Александър Везенков послуша баща си: "Ако не си европейски шампион, не си успял". И стана №1 в Европа
*Александър не е играч, който “дъвче” топката, ако е в ръцете му – става “убиец”, казват съперниците му
* Обичам България, Гърция и Кипър еднакво, но съм българин
Какво значи да си успял? Въпрос на гледна точка, но ако питате Александър Везенков, друго освен европейска титла не се признава.
“Когато бях по-млад и спечелех някоя титла, баща ми ми казваше: “Не се радвай, не си станал европейски шампион. Сега аз му казвам: “Вече съм европейски шампион и ще празнувам!”.
Минути след финала на Евролигата в Атина, най-добрият баскетболист на континента се разплака, а после побърза да се качи на трибуната, където Сашо Везенков също едва сдържаше емоциите си. И двамата знаеха, че са успели.
Ако една трудност те отказва от целта, тогава не се захващай, е философията на Везенков-старши. И синът му я следва безотказно. За да се стигне до мача, в който “Олимпиакос” победи 92:85 “Реал” (Мадрид) и спечели турнир №1 на континента.
За Александър мачът не бе най-силният и той завърши с 12 точки, но взе сладък реванш за огромното разочарование преди 3 години, когато бе най-полезен играч и реализатор №1 на Евролигата, но на финала в Каунас гръцкият отбор загуби точно от “Реал” с кош на славния ветеран Серхио Юл 3 секунди преди края. Мъката на Везенков бе още по-голяма, защото той игра почти пълни 40 минути и отбеляза 29 точки,
с които изравни рекорда за финал
в Евролигата на Шейн Ларкин от “Анадолу Ефес” при загубата от ЦСКА (Москва) през 2019 г.
Тогава Везенков добави 9 борби, 4 асистенции и завърши с коефициент на полезно действие 34, което също бе изравнен рекорд - на Ману Джинобили от 2002 г. и Антъни (Тони) Паркър от 2004 г. Българският национал стана 16-ият баскетболист в историята на Евролигата, който печели най-значимия индивидуален трофей. Везенков се присъедини към легендарната компания на великани като Хуан Карлос Наваро, Димитрис Диамантидис, Василис Спанулис, Серхио Родригес, Нандо де Коло, Юл, Лука Дончич, Василие Мицич, Никола Миротич и Тео Папалукас, които също са печелили отличието веднъж в своите кариери. Единствено Везенков и Де Коло (през 2016-а) обаче са успявали да достигнат както до MVP наградата, така и до наградата за реализатор №1 в един и същ сезон.
Спечелената в неделя в залата на вечния враг “Панатинайкос” титла е първа за “Олимпиакос” от 2013 г. и общо четвърта. Купата допълни по възможно най-добрия начин сезона на Александър Везенков, който бе избран за MVP преди плейофите и отново спечели купата за най-резултатен играч.
Тъй като в Гърция мачовете се играят без фенове на гостите, присъствието на 18 000 от агитката на “червено-белите” бе изключение. Няколко дни след финала от “Панатинайкос” показаха отношението си към тима от Пирея, като наеха специална фирма да направи дезинфекция, а облеклото на екипите напомни за периода на коронавируса.
“Точно затова се върнах при моето семейство (разбирайте “Олимпиакос”) - за да стана шампион. Беше много трудно, но успяхме. Всеки човек минава през трудни моменти. Мисля, че този отбор заслужаваше, и накрая успяхме да вдигнем трофея. Сега вече мога да спя спокойно. Честно казано, не знам как се чувствам, реве ми се, смеe ми се… минахме през много трудни моменти. Когато играя, не обръщам внимание на хората в публиката. Но благодаря на легенди от нашия клуб като Василис Спанулис, Георгиос Принтезис и Тео Папалукас, че дойдоха да ни подкрепят. Те са живата история на “Олимпиакос”, каза Везенков веднага след победата.
