Шанс веднъж на 437 г. да видим опасния поход на зелената комета
- На 12 септември в 5,52 ч. преди изгрев ще може да се наблюдава в целия ѝ блясък с невъоръжено око, а в дните след 14 септември тя може зрелищно да се “самоубие” в Слънцето
- Революционерите в астрономията - Коперник и Галилей, не са имали нашия късмет - единият умира 43 г. преди появата ѝ, другият създава телескопа си 24 г. след нея
От 12 до 14 септември имаме шанс, който е веднъж на 437 години - само в тези дни ще можем да видим дори с невъоръжено око красивата зелена комета Нишимура, която ще профучи в най-близката си точка до Земята, преди да бъде погълната от ослепителната светлина на Слънцето. А дали при този опасен поход, тя ще оцелее, никой не се наема да прогнозира. Затова любителите, астрономите и астрофизиците по цял свят с трескаво нетърпение очакват часовете преди изгрева ѝ на 12 септември, когато всеки ще може да се наслади за последно на тази ярка стихия. Самата комета е истинско небесно тържество за цялата гилдия, защото има дълга зелена опашка от газ, прах и частици лед, но освен това е и много добре структурирана.
На подобен спектакъл не е могъл да се любува дори ученият, предизвикал революция в астрономията - Николай Коперник, защото умира през 1543 г., а тя преминава край Земята 43 години по-късно - през 1586-а. Този шанс не е имал и Галилео Галилей, защото конструира своя телескоп с осемкратно увеличение чак през 1610 г. Дали някой в онази далечна епоха е успял да я види, също не е ясно, защото първите телескопи в историята се появяват в Холандия две години по-рано - през 1608 г.
Затова пътят на кометата край Земята се счита за истинско небесно зрелище, което се случва само веднъж в живота. Причината е, че Халеевата мнозина могат да я видят - макар и веднъж, на всеки 76 г. - следващият път ще е през 2061 г., а предишният бе през 1986 г., но при Нишимура ситуацията е по-сложна. Най-малкото защото този път тя може величествено да се “самоубие”, сливайки се с изпепеляващото Слънце.
За да можем да се насладим на този рядък небесен спектакъл, физикът в Института по астрономия към БАН и Софийския университет Пенчо Маркишки изчисли, че от България ще може да се наблюдава в ранните сутрешни часове на 12 септември. Тогава тя ще е в най-близката си точка до Земята - на 125,4 млн. км.
Според Маркишки кометата ще се появи близо 1 час преди изгрева на Слънцето - за София това ще е в 5,52 ч. Тогава яркостта ѝ ще е максимална и ако небето е ясно, ще може да се наблюдава и с невъоръжено око. В случай че някои пропуснат този уникален шанс, ще имат още една възможност.
“Ако евентуално от кометното ядро се изхвърли повече прах и се формира по-ярка прахова опашка, ще успеем да я видим и на 13 септември сутринта, когато тя ще изгрее 52 минути преди Слънцето (в 6,12 ч за София) - вече в развиделяващото се на изток небе - обяснява Пенчо Маркишки. - Вероятността за такова успешно наблюдение обаче е малка.”
Според него е важно и мястото, от което ще следим ярката зелена топка от лед, газ и прах - от ключово значение е то да е тъмно и да имаме бинокъл за още по-добра видимост.
За съжаление, целият този празник приключва на 14 септември, когато ще е “залезът” на Нишимура и в София ще може да се види в 20,40 ч.
През следващите дни тя ще се отправи към Слънцето и на 18 септември ще достигне най-близката точка до него - на суперопасните 33,6 млн. км. За сравнение, Земята е на 4 пъти по-голяма дистанция. Именно затова мнозина астрофизици се питат дали при този поход бляскавата зелена комета ще оцелее. В НАСА засега допускат, че кометата има известен шанс, но е факт, че никой не се наема с точна прогноза.
Ако на Нишимура все пак ѝ се размине, тя ще отпътува за периферията - извън Слънчевата система, за да се завърне отново след 437 години. Така с всяко приближаване към нашата централна звезда сблъсъкът на леденото ядро на кометата с топлината води до изхвърляне на прах и газ, които оформят впечатляващата ѝ опашка.
Самата тя е открита едва през август тази година, при това от астроном любител - Хидео Нишимура от Япония, който със своя фотоапарат, снабден единствено с телеобектив, успява да я документира за науката. Според специалистите това е фантастичен подвиг, тъй като фучащата зелена ледена топка досега сякаш е била невидима за десетките професионални обсерватории и телескопи по света.
Джузепе Бертини рисува Галилей, който две години след холандците - през 1610 г., създава своя телескоп, който е с осемкратно увеличение.
