Телефонът ви не ви подслушва, но знае за вас много повече, отколкото предполагате
Митът, че смартфонът тайно ни подслушва, за да показва реклами, свързани с разговорите ни, е изненадващо популярен. Много хора са изпитвали усещането, че телефонът им е „чул" нещо, което са споменали само веднъж пред приятел или колега, а малко по-късно са започнали да виждат реклами именно за него. Истината обаче е далеч по-различна – в повечето случаи телефонът няма нужда да записва разговорите ни, за да разбере какво ни интересува.
Всъщност технологичната индустрия е изградила изключително сложна система за събиране и анализиране на данни, която може да създаде подробен профил на всеки потребител. Не е необходимо да бъде записана една-единствена дума от разговорите ни. Начинът, по който използваме телефона, показва огромно количество информация за нас. Колко бързо превъртаме дадена страница, към коя Wi-Fi или мобилна мрежа сме свързани, откъде сме попаднали на даден сайт и какво търсим онлайн – всичко това са сигнали, които могат да бъдат анализирани.
Тези данни често са дори по-полезни за рекламодателите от тайното записване на разговори. Те позволяват да бъде изграден подробен модел на поведението ни и да се предвиди към какви продукти, услуги или послания бихме проявили интерес.
Как приложенията следят активността ни
Когато дадено приложение поиска разрешение да проследява активността ни, това може да означава различни неща. Един от най-важните механизми е проследяването на ниво устройство. Всеки смартфон, таблет или компютър разполага с уникални идентификатори, които могат да бъдат използвани за свързване на информацията, събрана от различни приложения.
Android и iOS използват подобни идентификатори за измерване на рекламната ефективност и поведението на потребителите, но подходът на двете платформи е различен. При Android проследяването е било разрешено по подразбиране, докато Apple въведе системата App Tracking Transparency (ATT), която изисква приложенията да поискат разрешение от потребителя, преди да получат достъп до съответния идентификатор.
Това решение на Apple предизвика сериозни последици за рекламния бизнес. През 2022 г. Meta заяви, че промените са ѝ причинили загуби от около 10 милиарда долара. Причината е проста – огромна част от потребителите на iPhone са отказали да бъдат проследявани от приложенията.
При Android потребителите могат да ограничат проследяването, като отворят настройките на Google, изберат секцията за реклами и изтрият рекламния си идентификатор. При iPhone и iPad еквивалентният идентификатор не може да бъде изтрит по същия начин, но проследяването може да бъде ограничено от настройките за поверителност. Оттам може да бъде изключено разрешението приложенията да отправят заявки за проследяване, както и персонализираните реклами.
Друг важен тип разрешения са тези за достъп до сензорите на устройството – GPS, камера, микрофон и други. Много приложения имат напълно легитимна причина да искат подобен достъп. Проблемът е, че предоставянето на разрешение не гарантира, че събраната информация няма да бъде използвана и за други цели.
Google Maps например трудно би функционирал пълноценно без достъп до местоположението, но данните за него могат да бъдат използвани и за персонализиране на рекламите. Instagram също се нуждае от достъп до камерата, за да можем да правим снимки и видеа за Stories, но съдържанието на изображенията може да бъде анализирано за разпознаване на обекти, лица и текст.
При някои приложения ситуацията е още по-проблематична. На пръв поглед едно безобидно приложение за времето може да има нужда от местоположението на потребителя, за да показва прогнозата на правилното място. Но зад услугата може да стои и бизнес модел, основан на продажбата на данни за местоположението за реклама.
След като информацията бъде продадена на трети страни, контролът върху нея става много по-труден. Данните за местоположението могат да бъдат използвани не само за реклама, но и за цели, които имат сериозни последици за живота на хората. В САЩ например информацията е била използвана от правоприлагащи органи при разследвания, свързани с репродуктивни права.
Съвременните операционни системи поне дават известна визуална индикация, когато камерата или микрофонът са активни. При Android се появява малка зелена точка, когато някое от тях се използва. При iPhone зелена точка показва активна камера, а оранжева – използване на микрофона без камерата.
Дори изключването на разрешението за местоположение не означава непременно, че никой не може да определи къде се намирате. Местоположението може да бъде изчислено чрез комбинация от различни сигнали – близки Wi-Fi мрежи, мобилни клетки и Bluetooth устройства.
