Истинската психология на съвременния баща
Има една дълбока, макар и тиха психологическа промяна, която настъпва в момента, в който един мъж стане баща. Няма ритуал, няма инструкции - само внезапна, пожизнена отговорност. Тази трансформация рядко се обсъжда, но тя оформя не само бъдещето на детето, а и емоционалното състояние на цялото семейство, пише в статия за Men's Health педиатърът д-р Даниел Голшевски (известен като д-р Голи).
Когато се роди бебе, вниманието естествено се насочва към новороденото и майката - бременност, раждане, кърмене, възстановяване. Това е логично, но така често пропускаме нещо също толкова важно: психологическото формиране на бащата и огромното влияние, което той ще има върху развиващия се ум на детето. Съвременното бащинство не е „помагане", а емоционално лидерство - от първия ден.
Бащите играят уникална и незаменима роля в изграждането на психологическата основа на детето. Не по-късно, не когато детето проходи или започне да играе с топка, а от самото начало. Биологията дава на майките мощен прилив на окситоцин след раждането, който засилва активността на амигдалата и повишава емоционалната чувствителност - естествен и защитен механизъм. Бащите са устроени различно. Те не получават същия хормонален прилив, а стабилността на техните нива често носи нещо също толкова важно: емоционално равновесие в бурята.
Когато бащата реагира спокойно на плач или претоварване - особено когато бебето не е гладно или болно, а просто преуморено - той учи детето на регулация чрез съвместна регулация. Учи го, че емоциите могат да бъдат изживявани без да се усилват, че има безопасност дори когато всичко изглежда несигурно. Така децата първо научават спокойствието. Те не просто го усещат - те го попиват, вътрешно го усвояват, и то става част от начина, по който по-късно управляват стрес, отношения, разочарования и предизвикателства.
Семейства, в които бащите са активно ангажирани още в новородения период, развиват по-балансирани нервни системи. Има по-малко импулсивност, по-малко емоционално претоварване, повече споделена отговорност. Това създава по-спокойна семейна среда, от която всички печелят. Спокойните семейства мислят по-ясно, спят по-добре, комуникират по-добре и се възстановяват по-бързо от стрес. А децата, израснали в такава среда, развиват по-голяма устойчивост, емоционална интелигентност и увереност. Това не е случайност - това е психологическо развитие в реално време.
Докато мозъкът на детето се развива с невероятна скорост, мозъкът на бащата също се променя. Изследвания показват, че бащите, които са активно ангажирани от самото начало, развиваt растеж в амигдалата - центъра на емоциите и защитата. Невронните пътища се укрепват чрез прегръщане, успокояване, присъствие, когато е трудно. Тези моменти не оформят само детето - те оформят и мъжа. Мъжете, които изграждат увереност в първите месеци, не се съмняват в ролята си по-късно. Те присъстват последователно през цялото детство и юношество, остават емоционално достъпни, споделят умственото натоварване и се превръщат в стабилна психологическа опора в един все по-сложен свят.
Има и една важна тема, за която рядко говорим: психичното здраве на бащите. Мъжете, които се чувстват изолирани или изтласкани в периферията, са по-уязвими към следродилна тревожност и депресия. Целта е защитна - чувството за компетентност и нужност е жизненоважно при големи житейски промени. Ранното включване укрепва идентичността и връзката, предпазвайки мъжете от изолация и самосъмнение.
Когато бащата стъпи в ролята си, всички печелят. Майките се възстановяват по-добре, прегарянето намалява, връзките се укрепват. Родителството става партньорство, а не източник на напрежение. Децата усещат този баланс като сигурност, а сигурната привързаност е основата на всичко. Така семействата процъфтяват и така се изгражда успех - не само академичен или професионален, а емоционален.
Съвременното бащинство е фундамент, не допълнение. Начинът, по който бащата присъства в началото, оформя емоционалната sструктура на семейството и психологическото благополучие на детето за години напред.
