Истински ли е портретът на Георги Бенковски?

21 September 2023
Григор Николов
Родният дом на Бенковски в Копривщица
Родният дом на Бенковски в Копривщица

Над 80 години съратници, изследователи и негови родственици спорят дали е бил с тъмни, или светли коси, сини или черни очи, със или без брада 

Общоизвестно е, че бъдещият герой, роден в семейството на дребния търговец Грую в Копривщица със съвсем невзрачното Гаврил Груев Хлътев, взема името на полския революционер Антон Бенковски. Това става през август 1875 година, когато е в Цариград, за да ръководи подпалването му от вси страни според замисъла на Панайот Хитов.

Българският революционен централен комитет е събрал 300 австрийски жълтици, които са 155 турски лири, влиза в преговори с един черногорец, който им обещава, че ще включи като подкрепа на делото 2000 свои сънародници, които само чакали сигнал, но за това трябвало да се плати добре. Комитетът в Букурещ няма толкова пари, черногорците се отказват, а Бенковски сам решава да действа с помощта на свои другари и отива в Цариград, за да го пали. И това не става и посърнал се прибира в Букурещ. Там пък намира избягалия от каторга Стоян Заимов, който за 5 лири е купил паспорта на поляка Антон Бенковски, заточен от руското правителство на остров Сахалин, но успял да се измъкне. После го закрилял френският посланик в Япония и му помогнал да се върне в родината си. В Цариград полякът продал паспорта си, който пък Заимов дал на Гаврил Хлътев, той си харесал името и го присвоил.

Загадка обаче е как е изглеждал апостолът на Четвърти революционен окръг

по време на Априлското въстание Георги Бенковски.

Този въпрос години наред буди от желание за достоверност всякакви мистификации. Най-напред тон дават негови родственици, намесват се останали живи съратници, а впоследствие нивото на спора вдигат и научните среди. Всички тези неразбории произтичат от факта, че ръководителят на въстанието има само една-единствена снимка, при това в цял ръст. Тя е направена във фотографското ателие на Паскал Себах в Цариград през 1868 г. Преди това той на около 22 г. е напуснал родната си Копривщица, защото неговият съгражданин Станю, с прозвището Стрелката, го е взел със себе си да му помага в търговските дела в близкия до средиземноморското крайбрежие на Турция град Денизли. Снимката на Паскал Себах

Снимката на Паскал Себах

Малко сведения има за живота му от онова време, тъй като по-късно се включва в четата на малоазийския грък Лефтер войвода, действаща около Измир. Вероятно го привлича съгражданинът му Добри войвода, който е знаменосец. Лефтер е убит през 1868 година и Гаврил става охранител на персийския консул в Анкара. Вероятно по това време той си прави и снимката при посещение в Цариград. Сега тя се датира от 1875 г., което е доста спорно. Тогава бъдещият апостол е около 25-годишен (дълги години се обявяват различни дати за рождението му, докато се установи, че е роден на 21 септември 1843 г. - б.а.). На тази снимка Бенковски е с фес на главата, а тя става известна едва през 1901 г.

Веднага след Освобождението обаче негови сподвижници, приятели и връстници насочват усилия към откриване на снимка с неговия лик. Няколко години се разпространява снимка, уж от преминаването на Хвърковатата чета в Поибрене и полагането на клетва от нови участници в нея. На снимката са написани няколко имена, сред които и това на Бенковски. После се установява, че останали живи поборници от селото веднага след 1878 г. са направили възстановка на срещата им с Бенковски и речта му в църковния двор през април 1876 г. Тя е по повод на това, че селският поп Недельо Николов бил “кръстоносец на Хвърковатата чета” и заклел 6-има души от Поибрене при преминаването им в четата.

Тогава е търсена някаква прилика с Бенковски, но тя е твърде относителна и поради тази причина – недостоверна. На снимката вместо Бенковски е Делчо Иванов Уливера, в къщата на когото Бенковски отсяда.