Това показва колко сложни са станали съвременните системи за проследяване. През 2022 г. Meta се съгласи да плати 37,5 милиона долара за уреждане на колективен иск, според който приложенията на компанията са проследявали местоположението на потребители, дори когато те са изключили съответното разрешение.
Още по-интересни са някои от по-малко очевидните начини за събиране на информация. Почти всеки смартфон например има акселерометър, който определя дали устройството се държи вертикално или хоризонтално и позволява управлението на игри чрез накланяне. Оказва се обаче, че малките неточности в работата на този сензор могат да бъдат използвани за извличане на информация за устройството и неговия собственик.
Изследвания показват, че чрез подобни сензори могат да се правят предположения за поведението, активността и дори настроението на потребителя. Възможно е дори да бъде разпознат начинът, по който човек ходи, когато носи телефона в джоб или чанта.
Към всичко това се добавя и т.нар. device fingerprinting – техника, при която уникалната комбинация от хардуерни и софтуерни характеристики на дадено устройство се използва за неговото разпознаване. Тя се използва широко от големи сайтове и приложения. Но проследяването може да стигне още по-далеч. Начинът, по който пишем на клавиатурата, също може да предоставя информация. Скоростта на писане, честотата на грешките, паузите преди избора на определена дума и други подобни особености могат да помогнат за идентифициране на потребителя и дори да дадат информация за неговото състояние.
Ако човек пише бързо и агресивно, системата би могла да направи различни предположения в сравнение със ситуация, в която той пише бавно и внимателно. Подобни поведенчески сигнали могат да бъдат използвани за изграждане на профил, който след това влияе върху съдържанието и рекламите, които виждаме.
Този тип проследяване е особено труден за ограничаване, защото не зависи от традиционните разрешения за достъп до камера, микрофон или GPS.
Няма универсален начин напълно да се скрием от всички системи за проследяване, но можем значително да ограничим количеството информация, което предоставяме. Използването на VPN, частен DNS с блокиращи списъци, браузъри, ориентирани към поверителността, и блокери на реклами може да затрудни събирането на данни.
Тези инструменти обаче не правят потребителя напълно анонимен. Най-важната стъпка остава внимателното управление на разрешенията. Добра практика е периодично да проверяваме кои приложения имат достъп до местоположението, камерата, микрофона и други функции на телефона.
Ако дадено приложение изисква разрешение, трябва да се запитаме дали действително се нуждаем от него и дали услугата си заслужава предоставянето на тази информация. Ако дадено приложение не се използва, най-разумното решение е то да бъде изтрито.
Проблемът не са само персонализираните реклами
На пръв поглед персонализираната реклама може да изглежда като нещо полезно. Ако така или иначе ще виждаме реклами, защо те да не са за продукти, които действително ни интересуват? Истинският проблем обаче възниква, когато огромни количества данни от различни източници бъдат комбинирани и анализирани за милиарди хора.
Целта на таргетираната реклама невинаги е просто да ни покаже нещо, което вероятно ще харесаме. Данните могат да бъдат използвани и за влияние върху емоциите и поведението ни. Ако системата установи, че човек е по-склонен да направи голяма покупка, когато е ядосан или разстроен, например, създаването или използването на подобно емоционално състояние може да се превърне в част от рекламната стратегия.
В по-голям мащаб натрупването на данни може да има последици за цели общества. Един от най-известните примери е скандалът с Cambridge Analytica, при който данни за милиони потребители бяха използвани в политически контекст около президентските избори в САЩ през 2016 г.
Освен рекламодатели и политически организации, достъп до подобна информация могат да получат хакери и правоприлагащи органи. Лични данни като име, адрес, имейл, местоположение и история на онлайн активността могат да се превърнат в сериозен риск, когато попаднат в неподходящи ръце.
В крайна сметка смартфонът вероятно не ни подслушва тайно, за да разбере какво сме казали на приятел или колега. Това обаче не означава, че не събира огромно количество информация за нас. Начинът, по който използваме устройствата си, местата, които посещаваме, приложенията, които отваряме, и дори начинът, по който пишем, могат да бъдат достатъчни за изграждането на изключително подробен дигитален профил.
Затова най-добрата защита е да предоставяме възможно най-малко данни. Редовната проверка на разрешенията, ограничаването на проследяването и премахването на неизползваните приложения са малки стъпки, които могат значително да намалят количеството информация, достъпна за компаниите.
