"Проклятието на Кристиано Роналдо" в "Манчестър Юнайтед" застигна дори самия него
През лятото на 2009 г. Кристиано Роналдо премина в "Реал" (Мадрид) за рекордните тогава 80 милиона паунда.
"Манчестър Юнайтед" загуби не само най-добрия играч в света, но и емблематичната си фланелка с номер 7. Този екип на "Олд Трафорд" се превърна в токсичен актив: всеки, който я носеше, претърпяваше психически или физически сривове - контузии, загуба на форма, скандали, изолация и бягство от града.
Равносметката е поразителна. До началото на сезон 2026/2027 и осемте наследници на номер 7 са отбелязали общо само 48 гола във Висшата лига за 17 години с фланелката. От тях 29 са на Единсон Кавани и завърналия се Роналдо. Останалите общо са отбелязали 19, малко над един гол на сезон. За да поставим нещата в перспектива: самият Роналдо отбеляза 84 гола за шест години, носейки номер 7 (2003/2009).
Култът към седмицата е измислен от маркетолози. Бест играе по-често с 11
Първо, една неудобна истина. Легендата разказва, че традицията на великите номера седем тръгва от Джордж Бест. Всъщност от над 470 мача за клуба Бест е носил №7 само 141 пъти и е играл като №11 246 пъти, а последните си шест сезона в Манчестър - едва 32 пъти. А през 80-те години на миналия век, докато Брайън Робсън се е възстановявал, номерът е носен от пъстър екип, включително Ралф Милн.
Култът в съвременния си вид се ражда едва с появата на постоянните номера във Висшата лига. През сезон 1993/1994 Ерик Кантона поема №7, а Робсън тихомълком преминава към 12. Освен това, в европейските турнири, където номерата на фланелките от 1 до 11 остават до 1996 г., Кантона играе деветка, отстъпвайки седмицата на своя капитан.
Дейвид Бекъм пък абсолютно обожава своя номер 10. През лятото на 1997 г. Алекс Фъргюсън му се обажда, докато халфът е на почивка в Малта, и без обяснение обявява, че №10 отива при новото попълнение Теди Шерингам. Бекъм получи вакантната седмица едва месец по-късно. Рой Кийн в автобиографията си "Втората половина" разказва, че Фъргюсън също му е предложил номера: "Не се виждах като номер седем. Дай го на Бекс."
Дори Кристиано Роналдо през 2003 г. първо иска номер 28, номера, който носи в "Спортинг". "Треньорът каза: Не, ще носиш номер седем. Бях ужасен – все пак Бекъм го носеше", спомня си португалецът. Преди ерата на Кантона номерът няма свещено значение – значението му е раздуто от пресата и клубът с готовност го прие, защото отваряше колосални възможности за мърчандайзинг. Тази изкуствено разширена маркетингова конструкция в крайна сметка довежда до това, което сега е известно като проклятието на номер седем.
Майкъл Оуен (2009-2012)
През лятото на 2009 г. Фъргюсън губи както Роналдо, така и Карлос Тевес. Феновете очакваха заместник суперзвезда но вместо това клубът подписа със свободен агент - 29-годишния Оуен, легенда на заклетия съперник "Ливърпул".
Фъргюсън постъпва мъдро: подписва с Оуен договор на база "плащане на мач" с основна заплата от около 30 000 паунда на седмица, лично го вика в офиса си и му връчва фланелката.
"Майкъл, искам да носиш номер седем. Мисля, че можеш да се справиш с напрежението и всичко, което идва с него", преразказва Оуен думите на мениджъра. Същото лято Фъргюсън предлага номера си на Майкъл Карик, но той учтиво отказва.
Всичко се разви по сценария, описан от Пол Уилсън от "Гардиан". Победен гол в 96-ата минута в дербито на Манчестър (4:3) през септември 2009 г., хеттрик срещу "Волфсбург" в Шампионската лига, гол и контузия във финала за купата на лигата през 2010 г. - това е всичко, с което англичанинът е запомнен.
Уейн Руни и Димитър Бербатов бяха в титулярния състав, а Майкъл получи шампионския медал от 2010/2011 г. и откровено го обобщи: "Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях". Отделно българите винаги ще помнят как Фъргюсън за негова сметка извади Бербатов от групата за финала на Шампионската лига, загубен 1:3 от "Барселона".
Антонио Валенсия (2012-2013)
На еквадореца му беше предложена фланелка с номер седем още през 2009 г., веднага след трансфера му от "Уигън". Той отказа допълнителния натиск и взема номер 25. Това е правилното решение: дясното крило има силен сезон 2011/2012 и печели две награди за най-добър играч на клуба – от фенове и съотборници.
