Скандалната “Одисея” на Кристофър Нолан

• Режисьорът разгневи с избора на Лупита Нионго за ролята на Елена Троянска и трансактьора Елиът Пейдж (вероятно) за Ахил
• Нолан изповядва, че е трябвало да премине през всички свои големи филми и да извърви собствено дълго пътешествие, за да стигне до Троя. Почти като Одисей

Най-силният, най-храбрият и най-красивият от героите, участвали в легендарната Троянска война. Ахил. Той е син на смъртния цар Пелей и морската нимфа Тетида. Майка му искала да го направи безсмъртен и го потопила във водите на река Стикс. Докато го държала за петата, цялото му тяло било обляно от магическите води и станало неуязвимо за оръжия и рани, освен мястото, на което майка му го държала. Това е най-популярният епизод от мита за най-великия герой в древногръцката митология, но има още. Когато избухнала Троянската война, Тетида научила пророчество, че синът ѝ ще спечели велика слава, но ще загине млад. За да го спаси, го скрила на остров Скирос, преоблечен като девойка сред дъщерите на цар Ликомед. И представете си, той се слял толкова добре с красавиците, че никой не можел да разбере, че това е мъж.

Само хитрият Одисей успял да го разкрие. Той подредил пред девойките накити и красиви дрехи, а между тях сложил меч и щит. Когато била вдигната тревога за нападение, само Ахил посегнал към оръжията. След това Ахил заминал за Троя и станал най-силният воин сред гърците.

Дали пък Кристофър Нолан няма да даде най-коректната спрямо творбата на Омир интерпретация на Ахил в своята “Одисея”, чийто първи трейлър взриви социалните мрежи?! Това питат най-големите му фенове, докато режисьорът е критикуван и обвиняван в много “прегрешения”, най-вече в “неподходящия” разнообразно ориентиран подбор на актьори.

Според слух трансактьорът Елиът Пейдж ще изиграе ролята на Ахил, но това все още не е потвърдено официално нито от Universal Pictures, нито от режисьора. Това разбуни духовете в социалните мрежи. Масовият гняв и недоволство е, защото подобно решение е в разрез с традиционното възприятие за Ахил. Той е върховен “хомеров” воин, физически доминиращ, свръхсилен герой, архетип на класическата мъжественост в античната традиция.

Част от негативните реакции изтъкват, че класическите митове се “пренаписват” според съвременни културни дебати и това е част от по-широка тенденция в Холивуд за редефиниране на исторически и митологични фигури.

Има и противоположни мнения, които напомнят, че митологията винаги е била преразказвана, няма един каноничен визуален Ахил, а киното има право на интерпретация, не на музейна точност.

И докато всички се карат за присъствието на Елиът Пейдж в “Одисея” - все още неясно, със сигурност Лупита Нионго влиза в образа на Елена Троянска. И това налива още масло в огъня.

Недоволните подчертават, че Елена е традиционно възприемана като гръцка аристократка със светла външност и че кастингът променя утвърдения образ на персонажа. Част от забележките се фокусират върху расата на актрисата, а други върху идеята, че Холивуд съзнателно променя класически персонажи.

Поддръжниците на избора на Лупита Нионго посочват, че е по-важно дали актьорът може да предаде характера и символиката на Елена, отколкото да отговаря на съвременни представи за външността ѝ. Самата Нионго отбелязва, че красотата не е нещо, което може просто да се изиграе, а че същността на героя е по-важна от физическото описание.

В същото време дори гърците скочиха заради липсата на гръцко представителство в актьорския състав.

Вестник Greek City Times публикува “Писмо до Холивуд и актьорския състав на “Одисея” на Нолан”, в което се твърди, че гръцкият народ е игнориран в история, кореняща се в гръцката култура, история и идентичност, а това не трябва да е така.

По-рано и Илон Мъск нападна Кристофър Нолан за неговата “Одисея” с постове в X. Според него режисьорът е “осквернил” Омировия текст, за да увеличи шансовете на филма за “Оскар”, защото смята, че по-разнообразният каст ще бъде възнаграден от Академията. Критиците на Мъск и феновете на Нолан обаче изтъкват, че от 2024 г. Академията има стандарти за представителност, но филмът може да ги покрие по множество различни начини - чрез екипа зад камера, стажантски програми, маркетинг и др. Не е необходимо главната роля или конкретен персонаж да бъде изигран от актьор от определена етническа група.

Те също напомнят, че с “Опенхаймер” Нолан печели 7 статуетки “Оскар”, включително за режисура и за най-добър филм, а разполага с предимно бял актьорски състав. Трудно може да се твърди, че режисьор на неговото ниво отчаяно променя кастинга, за да стане по-награждаван.

За Нолан историята на Одисей никога не е била просто разказ за чудовища, сирени и разгневени богове. Той вижда в нея история за човек, който се прибира у дома и по пътя се сблъсква не толкова с митични създания, колкото със собствените си страхове, вина и заблуди. Затова и новият филм е едновременно епос и психологически портрет.