Под завръщане той имаше предвид решението му да напусне Националната баскетболна асоциация, където след не особено успешен престой в “Сакраменто” се очакваше да премине в “Торонто” и българската общност в Канада потриваше ръце в очакване да го гледа на живо.
Но Везенков прецени, че иска да бъде №1 в Европа – не къде да е, а точно в “Олимпиакос”.
Вече стана дума, че Александър е син на Сашо от славната ботевградска фамилия Везенкови. Бащата дълги години бе лидер на националния ни отбор, а сега в тази роля е по-известният като Саша (в Гърция дори и клубният му треньор Георгиос Барцокас произнася името му Саса).
Новият шампион в Евролигата
е роден в Никозия, защото по това време баща му работи там
Малкият започва да играе в младежките отбори на АПОЕЛ. През 2009 г. се мести в Солун и става състезател на отбор в неговата възрастова група на гранда “Арис”. От 2011 г. вече е при мъжете. Бащата Везенков е дългогодишен национал с две участия на европейско, има три титли и три купи с “Балкан” (Ботевград), играл е също в кипърските “Омония”, ПАЕЕК и АПОЕЛ. Той бе шеф (в един период и старши треньор) в “Лукойл Академик” в най-добрите години на отбора. (Сега е президент на “Балкан” от Ботевград.) Майката Янка е бивша състезателка по тенис на маса. Сестрата Михаела е по-голяма с 11 г., бивш капитан на националния отбор по баскетбол на Кипър за девойки и жени. И тримата бяха в Каунас за награждаването на баскетболиста за MVP на Евролигата. Александър е сред отличниците на американската гимназия “Пайнууд” в Солун, която е известна със строгата си дисциплина и изисквания към учениците.
“Александър винаги е бил пример за съучениците си и извън класната стая. Скромен, тих и трудолюбив. Отсъства често заради ангажиментите си с баскетболния отбор на “Арис”, но това никога не се е отразявало на оценките му”, коментира Роксан Джанпапа, директор на училището. Бъдещата голяма звезда печели титлата в Гърция през 2022 г., като през същата година и през 2015-а е най-полезен играч, най-добър реализатор и най-добър нападател. Има участие в мач на звездите и е избиран за най-популярния играч в гръцката лига. През 2015 г. Везенков е пред участие в драфта на НБА, но се отказва буквално в последния момент. На 31 юли същата година подписва договор за 4 сезона с “Барселона” за 2 млн. евро. Испанският гранд плаща 315 000 евро на “Арис”. Тогава откупната му цена при трансфер в НБА бе 1 милион евро.
С “Барселона” Александър спечели суперкупата на Испания през 2015 г. На 12 юли 2018 г. стана играч на “Олимпиакос”.
С преминаването си в Националната баскетболна асоциация Везенков “наследи” Георги Глушков. Сегашният шеф на нашата федерация игра във “Финикс” през 1985-1986 г.
През 2017 г. Александър
бе избран под №57 в драфта от “Бруклин”,
но остана в “Барселона”. На 14 януари 2021 г. правата му преминаха в “Кливланд”, а от 23 юни 2022 г. ги взе “Сакраменто”. Отборът от Калифорния проявяваше продължителен интерес към българската звезда и неслучайно старши треньорът Майк Браун пътуваше до Гърция, за да гледа играта на Везенков с “Олимпиакос”. Тогава обаче Везенков бе подновил договора с гръцкия клуб за още 2 г. и “Сакраменто” трябваше да плати откупна цена, за която се говореше, че е 1,5 млн. долара.
В столицата на Калифорния обаче нещата не се получиха. Везенков така и не бе пуснат от Майк Браун да играе повече и записа сезон 2023/2024 със средно 12 минути и 5,4 точки на мач. Което със сигурност не му хареса. И завръщането в Пирея бе някак си логично.