Яхнат от вълна от успехи през лятото на 2012 г., Валенсия най-накрая приема номер седем. И тогава веднага формата му се срива. Феновете във форумите недоумяват: „Какво се е случило? Той дори не може да центрира добре." След това "Юнайтед" печели последната титла на Фъргюсън, превръщайки Валенсия в последния шампион на Англия, който носи номер седем в отбора.
През лятото на 2013 г. Валенсия доброволно връща номера си и поиска обратно номер 25 (той го беше взел от младия Ник Пауъл). Той обяснява, че това е суеверие: "25 е номерът, с който дойдох в клуба и играх добре. Така че си помислих: защо да не го върна? Имах добри моменти и късмет с тази фланелка."
И това проработва. На 25 години Валенсия се утвърди отново като надежден десен бек, остава в клуба още шест години и получава капитанската лента от Жозе Моуриньо.
Сезон 2013/2014: никой не иска №7
Под ръководството на Дейвид Мойес номер 7 виси непотърсен през целия сезон. Не заради суеверие – клубът просто провали трансферния прозорец: Сеск Фабрегас, Гарет Бейл, Тони Кроос и Тиаго Алкантара – всички те отказаха, като само Маруан Фелайни и Хуан Мата се присъединиха през зимата.
По-късно Мойес разкрива, че Фабрегас е обещал да се премести, ако не започне в първия мач на "Барселона" за сезона (той го направи). И Бейл замина за "Реал" (Мадрид) за рекордна сума. Просто няма достоен претендент за основната фланелка на клуба – и това също е диагноза. Между другото, това няма да е последният път: номерът беше вакантен още два пъти – година след Мемфис.
Анхел ди Мария (2014-2015)
През лятото на 2014 г. главният изпълнителен директор Ед Удуърд, в опит да прикрие провала на Мойес, плати на "Реал" (Мадрид) 59,7 милиона паунда за Ди Мария – британски футболен рекорд. Аржентинецът е обявен за играч на мача на финала на Шампионската лига и изглежда като перфектен наследник.
Той също не иска номер седем. "Просто ми го дадоха; нямах избор. Бих предпочел 11", признава той.
Но този номер се носи от младата звезда Аднан Янузай и клубът, обсебен от продажбите на фланелки, наложи легендарния номер на новодошлия. Години по-късно Анхел беше още по-категоричен относно номер седем: изобщо не го интересува. След това илюзията изчезна: Ди Мария не се вписваше в тактиката на Луис ван Гаал и физически не можеше да се справи с Висшата лига.
Криминален инцидент довършва семейството на Ди Мария: след победа с 3:1 над "Лестър", крадци се опитват да нахлуят в имението на аржентинеца в Чешир – съпругата му и едногодишната му дъщеря са вкъщи. Алармата се включва, крадците бягат, но семейството никога не се връща. След това те живеят в хотел, а имението за 4,15 милиона паунда е обявено за продажба. Съпругата му Хорхелин по-късно критикува града в аржентинските медии: "Беше ужасно. Манчестър е най-лошото място, всичко там е ужасно. Храната е отвратителна, жените са облечени като порцеланови кукли".
Кариерата на Ди Мария: 27 мача във Висшата лига, 3 гола, 10 асистенции и продажбата му на ПСЖ за приблизително 44 милиона паунда, загуба от близо 16 милиона паунда. Феновете на "Манчестър Юнайтед" все още го наричат змия.
Мемфис Депай (2015-2017)
След като е бил опарен от вече готова звезда, клубът инвестира в потенциал. През лятото на 2015 г. 21-годишният Депай, голмайсторът на Ередивизи, пристигна от ПСВ "Айндховен". Сумата е от 25 до 31 милиона паунда. Самият Мемфис поиска седемгодишен договор, вярвайки, че е роден с него. Фланелката му носи собственото му име, а не фамилията - баща му напуска семейството, когато е на четири години.
Той започва добре: два гола и асистенция срещу "Брюж" в квалификациите за Шампионската лига Но Висшата лига бързо поставя всичко на мястото си - защитниците бързо разчитат движенията му в Ередивизи и за два сезона Депай успява да отбележи само два гола в лигата.
Алексис Санчес (2018-2020)
В "Арсенал" Санчес сам води отбора, но в Манчестър той избледня. 45 мача за две години и половина, пет гола във всички турнири, три във Висшата лига. "Мирър" съобщи, че чилиецът се е изолирал от отбора и вечерял сам на тренировъчната база на клуба.
