрежението остава на заден план. Всичко се развива по план и още в началото на срещата младият футболист успява да асистира на Мартин Камбуров.
Именно този ден остава и като най-щастливия му момент във футбола.
“Определено незабравимият ми момент ще остане дебютният ми мач”, категоричен е той.
Този двубой поставя Хамуд в центъра на вниманието, но заедно с него идват и решения, които трябва да бъдат взети твърде рано за едно 15-годишно момче. Още преди първия си мач той вече е решил да замине за Англия. След дербито изиграва още два двубоя - срещу “Монтана” и “Левски”, но след това ситуацията се променя.
“Имах ултиматум, че докато не подпиша, няма да играя повече. Не бях допуснат и при юношите и това психически повлиява на 15-годишно дете”, спомня си той.
Днес Хамуд не се опитва да даде еднозначен отговор дали е трябвало да остане в България, или да поеме към Англия. Вместо това говори за важността на хората, които стоят до един млад футболист в подобен момент.
“Не мога да кажа дали щеше да е по-добре да остана в “Локомотив”, или да замина за Англия”, признава той.
Според него най-важното на тази възраст е да имаш правилните хора около себе си - такива, които да те насочват и на които да можеш да се довериш.
Следващата спирка е Англия, където Хамуд попада в школата на “Шефилд Уензди”. Престоят там му дава възможност да види отблизо система, която според него е коренно различна от тази, с която е свикнал в България.
“Футболистите там бяхме следени ежедневно, а животът ни беше изцяло около футбола. Учи се на базата и така във възрастта 16-18 години треньорите имат цялостно наблюдение върху теб”, спомня си Ияд.
Преместването сам в чужбина обаче не е лесно. В началото Хамуд изпитва трудности, но постепенно свиква с новата среда. Днес той гледа на този период с положителни чувства.
“Наистина съм щастлив за преживяното. Спомените и приятелите ми остават”, споделя той.
След Англия идва ред на още една важна глава от професионалната му кариера - Ливан.
Хамуд е родом от страната и получава оферта от най-титулувания отбор там. По думите му нивото на футбола там е сходно с това в България, но има една съществена разлика - средствата, които получаваш.
В Ливан той подписва договор за пет години. Професионалният му път обаче не продължава по план. Заради семейни проблеми се налага да се върне в България.
“След спирането ми от футбола за приблизително година реших да се откажа окончателно”, разказва Хамуд.
Днес обаче той не търси виновници за решенията, които е взел като дете.
“Не бих променил нищо, което ми се е случило досега. Просто би ми се искало да съм със сегашното ми мислене и да се доверя повече на Едуард Ераносян”, признава Ияд.
И въпреки че професионалната му кариера приключва по-рано, отколкото вероятно някой е очаквал след онзи дебют на дербито, Хамуд не гледа с разочарование към миналото.
За мен 15-годишното момче, което излезе на терена в пловдивското дерби при дебюта си, е повод за гордост”, казва той.
И признава нещо, което вероятно е било неизбежно да бъде част от равносметката му досега:
“За съжаление, не успях да развия целия си потенциал, но вярвам, че всяко зло е за добро, и в момента мисля, че точно тези неща са ме направили човека, който съм днес”.