Любопитното е, че Кристофър Нолан почти е трябвало да режисира филма “Троя” (2004), но в крайна сметка проектът му е бил “издърпан” и е отишъл при Волфганг Петерсен.

Двайсет години той носи в съзнанието си един образ. Троянският кон не стои гордо пред стените на Троя, а е полузаровен във водата, сякаш морето вече го поглъща. Троянците не го приемат като трофей от победена армия, а като дар от боговете, спасен от вълните. Тази сцена така и не намерила място в “Троя” от 2004 г., който Нолан почти режисирал. Вместо това чакала две десетилетия, докато се превърне в сърцето на неговата “Одисея”.

Режисьорът се стреми да покаже света такъв, какъвто са го виждали хората от бронзовата епоха. Вместо богове, които слизат от Олимп и хвърлят мълнии, зрителят усеща божественото в самата природа - в бурното море, в пронизващия вятър, в гръмотевичните облаци над хоризонта. За хората от онова време тези сили не били метеорологични явления, а волята на безсмъртните.

Затова филмът е заснет почти без дигитални трикове. Корабите наистина плават. Екипът пресича Средиземноморието. Актьорите газят в студени води, катерят скали и понасят вятъра и пясъка на реални места. Нолан вярва, че когато актьорите изпитват стихията върху себе си, зрителят също я усеща.

Особено внимание режисьорът отделя на героите, които Омир оставя в сянка. Елена вече не е само легендарната красавица, заради която избухва война. Срещата ѝ с Менелай след края на конфликта е представена като далеч по-сложна и болезнена, отколкото в поемата. В още по-смело решение Лупита Нионго играе и Елена, и нейната сестра Клитемнестра - две жени, чиито съдби отразяват различни лица на любовта, властта и отмъщението.

Пенелопа също е преосмислена. В нейната роля влиза Ан Хатауей. Вместо търпелива съпруга, която просто чака, тя е представена като равна на Одисей по ум, воля и страст. Под спокойната ѝ външност кипи гняв, който постепенно излиза наяве. Според Хатауей именно това е направило образа толкова привлекателен за нея.

Най-трудният персонаж обаче се оказва самият Одисей. Нолан го описва като герой, чиято хитрост е възхитителна, когато е второстепенен герой, но става проблематична, когато е главният. Поверява го на Мат Деймън. Одисей е лъжец, манипулатор и стратег, но и човек, който отчаяно копнее да се върне при семейството си. Затова режисьорът търси баланс между митичната му слава и човешките му слабости.

Самият Деймън вижда ролята си като изключително рядък, почти еднократен шанс да изиграе класически герой в най-човешката му форма. Звездата нарича преживяването “едно от най-добрите в кариерата си”, но и признава, че това е “най-тежкият филм, който съм правил”, заснет в реални екстремни условия с изключително натоварваща продукция, типична за Нолан.

За образа на сина му Телемах е избран Том Холанд. Докато бащата се бори да се завърне, той се опитва да открие кой е и дали изобщо баща му ще се върне някога.

Над човешката драма бди богинята Атина, изиграна от Зендая. Тя е едновременно покровител и стратег, божественият разум, който насочва героите през хаоса на света.

По пътя към дома Одисей среща и други сили. Шарлийз Терон се появява като Калипсо - безсмъртната, която предлага на героя вечност, ако се откаже от дома си. В света на Омир това е едно от най-големите изпитания: не дали можеш да победиш чудовище, а дали можеш да устоиш на мечтата да избягаш от собствената си съдба.

Около тях се събира огромен ансамбъл: Робърт Патинсън като Антиной - най-опасният от женихите, Джон Бърнтал като Менелай, Бени Сафди като Агамемнон и Елиът Пейдж в засега необявена роля.

Нолан не изгражда просто филм за приключение. Той изгражда карта на един разпадащ се свят след война. Всеки персонаж олицетворява различен отговор на въпроса какво остава след славата: дом, власт, любов, отмъщение, памет или забрава. И в центъра на всичко стои един уморен човек, който просто иска да се прибере у дома.

Постепенно става ясно, че за Нолан “Одисея” е нещо повече от адаптация на Омир. Това е историята, към която цялата му кариера сякаш е водила. От Батман до “Интерстелар”, от “Дюнкерк” до “Опенхаймер” неговите герои непрекъснато се жертват за по-висша цел, изгубват се във времето и пространството и отчаяно търсят пътя към дома. Одисей е архетипът, който винаги е присъствал в творчеството му.

В края на интервю за Time Нолан изповядва, че когато преди двайсет години се опитал да поеме към Троя, вероятно още не бил готов. Трябвало да премине през всички свои големи филми, да натрупа опит и да извърви собствено дълго пътешествие. Почти като Одисей. И едва след това да се върне към историята, която го е чакала през цялото време.