А заплатата му експлодира в съблекалнята - Пол Погба и Давид де Хеа не крият раздразнението си. Историята завърши с наем в "Интер", където Манчестър Юнайтед продължи да плаща по-голямата част от заплатата му, и прекратяване на договора през лятото на 2020 г. 50 милиона лири за 45 мача, тоест по 10 милиона на гол.
Единсон Кавани (2020-2021)
През октомври 2020 г. в последния ден от трансферния прозорец (удължен поради COVID-19) 33-годишният Единсон Кавани пристигна като свободен агент – гладен и без мачова практика, откакто напусна ПСЖ. Уругваецът успокои скептиците: той донесе на "Олд Трафорд" нещо, което никой друг номер 7 не е притежавал след Роналдо - движение в наказателното поле и хищнически инстинкт. Той отбеляза 17 гола за един сезон, 10 във Висшата лига, завърши втори и стигна до финала на Лига Европа.
Седмицата му беше дадена отчасти случайно: обичайният №21 в националния е носен от Даниел Джеймс. Но Кавани носеше номер седем с достойнство: "Когато имаш възможност да носиш фланелката, наследена от легенди, това е приятна отговорност".
Изглеждаше, че проклятието е било вдигнато. Но през лятото на 2021 г. "Юнайтед" върна Роналдо във Висшата лига и регламентът вече не позволява смяна на номерата на фланелките в средата на сезона. Кавани носеше фланелката с номер седем до третия кръг срещу "Уулвс". Клубът получи специално разрешение от лигата: продажбата на Джеймс на "Лийдс" за 25 милиона евро освободи фланелката с номер 21 и Кавани си даде седмцата. Роналдо публично му благодари за "невероятния жест" (дори се носеше слух за подарък часовник, макар че няма потвърждение). Клубът предлагаше безплатна замяна за феновете, които са закупили фланелки с номер седем на Кавани с касова бележка.
За Кавани това беше началото на края. Вторият му сезон беше белязан от мускулни травми, загуба на статус и дълбоко вкоренено раздразнение. Феновете обвиниха уругваеца, че се е пазил за националния отбор: Единсон се възстанови подозрително рано за националния на Уругвай.
През лятото на 2022 г. Кавани напусна със свободен трансфер за "Валенсия". Клубът размени единствения добър номер 7 от ерата за марката CR7.
Кристиано Роналдо (2021-2022)
Завръщането изглеждаше като холивудски финал, въпреки че Роналдо беше на крачка от "Сити". И проклятието застигна дори създателя си.
Продажбите на фланелката стигнаха 187 милиона лири, като това даде начало на легендата, че сам си е изплатил трансфера.
Но това не е вярно, защото клубът получава максимално 13 милиона.
На терена 36-годишният Роналдо се отличи с 18 гола във Висшата лига (третият най-резултатен играч), 24 във всички състезания и шест гола в груповата фаза на Шампионската лига. Отборът обаче завърши шести - по това време най-лошият брой точки на "Манчестър Юнайтед" в историята на Висшата лига (58).
Преструктурирането под ръководството на Кристиано уби пресата им и коства работата на Оле Гунар Солскяер.
След това дойде Ерик тен Хаг и настъпи истински хаос. Роналдо загуби титулярното си място, отказа да влезе като резерва срещу "Тотнъм".
Всичко беше повредено: рехабилитационните технологии, готвачите, басейнът, джакузито и фитнес залата, които според Роналдо са в същото състояние, в което са били преди 13 години. Португалецът директно нарече Тен Хаг човек, когото не уважава.
На 22 ноември 2022 г., два дни преди старта на Португалия на Световното първенство, договорът беше прекратен по взаимно съгласие. 145 гола в 346 мача за два периода – и скандално напускане на Саудитската Арабия. Проклятието сполетя дори човека, който допринесе най-много за величието на №7 през ХХI век. След него нямаше желаещ за номера още шест месеца.
Мейсън Маунт (2023-досега)
Може би точно номерът изигра голяма роля в привличането му въпреки интереса на "Ливърпул" и "Арсенал". Тен Хаг измисля това, въпреки че Алехандро Гарначо искал седмицата.
Маунт струваше 55 милиона лири и получи договор за 5 години. Феновете обявиха, че смяната на Кристиано с него е най-големият регрес в историята на футбола.
Ди Мария и Санчес били сломени от тактиката и психиката, но Маунт е унищожен от собственото си тяло. Големи контузии на задните бедрени мускули, таза и безкрай леки.
14 мача и 515 минути в дебютния си сезон във Висшата лига, 17 мача във втория си и един слаб трети. Маунт запази седмицата и за този сезон и... получи контузия по време на подготовката. За миналия записа само пет гола и една асистенция, а цената му се срина до 21 милиона евро.
