Съвременните автомобили имат компютри, които записват всичко, включително и висока скорост
Контролът на скоростта е един от най-разпознаваемите полицейски методи на пътя от десетилетия. Фиксираните камери, мобилните радари и лазерните измервателни уреди са станали част от ежедневието по шосетата, но развитието на автомобилните технологии може да промени цялата система за контрол през следващите години.
Фриц Линдеман, ръководител на националния проект за движение в нидерландската пътна полиция, смята, че класическите контроли на скоростта ще стават все по-малко необходими с течение на времето.
Не защото шофьорите изведнъж ще станат по-дисциплинирани,
а защото автомобилите все повече ще обръщат внимание на самите ограничения, пише ad.nl.
Новите автомобили вече са задължени да имат системи, които предупреждават шофьорите, когато превишават скоростта. Все повече коли са оборудвани и с круиз контрол, който може да регулира скоростта до текущото ограничение на скоростта, а такива автомобили влияят и на останалата част от трафика. Ако едно возило в колоната намали скоростта до ограничението на скоростта, останалите често нямат друг избор, освен да карат със същото темпо. Затова Линдеман говори за преходен период, в който класическият полицейски контрол и интелигентните автомобили все още се припокриват, но нещата бавно се променят.
Най-големият проблем тук не е само технологията, а поверителността. Съвременните автомобили вече събират огромно количество данни - от скорост и спиране до позицията на превозното средство и работата на системите за безопасност. Полицията в момента няма лесен и директен достъп до тази информация. Данните от така наречената черна кутия или устройство за запис на данни за събития се използват само в специални ситуации, например след сериозни произшествия или престъпления. Но ако един ден полицията може да чете данни от автомобилите,
класическата пътна радарна система може да стане излишна
Ще е достатъчно да се провери какво е записала колата.
Нидерландия отдавна е сред най-технологично напредналите страни в областта на контрола на движението. Исторически погледнато, това не е случайно. Именно холандецът Морис “Маус” Гацонидес, бивш рали пилот, е разработил едно от първите устройства за прецизно измерване на скоростта. Неговият гацометър първоначално е създаден, за да измерва по-точно скоростта и времето по време на тренировки, но полицията бързо осъзнава колко полезно може да бъде подобно устройство в трафика. Когато измервателният уред е комбиниран с камера и светкавица, се ражда съвременната камера за скорост.
Освен класическите фиксирани камери и мобилните радари пътната полиция вече използва и системи с изкуствен интелект. Monocam например анализира кадри и се опитва да разпознае дали водачът държи мобилен телефон в ръка. Компютърът маркира подозрителни случаи, но окончателната оценка преди наказанието се прави от човек. Подобна роля играе и така нареченият Focus flash, голямо устройство със сензори и камери, което следи какво се случва в салона на автомобила.
Преносимите камери за скорост също се използват все по-често, особено на места, където пътната обстановка временно се променя. Това може да бъдат зони около нови училища, пътни ремонти или квартали, през които навигационните системи внезапно започват да насочват голям брой автомобили. В такива случаи
полицията може бързо да премести оборудването там, където е възникнал нов риск
Лазерните измервателни уреди остават важни за целенасочени, краткосрочни действия, особено когато местните полицаи забележат, че в даден участък от пътя внезапно колите се движат твърде бързо.
Естествено, класическите камери и радари няма да изчезнат веднага. Дълго време по пътищата ще има по-стари автомобили без усъвършенствани системи, а правилата за достъп до данни от превозните средства ще трябва да бъдат внимателно регулирани. Но бъдещето е ясно: контролът на движението ще разчита все по-малко на полицая на пътя и все повече на самия автомобил, неговите сензори и данните, които той записва.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/