Родената зад бара на хотел Атанаска, която узна произхода си след 33 г.: Дано има реална промяна

Много архиви от 60-те, 70-те и 80-те години са изчезнали и доста хора няма да научат истината за осиновяването си, казва тя

Дано поправките в Семейния кодекс доведат до реална промяна и хората по-лесно да научават тайната на осиновяването си. Това си пожелава в празничните дни пловдивчанката Атанаска Косева, родена зад бара на хотел „Кубан" в Слънчев бряг, след като са й били нужни 33 години, за да разкрие истината за своя произход. Но не е голям оптимист, защото е наясно, че има много липсващи архиви, основно от от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век и осиновените тогава няма как да научат какво се е случило с тях.

Историята на Атанаска напомня филмов сюжет. Майка й работела в бара на хотел „Кубан" на „Слънчев бряг" и криела бременността си, казвала, че е понапълняла. Била в седмия месец, когато 13 юни 1973-а, докато била на смяна, контракциите започнали. Родила момиченце с тегло от едва 1,1 кг, което извиканите от колегите на майката медицински екипи закарали детето в Окръжната болница в Бургас, а родилката – в Поморие. След това майката не е търсила дъщеря си, причината не е ясна – според колегите лекарите й казали, че детето е починало.

Момичето е записано с името Димитрина и осиновено още в края на същата година. Родителите я кръщават Атанаска.
Не й казват, че е осиновена, и тя научава този факт, както най-често се случва – когато е на 12 години, й го съобщава съученик. "Каза ми, че колкото и да ме обича баща ми, не ми е истински родител. Ударих го с юмрук с такава сила, че му счупих зъби. Той ми отвърна и се наложи да ме превързват и да ме шият, а на него после му слагаха коронки", разказа Косева пред "24 часа".

Осиновителите й признават, но не казват нищо за истинските й родители, в продължение на години твърдят, че е по-важно кой се грижи за едно дете, а не кой го създал. Минава много време и на Атанаска се налага да разрови около своите биологични родители не от любопитство – лекарите й поставят тежка диагноза, а в такива случаи е важно да се знае има ли генетична обремененост. „Така се и оказа при мен, истинската ми майка е починала от рак. Аз имам 2 години по-голяма сестра, 10 години след мен майка ми е родила и момче, което се удавя на плажа в Бургас на 7-8 г. Вероятно това е отключило заболяването и тя се е предала", разсъждава Атанаска.

Делата за достъп до документите продължават дълго и когато най-накрая печели, тя установява, че родителите й са починали отдавна. Намира сестра си и установяват някакви отношения, но за истинска близост е късно.

Атанаска Косева израства в Бургас, но от години живее в Пловдив, защото съпругът й е военен и е преместен на работа в авиобаза Граф Игнатиево. В избора си на партньор тя е отчитала и опасността да започне връзка с близък роднина. „Съзнателно търсех по-голям от мен мъж и съпругът ми е с 8 години по-възрастен. Когато не знаеш кой си, да имаш интимни отношения с роднина е много реален, а не измислен риск", убедена е жената. Затова и е горещ привърженик на правото всеки осиновен да научи откъде е дошъл. Лично тя се е успокоила, защото вече е наясно.