Установяването на лика на Бенковски обаче става все по-наложително. Негови сподвижници, за да увековечат подвига му, се водят от мисълта, че

външният образ е твърде важен, защото в него се събират всичките представи за героя Общоприетият днес портрет на Георги Бенковски

Общоприетият днес портрет на Георги Бенковски

През 1896 г. И. Бобеков, брат на Павел, председател на военния съвет в Панагюрище по време на Априлското въстание, успява да убеди пазарджишкия окръжен съвет да финансира и издаде книга за 25-годишнината от Априлското въстание в Панагюрище, озаглавена “Панагюрското въстание”. Обявен е търг със срок три години. Никой от тогавашните писатели обаче не се наема с това дело. След като изтича срокът, окръжният управител Бойчев натоварва Стоян Заимов с написването и издаването на книгата. Той тръгва на проучвания из Родопите, Стара планина и подбалканските градчета с художника живописец Иван Ангелов. Двамата определят местата, лицата и сградите, които да се снимат. Снимките прави фотографът Иван Карастоянов. Наред с местностите на боевете тогава

за пръв път са снимани и родните къщи на Апостола Левски, Тодор Каблешков и Георги Бенковски,

както и негов портрет без фес. Те са изложени в Девическата гимназия в Пловдив, тъй като въпросът за книгата е поставен на гражданско обсъждане. Оформлението на тома е дело на Иван Ангелов, който прави и няколко портрета на най-важните дейци на Априлското въстание, както и на ръководителите на Българския революционен централен комитет в Букурещ.

По-важен е въпросът за първия портрет на Бенковски, който се появява тогава, включен е в книгата и се налага в обществото. Най-напред обаче представителите на Маджаровия род – политикът Михаил Маджаров, който е племенник на Бенковски, и дъщеря му, писателката Ана Каменова, оспорват, че това е истинският Георги Бенковски. Те се позовават на факта, че цветовете на очите и косата не отговарят на истинските, които те, разбира се, не само съвсем добре познавали, но и в детайли си спомняли. Тогава тръгва и слухът, че жената на съдружника на Бенковски от времето, в което той бил абаджия в Анадола, дала снимка на мъжа си за книгата и така той, поне физически, се превърнал в героя.

Истината обаче е малко по-различна. Използвайки единствената снимка на Бенковски, от главата на когото маха феса, при това черно-бяла, Иван Ангелов едва ли е могъл да добие представа за цвета на очите и косите му, ако не се е срещал с негови приятели, роднини и сподвижници. Само че Ангелов не прави това и изобразява Бенковски с тъмни очи и коси.

Роднините на Бенковски пък съвсем не си дават сметка, че позата, облеклото и чертите на лицето са оригиналните.

През 1939 г., на не особено известния скулптор днес Драган Лозенски е възложено от училищното настоятелство да направи паметник на Бенковски в едно от столичните училища. Той се среща с Михаил Маджаров, за да се опита да разбули мистерията как е изглеждал Бенковски и да го изобрази максимално достоверно. Проучванията му са спрели дотам, че разпространяваният портрет бил на неговия съдружник абаджия в Турция.

Маджаров му обяснява, че Бенковски е с брада, и му дава снимка в цял ръст, публикувана в “Илюстрована седмица” по повод 50-годишнината от Априлското въстание.

През 1956 г. Ана Каменова отново подновява спора за истинския лик на апостола на Четвърти революционен окръг и пише голяма статия във в. “Литературен фронт” в броя от 3 май. Тогава тя лансира бащината снимка, на която “техният и истински” Бенковски е в цял ръст и с брада. Писателката не казва нищо ново. И тя като баща си приема без грам съмнение тази снимка за достоверна, на която дори изписва, че това са членове на БРЦК в Букурещ и дори написва: “1. Левски, 2. Бенковски”.

Изследователят Христо Йонков обаче отговаря в брой 124 на в. “Труд” и помества съвсем различен портрет на Бенковски, близък до този на Иван Ангелов. Йонков се аргументира, че

“Илюстрована седмица” била типично жълто издание,

в което “било обикновено явление с чисто търговска цел да се вършат безобразни фалшификации на исторчески документи”. Йонков е прав. Тази снимка се пази в отдел БИА на Националната библиотека с анотацията, че това са български патриоти, участвали в Сръбско-българската война с руския офицер капитан Григорий Филипович Зандик. Той е с брада и именно него Каменова представя за Бенковски Тя се доверява изцяло на своя баща. Любопитно е обаче защо той, след като е виждал Бенковски, вярно, в младите му години, се е объркал относно неговия лик. Вероятно го е водила мисълта да открие достоверния образ на своя бележит роднина от по-късните му години, което пък води и до догадки.