За качествата на Александър Везенков говорят много специалисти. Според бившия национален треньор Росен Барчовски всеки разбор на Барцокас преди мач на “Олимпиакос” вероятно започва с това каква точно ще е ролята на българския лидер. Везенков не е играч, който “дъвче” топката, а я подава бързо, за да не бави атаката, смята Барчовски.
И когато има възможност, стреля - дори и в рискови ситуации, а подобни решения често печелят мачове, но понякога това е грешно. Всички съперници обаче знаят, че с топка в ръцете Александър е роден убиец. Ако някой не вярва, може да попита играчите на германския “Байерн”, в чийто кош българинът стовари 45 точки на 10 януари 2025 г.
Подобна роля на паркета обаче води до тактиката на съперниците да изолират опасността и да пречат на Везенков, а това често е причина за контузии. Александър “не може да се оплаче” - в мач с ПАОК от първенството на Гърция през 2024 г. получи фрактура на палеца на левия крак. В края на същата година отнесе удар с лакът в лицето от Джордан Лойд (“Монако”) и се завърна в игра с оток и вид на боксьор.
Тъй като притежава кипърски, гръцки и български паспорт, Александър може да играе и за националните отбори на другите две страни освен нашата. Но самият той отхвърля подобен вариант и даже отговори на турския старши треньор на “Панатинайкос” Ергин Атаман,
който го нарече фалшив грък
след края на финалния плейоф в първенството на Гърция, спечелен от “Олимпиакос”.
“Обичам Кипър. Роден съм и израснах там. Но да играя за националния отбор, не е било нещо реално извън няколко разговора. Да ме нарекат фалшив грък, не бе приятно. Няма да кажа: “Аз съм грък; или нещо подобно. Говоря перфектно гръцки, познавам историята, ходил съм на училище тук (в Гърция). Познавам обичаите и традициите на страната. Обичам тази страна. Не мисля, че някой може да ме нарече фалшив грък. Хората могат да разкажат много неща, всеки се бори за страната си. Моите родители са българи. Те свършиха много работа в Кипър и се гордеят с това. За мен Кипър е гръцки въпреки разделението. Не може да те определят от коя държава си. Обичам и трите страни еднакво”, категоричен бе Везенков за Sport24.
А за коя държава наистина иска да играе, се видя на европейското в Грузия през 2022 г., където подобри рекорда на руснака Алексей Швед със серия от пет поредни мача с отбелязани поне 25 точки. Освен това той стана първият баскетболист на Стария континент в последния четвърт век, който регистрира три пореди мача с “дабъл-дабъл” (поне 25 точки и 10 борби). Съсем нормално бе избран за спортист №1 на България и стана първият от баскетбола с подобен успех след легендата Ваня Войнова през 1958 г. Година по-късно Везенков отново бе предпочетен в анкетата на спортните журналисти.
Спечелената титла в Евролигата бе повод един първите треньори на Везенков да припомни любопитна история. Адонис Христу разказа пред bTV как на 14 юни 2006 г. бъдещият №1 на континента дава първия си автограф – в залата на АПОЕЛ в Никозия. На лист хартия с детския си почерк пише обещание, че ще стане звезда от световна величина.
Като малък Александър е искал само един подарък за рождения си ден (6 август) или Коледа – баскетболна топка. Явно любовта към баскетбола не е намаляла. А за другата любов в момента не се знае нищо. Гадже на Везенков дълго време бе секссимволът на гръцката водна топка и на “Олимпиакос” Никол Елефтериаду. Спортните звезди бяха една от най-личните светски двойки в страната, но през март се разделиха.
“Тъжна новина излезе наяве, след като Саша Везенков и Никол Елефтериаду решиха да поемат по различни пътища в живота, слагайки край на връзката си. Двойката е заедно от 2022 г. и през всичките тези години е била предпазлива, избягвайки светлината на прожекторите, доколкото е възможно, и защитавайки личния си живот. Раздялата им се е случила преди доста време, но до този момент не се е знаело за нея, тъй като и двамата са предпочели да я пазят далеч от публичност”, написаха в Гърция.
