Ново проучване на изследователи от Harvard Medical School установява тревожна връзка между премиерите на големи музикални албуми и безопасността на пътя. Според анализа броят на смъртните случаи при пътни инциденти в САЩ се увеличава с около 15% непосредствено след излизането на популярни нови албуми.
Изследователите са анализирали 233 809 фатални автомобилни катастрофи, регистрирани в периода между 2017 и 2022 г. Те са сравнили честотата на смъртоносните инциденти в дните на премиера на албуми с тази през десетте дни непосредствено преди и след съответните премиери.
За целта учените са съпоставили публичните данни от федералната система Fatality Analysis Reporting System (FARS) със статистиката за ежедневното слушане в Spotify. Данните показват, че в първия ден от премиерата на големи албуми от изпълнители като Тейлър Суифт и Drake музикалното стриймване в САЩ нараства с около 43%. Именно десетте албума с най-висока дневна слушаемост са били в центъра на анализа.
В рамките на тези десет премиерни дати изследователите са регистрирали приблизително 182 допълнителни смъртни случая спрямо обичайното ниво. Това означава средно около 18,2 повече жертви за всеки ден, в който е отчетен значителен скок в стрийминга на музика.
Според учените една от възможните причини е разсейването на шофьорите, които са по-склонни да използват телефона си или информационно-развлекателната система на автомобила, за да търсят нови песни, да разглеждат албуми или да проверяват информация за текущото и следващото парче. Тъй като новата музика все още не е позната, водачите могат инстинктивно да поглеждат към екрана, за да видят заглавието на песента, оставащото време или какво ще прозвучи след нея.
Разсеяното шофиране отдавна е свързано с по-висок риск от катастрофи, но настоящото изследване обръща внимание на един по-специфичен фактор – използването на музикални стрийминг услуги по време на движение. Съвременните автомобили разполагат с все по-големи инфотейнмънт екрани, които предоставят лесен достъп до музика, навигация и различни други функции.
Интересното е, че увеличението на смъртните случаи, свързано с по-интензивното слушане на музика, не се наблюдава основно при лошо време или през нощта. Напротив, фаталните инциденти са били по-чести в дни с добри метеорологични условия. Изследователите предполагат, че при спокойна обстановка водачите могат да се чувстват по-сигурни и да подценят риска от кратко разсейване.
Сред трезвите шофьори е отчетен ръст от 13,9 допълнителни смъртни случая в дните на премиера на албум, докато подобно увеличение не е наблюдавано при катастрофи, при които е имало употреба на алкохол. Според авторите това също може да е свързано с по-ниската бдителност на водачите при нормални условия на пътя.
Най-силно изразено увеличение на фаталните катастрофи е отчетено сред младите и мъжете шофьори. При последните са регистрирани допълнителни 13,5 смъртни случая в дните на премиера. Водачите, които са били сами в автомобила, също са се оказали по-уязвими. Една от възможните причини е липсата на пътник, който да управлява музиката или да поддържа вниманието на шофьора чрез разговор.
Според изследователите модерните инфотейнмънт системи могат неволно да улесняват разсеяното шофиране. Гласовите асистенти като Siri и Gemini, както и интерфейсите, които са по-лесни за използване от смартфон, могат да създадат усещане, че взаимодействието с технологиите по време на шофиране е напълно безопасно.
Това обаче може да има обратен ефект. Колкото по-лесно е да управляваме музиката, толкова по-малка може да бъде психологическата бариера пред това да го правим, докато автомобилът се движи. Според оценките на изследването именно подобно поведение може да допринесе за почти двойно по-висок риск от фатална катастрофа в дните, когато излизат големи музикални албуми.
Важно е обаче да се подчертае, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка между стрийминга на музика и смъртните случаи. Авторите признават, че не могат да установят със сигурност дали използването на смартфони или музикални услуги е било непосредствената причина за повечето от катастрофите. Те са взели предвид фактори като почивни дни, сезонни тенденции и празници, но е възможно да са съществували и други променливи, които не са били включени в анализа.
Въпреки това резултатите поставят важен въпрос за начина, по който използваме технологиите в автомобилите. Дебатът около прекомерното използване на сензорни екрани вече оказва влияние и върху автомобилната индустрия. Някои производители, сред които Volkswagen и Hyundai, започнаха да преосмислят изцяло сензорните интерфейси, докато луксозни марки като Porsche и Mercedes-Benz отново въвеждат физически бутони за основни функции като силата на звука и климатичната система.
Проблемът изглежда не е само въпрос на предпочитания. Според скорошно проучване на JD Power 46% от разсейванията на водачите са свързани с инфотейнмънт системата или вградения сензорен екран на автомобила. Връщането към физически бутони би могло да намали този процент, но в крайна сметка безопасността на пътя зависи най-вече от поведението на самия шофьор.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/