Филмът на ужасите, който травмира милениалите

Преди двадесет и пет години първият филм от поредицата „Последен изход" ужаси зрителите, превръщайки ежедневни ситуации в смъртоносни капани. Сега, след 14-годишна пауза, Final Destination: Bloodlines променя формулата и връща страховитата концепция на големия екран.

„В смъртта няма инциденти, няма съвпадения, няма грешки и няма спасение." Това са зловещите думи на всезнаещия погребален агент Уилям Блъдъуърт (изигран от Тони Тод) в първия филм „Последен изход" (2000). За разлика от традиционните хорър филми, тук няма маскиран убиец, кръвожаден вампир или зомби, което преследва жертвите си – само неизбежната сянка на смъртта и жестоката реалност: независимо колко бягаме или се крием, тя ще ни настигне.

В оригиналния филм група гимназисти и техният учител успяват да избегнат смъртта, след като един от тях има предчувствие и ги убеждава да слязат от самолет, който малко след това експлодира. Но Смъртта не приема лесно измамата – тя започва да ги преследва един по един, използвайки обикновени предмети като въжета за пране и кухненски ножове, за да ги елиминира. Зрителите напускаха кината, изплашени от всичко около себе си. „Бях на 15, гледах го с приятели и се държахме един за друг от страх," споделя режисьорката Даяна Али Чире пред BBC. „Сцената със самолета беше гениална – всеки път, когато се качвам на самолет, се сещам за 'Последен изход'."

Как „Последен изход" промени хорър жанра

Филмът, създаден от сценариста Джефри Редик, следва стъпките на класически тийнейджърски ужаси като „Писък" (1996) и „Знам какво направи миналото лято" (1997), но добавя нова, мрачна концепция. „Това беше част от вълната на 90-те години – млади звезди, баланс между страх и забавление," казва Майк Мънсър, водещ на подкаста Evolution of Horror. „Но 'Последен изход' промени правилата – вече нямаше маскиран убиец, нямаше мотив, просто наблюдавахме как хората умират по напълно неочакван начин."

Филмът се превърна в касов хит и породи четири продължения, всяко от които запазваше основната формула, но увеличаваше мащаба на смъртоносните сцени. След 14 години пауза, Final Destination: Bloodlines се завръща, като обединява всички предишни части в една обща история. „Беше важно да направим филма част от канона на поредицата, но и да го направим свеж и непредсказуем," казва сърежисьорът Зак Липовски.

От идея до екран

Поредицата започва, когато 27-годишният Джефри Редик чете статия за жена, която избягва самолетна катастрофа, след като майка ѝ има лошо предчувствие за полета. Това го вдъхновява да напише сценарий за „Досиетата Х", в който братът на Скъли има предчувствие за смъртта. „Помислих си: ами ако хората измамят смъртта, но тя реши да ги преследва?"

Редик работи в New Line Cinema, където колегите му го убеждават да превърне идеята в самостоятелен филм. Първоначалният сценарий претърпява множество промени – първоначално Смъртта се вселява в полицейски детектив, който започва да убива оцелелите от самолетната катастрофа. Но продуцентът Крейг Пери настоява филмът да се фокусира върху „съвпаденията и моментите на дежа вю", които всеки човек е изпитвал.

За да балансират мрачния фатализъм, сценаристите Джеймс Уонг и Глен Морган добавят игривост в начина, по който Смъртта елиминира жертвите си. Те черпят вдъхновение от карикатурите на Руб Голдбърг, които изобразяват сложни „верижни реакции" – например как едно топче удря друго, което задейства механизъм.

Една от ключовите характеристики на поредицата е превръщането на обикновени предмети в смъртоносни оръжия – от консерви с риба тон до тримери. „Това е трудно за изпълнение, защото трябва да изглежда правдоподобно," казва Пери. „Зрителите знаят, че нещо в стаята манипулира обстановката, затова веднага съчувстват на героите."

Свързаността между филмите

Всеки филм от поредицата е свързан с предишните – например героите от Final Destination 2 оцеляват, защото някой от първия филм е променил съдбата им. Големият обрат в Final Destination 5 разкрива, че всъщност това е предистория на първия филм – главните герои оцеляват, само за да загинат на злополучния полет 180.