Супермен: От социален бунтар до символ на реда

 Киносалоните вече се изпълват с еуфория – завръща се Супермен в нов прочит на режисьора Джеймс Гън. Главната роля е поверена на Дейвид Коренсует, но още преди премиерата феновете вече спориха: дали този Супермен е достатъчно верен на комиксите, дали не е прекалено мрачен или „прекалено социално ангажиран".

Въпреки многото интерпретации, един образ остава устойчив: Супермен трябва да бъде по-бърз от куршум, по-силен от локомотив, роден на Криптон, живеещ в Метрополис и влюбен в Лоис Лейн. Той трябва да е въплъщение на добродетел, справедливост и безупречна моралност - често до степен на досада.

Но образът му не винаги е бил такъв. През 1938 г. първите комикси, създадени от Джери Сийгъл и Джо Шустър, представят един Супермен, който няма нищо общо с днешния „Добър американец". Той е буен, решителен и безмилостен към корумпираните – от насилници до алчни индустриалци. Буквално събаря сгради, за да предизвика промяна, и заплашва с физическа разправа тези, които злоупотребяват с властта си. Историкът Марк Уейд го нарича „супер-анархист", а изследователят Пол Хирш го определя като „насилствен социалист".

Този радикален подход не е случаен. Създаден от двама еврейски младежи, израснали в условията на Голямата депресия, Супермен е техният глас срещу несправедливостта и социалния упадък. „Ние бяхме бедни, и знаехме какво е да си онеправдан," казва Сийгъл. Така Супермен става шампион на потиснатите.

Но с огромната популярност идва и нуждата от цензура. Супермен бързо започва да се „укротява", за да бъде подходящ за продажба на играчки и комикси. Началото на Втората световна война засилва стремежа към патриотизъм, а авторите, имигранти и представители на малцинства, не искали да бъдат възприемани като радикали. В същото време, Сийгъл и Шустър загубват контрол над своята творба – продали правата за едва $130 и после били третирани като обикновени служители.

Супермен постепенно се трансформира. През 50-те, под натиска на Кодекса за комикси, той става баща-фигура, далеч от реалните проблеми на обществото. По-късно, в някои епохи, отново добива социално-буден характер, изправяйки се срещу несправедливостта като модерно лице на гражданския активизъм.