За 4 години Мъск стигна от прасето Гертруда до чипиране на хора

Засега обаче изостава от Бил Гейтс и Безос, техен пациент вече пусна туит, написан с мисълта

На 30 януари милиардерът Илон Мъск съобщи, че компанията му Neuralink е имплантирала успешно първия си чип в мозъка на човек. Новината за експеримента предизвика конспираторите. “Сега ще ни чипират за общото благо”, “Да се изкажат тези, които преди се смееха, че ще ни чипират”, “Нали бяха конспирации”, “Да го имплантира първо на себе си” и “Добре дошли в матрицата” са само част от коментарите за експеримента на Мъск.

Ексцентричният технологичен милиардер върви по този път от много години. А Агенцията по храните и лекарствата (FDA) – медицинският регулатор на САЩ, разреши имплантирането на мозъчни чипове още през май 2023 г. През септември пък започна набирането на доброволци за чиповете на Neuralink.

Борбата на Илон Мъск за разрешително за експеримента обаче започна през 2019 – година преди пандемията от COVID-19 и началото на конспирациите за чип във ваксините, който ще контролира умовете на хората. Милиардерът купува невротехнологичната компания през 2017 г., една година след основаването ѝ. Две години по-късно представя идеята си за мозъчен чип. Компанията планира да тества устройството върху хора с парализа на всички крайници. Идеята е да се

имплантират 1024-канални сензора върху частта от мозъка, която контролира движението на крайниците

През 2019 г. Мъск обявява, че се надява да започне клиничните изпитания върху хора още през следващата година.

През 2020 г. милиардерът наистина успява да имплантира чип, но не на човек, а на свиня. Прасето се казва Гертруда, а поставеният имплант в мозъка на животното записва нервната му активност и показва данните на компютър. На видео, разпространено от Neuralink, животното е пуснато в клетка да търси храна, като през това време активността на мозъка му се следи и компютърът издава звукови сигнали всеки път когато има промяна. След тази демонстрация британският професор Андрю Джаксън критикува проекта на Илон Мъск, заявявайки, че в това няма нищо революционно.

Въпреки критиките от академичните среди Мъск и компанията му продължават да работят по проекта. През следващата година от Neuralink публикуват видео на маймуна, която играе видеоигра с ума си. Маймуната е с имплантиран чип в мозъка, с който всъщност командва играта. Компанията изразява надежда, че по този начин може да се помогне на парализирани хора да управляват устройства само с ума си.

Тестовете на компанията върху животни обаче провокират недоволство сред защитниците им. През 2022 г. започва разследване срещу Neuralink за нехуманно отношение към животните. Служители на компанията са сигнализирали, че тестването е довело до смъртта на около 1500 животни – маймуни, свине, овце и др. Може би това е причината за значителното забавяне на разрешението за клинични изпитания от Агенцията по храните и лекарствата (FDA).

На 26 май 2023 г. Neuralink и Илон Мъск най-накрая получават дълго чаканото разрешение от FDA. Три месеца по-късно компанията успява да спечели 280 млн. долара от инвеститори за развитието на проекта и започването на клинични изпитания върху хора, а през септември започва първото набиране на доброволци.

На 30 януари самият Илон Мъск съобщи в платформата “Екс”, че мозъчен имплант е поставен на човек за първи път. Името на пациента не се съобщава, а милиардерът е лаконичен: “Пациентът се възстановява добре, а първите резултати са обещаващи”. В следващи постове в “Екс” (известна преди като “Туитър”) собственикът на Neuralink разяснява, че първият продукт на компанията ще се нарича Telepathy. Според неговите думи с помощта на чипа

човек ще може да контролира компютъра или телефона си само с мисъл

Мъск поясни, че имплантът ще се тества с приоритет върху хора, които са изгубили способността да използват крайниците си. “Представете си, ако Стивън Хокинг можеше да общува по този начин. Това е целта”, пише той.

Самият мозъчен чип се състои от малка сонда, която съдържа повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, които следят активността на 1000 неврона. Според Neuralink системата ще може да се насочи към специфичните области на мозъка, което я прави по-безопасна от хирургична гледна точка.

Компанията на Илон Мъск обаче далеч не е първата невротехнологична компания, която се занимава с мозъчни чипове. През 2021 г. Synchron, в която инвестират Бил Гейтс и Джеф Безос, имплантира мозъчен чип, а идеята им е сходна на тази на Neuralink – да помага на хората, които не могат да се движат.

Чипът на Neuralink е с размерите на монета, докато устройството на Synchron е подобно на стент и

се поставя в кръвоносните съдове в мозъка

И двете устройства включват електроди, които не могат да прочетат мислите на реципиента, но наблюдават и интерпретират сигналите, изпращани от невроните – нервните клетки, които изпращат сигнали от мозъка към останалата част на тялото, за да му помагат да се движи, диша, говори и да се храни. Имплантът на Synchron е свързан с телеметричен модул, който е свързан с компютър, докато чипът на Мъск работи с батерия, която се зарежда безжично и се свързва с приложение.

Всичко това може да звучи като научнофантастичен филм, но всъщност Neuralink има да наваксва в невротехнологичната индустрия. Основният конкурент на компанията -

Synchron, вече има 10 пациенти с имплантирани мозъчни чипове

И докато първият пациент на Neuralink e пазен в тайна, през декември 2021 г., докато Мъск още се бори за разрешение от FDA, австралиецът Филип О'Кийф успява да напише първия си туит, използвайки мисълта си, за да контролира курсора на мишката с помощта на устройството на Synchron. Мъжът е на 62 години и страда от заболяване на двигателния неврон.

С помощта на чиповете може да се стигне дори до пълно преодоляване на парализа. Изследователи от университета в Лозана, Швейцария, доказват, че е възможно парализиран мъж да проходи отново, като му имплантират няколко устройства, пише Би Би Си. В научен труд, публикуван тази година, те демонстрират, че сигналът може да бъде изпратен от чип в мозъка на човека до второ устройство, имплантирано в основата на гръбначния стълб, което след това задейства крайниците да се движат.

Но Мъск смята, че вдигането на крака на хората с двигателни проблеми е само първа стъпка от мисията на Neuralink. Неговата дългосрочна цел е “симбиоза между човека и изкуствения интелект”.

Милиардерът иска компанията му да разработи система, която да превежда сигналите, идващи от мозъка, с много голяма точност. Ако това се случи, хората ще могат да “общуват” с електрониката до такава степен, че ще могат да поръчат храна за вкъщи само с мисъл, дори да превеждат от един на друг език в главата си, без да знаят един от двата езика. Той дори е казвал, че възпроизвеждането на спомени ще бъде възможно, въпреки че звучи като сцена от фантастичен филм.

Експериментите на Neuralink върху хора обаче тепърва започват, а компанията предоставя оскъдна информация за развитието им. Оттам поясняват, че мозъчни чипове ще се поставят само на доброволци, чието състояние ще бъде стриктно следено в първите пет години. Участниците в експеримента ще трябва да управляват компютър с мозъка си поне два пъти в седмицата, за да бъде проследено как работи устройството, както и дали има странични ефекти за реципиента. Възможни странични ефекти са инсулт, кръвоизлив и увреждане на кръвоносните съдове, пише списание Nature.