44 г. след първия си космонавт България ще изследва Космоса с още 31 държави

• Страната ни влезе в световно споразумение, създадено от американската агенция НАСА
• Силни сме в електрониката, дистанционното наблюдение, храната, науката и технологиите

44 години след първия полет на българина Георги Иванов в Космоса България ще го изследва заедно с още 31 страни.

В четвъртък министърът на иновациите Милена Стойчева и генералният директор на НАСА Бил Нелсън подписаха споразумение за присъединяването на България към “Артемида” (Artemis Accords), с което станахме 32-ата държава, част от споразумението.

“Присъединяването ни е исторически момент за България

Вярваме, че разширяването на границите на човешкото търсене в Космоса с подкрепата на технологиите и изкуствения интелект ще осигури мирно и устойчиво съвместно съществуване на Земята”, каза министър Стойчева при подписването.

Пред Нелсън тя заявила, че години наред НАСА е символ на стремеж към развитие чрез технологиите и човешкия дух и за България е чест да се присъедини към това партньорство. А шефът на американската космическа агенция посочил, че лидерството на България ще помогне да се гарантира мирно, безопасно и прозрачно пътуване на човечеството до Луната и отвъд нея.

По думите му глобалните партньорства в ерата на споразумението ще създадат възможности, от които ще се възползват членовете на поколението “Артемида” както в нашите две страни, така и по целия свят. Преди церемонията Нелсън поканил екипа на министерството в кабинета си, за да покаже любимите си макети и да разкаже за мисиите на НАСА.

Бил Нелсън показва част от макетите в кабината си на министър Милена Стойчева.

От министерството допълват, че благодарение на усилията на Стойчева подготовката за вписването с всички административни процедури се е извършила само за месец и половина.

“Заради пандемията за три години този процес беше спрял. Министър Стойчева успя да възобнови отношенията между България и САЩ в тази насока”, казват от ведомството.

Уточняват още, че освен изследване на Космоса, астероиди, комети, споразумението е

нова ера в стратегическото сътрудничество между САЩ и България, базирано на иновации.

“България не е нова държава в космическото пътуване. Ние сме страна, която е допринесла с научна инфраструктура и технически възможности.

Основните ни силни страни са в областта на космическата електроника, дистанционно наблюдение, храна, наука и технологии”, допълни министърката на иновациите и растежа.

Крайната цел, която си поставя тя с подписаното споразумение, е да се повиши конкурентоспособността на българската индустрия, да се насърчат иновациите, както и да се повиши интересът към космическите програми.

От американската космическа агенция уточняват, че се очаква още държави да подпишат споразумението през следващите месеци.

“Работата с партньори добавя нова енергия и възможности, за да гарантира, че целият свят може да се възползва от нашето пътуване на изследване и откриване”, посочват от НАСА.

Мисия на “Артемида - безопасно в орбита и жена на Луната

Споразумението “Артемида”, създадено през 2020 г., включва набор от становища и общи принципи, насоки и добри практики, свързани с безопасното изследване на Луната и отвъд нея. Целта на НАСА при създаването на “Артемида” е да се гарантира, че мисиите, които са част от споразумението, се предприемат отговорно.

“Артемида” се ръководи съвместно от НАСА и Държавния департамент на САЩ, като споразумение се подписва на национално ниво с държавите, които искат да се включат, а участието им е напълно доброволно. Сред ключовите принципи е това страните да спазват Договора за Космоса от 1967 г. и Споразумение за спасяване и завръщане от 1968 г.

Основните принципи на “Артемида” са:

• Мирно изследване на Космоса: Държавите се съгласяват, че всички дейности в рамките на програмата “Артемида” (програмата на НАСА, която има за цел да прати първата жена и първия цветнокож на Луната, а в бъдеще - първите астронавти на Марс - б.а), ще се извършват в съответствие с международното право.
• Прозрачност: Страните да извършват дейностите си, без да създават объркване и конфликти, както и да споделят научна информация с обществото и научните среди.
• Взаимна работа: Разработване на системи, които могат да работят със съществуващите вече такива.
• Спешна помощ: Страните се ангажират да окажат помощ на астронавти в Космоса, които са в беда.
• Регистрация на космическите обекти: Страните определят коя да регистрира даден космически обект.
• Опазване на наследството: Държавите трябва да опазят космическото наследство на човечеството. Това включва обекти с историческо значение като места за кацане или роботи, както и други доказателства за дейност в Космоса.
• Космически ресурси: Държавите потвърждават, че добивът и използването на космически ресурси е от значение за подпомагане на безопасното и устойчиво изследване на Космоса. Те се ангажират и да информират генералния секретар на ООН, научните среди и обществото за дейностите по добива.
• Космически отпадъци: Страните се ангажират да планират безопасното и ефективно изхвърляне на отломки, както и се съгласяват да ограничат нови и вредни такива.