А скулпторът продължава издирванията си. Той се сеща, че професор Михаил Димитров за това време е най-известният изследовател на Ботев, Каравелов и БРЦК в Румъния и се обръща към него за съдействие. Професорът пък го насочва към сина на Баба Тонка Никола Обретенов, който по това време е навършил 90 години. Той му изпраща “цариградската снимка” на Бенковски и след няколко месеца умира.

С по-малки перипетии е свързано откриването на личния уинчестър на Бенковски.

Днес той се пази в къщата музей в Копривщица. И в това дело е замесен Стоян Заимов, пак по повод на книгата за 25-годишнината от Априлското въстание. При обиколките си из Родопите и Средна гора той се срещнал и с неколцината останали живи от Хвърковатата чета. В Етрополския Балкан разбрал, че е паднал убит вторият секретар на Бенковски Белопитов. Тогава Бенковски, вече предвиждайки края на четата, смъкнал от рамото пушката си марка уинчестър и я дал на Цене Георгиев, като му казал: “Подарявам ти пушката си заради верността и героизма ти.” След като четата се разпръснала, Цене се крил из селата на Етрополския Балкан и така дочакал 1878 година.

При обиколката си Заимов се среща в Ихтиман с поибренеца Никола Николов, участвал в четата. Той пък му казал, че Цене Георгиев се е преселил в село Торос, Луковитско. Заимов му пише писмо и пита за пушката. Цене му отговаря, че бил

закъсал за пари и я продал за една турска лира

в Сомовит. Заимов сега пък пише на околийския началник, намерил пушката в някой от известната в града фамилия Гюрови, който пък от своя страна се съгласил да му я предаде. Тъй пушката се озовала в Панагюрище, а после и в Копривщица.

Друга мистерия ражда неговият приятел поп Грую. Тя е, че заместниците му в Четвърти революционен окръг искали да убият Бенковски, защото не били съгласни той да е апостол. Попът се сприятелява с Бенковски при идването му в Панагюрище през февруари 1876 г., после заклева участниците на събранието в Оборище. След 1878 г. описва спомените си в нещо средно между приписка и поема в немерена реч. Там пише, че на 14 април в Оборище получил по Теофил Калугеровеца писмо от Бенковски да постави на 7 места стражи, да си вземе оръжието и веднага да тръгне за Панагюрище към къщата на Георги Найчев. Попът поставил по пътя на 7 места общо над 20 човека. В Панагюрище пък намерил Петър Братков, който му казал: “Работата ви нещо на зло клони.”

От по-сетнешния разговор станало ясно, че някои искали “да сторят зло на Бенковски”. Поп Грую продължил да търси истината и разбрал, че петима души уговаряли Илю Стоянов-Сотника да убие Бенковски и да няма въстание. Сред петимата той посочва и Павел Бобеков, първия му помощник, а останалите били Петър Щърбанов, Стоян Джуджев, Петър Братков и Захари Койчев.

След години изследователят Ст. Костурков пише, че и той бил чул подобно нещо, но не уточнява дали е вярно. Версията за убийство на Бенковски преди въстанието обаче подхваща Д. Страшимиров. В своя двутомен труд “История на Априлското въстание” той изтъква, че причината, която задължава Бенковски да свика събранието на Оборище, били раздорът и възникналите несъгласия, защото апостолът не се допитвал до никого, заповядвал всекиму и не обичал да му противоречат.

Плочата в местността Оборище с цитат на Георги Бенковски.
Плочата в местността Оборище с цитат на Георги Бенковски.
“Кървавото кладенче” над Рибарица, където е измита отрязаната глава на героя.
“Кървавото кладенче” над Рибарица, където е измита отрязаната глава на героя.

Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/