Аня Пенчева: С годините всичко - от шумния смях до шумния секс, става все по-хубаво

10 September 2023
24 часа
Плакатът на спектакъла "Внимание, любов!"
Плакатът на спектакъла "Внимание, любов!"

Внуците ми викат бабо с голям кеф.

Но за всички останали съм

любимата и недостижима Аня Пенчева

Нямам нужда от илюзии и клишета.

Живея в любов и свобода

Продължавам да нося къси поли,

впити клинове, скъсани дънки и

високи токчета

- Здравейте, Аня. На 12 септември празнувате полуюбилей. Как се чувствате в сатурновата дупка?

- Ако някога, когато бях на 30, 40, 50 години, ми бяха казали, че след още 20, 30 години със същия кеф ще нося впитите клинове, късите поли, скъсаните дънки и високите токчета, нямаше да повярвам.

Ако ми бяха казали, че всичко - от шумния смях до шумния секс, ще бъде същото, дори и по-хубаво, пак нямаше да повярвам. На всички, които са над 50 години и четат това интервю, ще кажа: “Смейте се на воля!”.

- Страхувате ли се от старостта, която един ден неминуемо идва?

- Сега е така, че аз избирам кога да остарея и как да остарея. Намирам се във време,

в което съм

абсолютно свободна

от комплекси

Разговори, които не са ми интересни, приключвам веднага. Роли, които не ме вълнуват, отказвам веднага. За мен това е лукс.

- Имате ли все още някакви илюзии?

- Нямам нужда от илюзия, нямам нужда от клишета. Основното, с което мога да се характеризирам в годините, в които живея, е любов и свобода.

- На кого в живота сте благодарна най-много?

- Благодарна съм на времето, в което живея. Благодарна съм на хората, с които живея.

- Какво ново около вас в творчески план? С какво сте ангажирана?

- Имам пет роли в различни театри, в Би Ти Ви снимам в продължението на сериала “Съни бийч”. Децата се обаждат да им гледам децата и аз трябва да се скатавам като непослушен тийнейджър. Във Варна при пълен с 3000 зрители летен салон беше премиерата на пиесата “Внимание, любов”. В нея отново играя с дъщеря си Пипи.

- Вярно ли е, че влизате в сериала “Съни бийч” като майка на Иво Аръков?

- Да. Благодарна съм на Иван и Андрей, че започвам работа с тяхната продуцентска къща. В “Съни Бийч” е много забавно, много цветно, синьо, морско... Красиви и талантливи колеги - като започнем от Влади Въргала и стигнем до Кирил Ефремов.

Мога да кажа, че случих на деца - не само в живота, а и на екрана. Сега съм майка на Иво, но преди това в друг сериал - “Секс, лъжи и телевизия”, бях майка на Евелин Костова

- С какво ще ви изненада за рождения ден вашият съпруг Ивайло?

- Тъй като започнах репетиции в Народния театър, Ивайло ми направи предварително подарък за рождения ден. С кемпера две седмици обикаляхме Гърция и Турция, бяхме на страхотни острови. Избягахме от децата и внуците и наистина беше прекрасно.

- Много дълъг отпуск, направо да ви завиди човек...

- Да, наистина много. Но аз съм работещо момиче. От 365 дни това ми беше времето за почивка.

- Ивайло купи ли ви и нещо друго за подарък?

- Тази екскурзия не е ли достатъчна? Аз не обичам стандартни неща. Пътешестието с кемпера ми беше предостътъчно.

- А от децата какви подаръци очаквате?

- Те винаги са ми правили страхотни изненади, предполагам, че така ще е и сега. Аз обичам да получавам подаръци, но повече обичам да подарявам.

- Помагате ли в отглеждането на внуците Александър, Илиян, децата на Пипи, и Борис - сина на Ангел.

- Нали ви казах, че остарявам като непослушен тийнейджър. Помагам, но не колкото трябва. Аз не съм бабата, която чете приказки и маже филии за закуска. Те са изключително чаровни, когато измислят нови думи. Например “Откапачи ми буркана” - от капачка и отварям. Или “Бензивото ще свърши ли, докато стигнем морето?” От бензин и гориво. Или пък - “Госпожители” - от госпожа и учители.

- Как се обръщат към вас внуците?

- Викат ми бабо с голям кеф. Но аз съм баба само на моите внуци. За останалите съм всенародната любима и недостижима Аня Пенчева!

- През 1987 г. постъпвате в Народния театър. Как се чувствахте сред толкова артистични колоси? Кой ви респектираше най-много?

- Усещането, което ми е останало от срещите със Славка Славова, Таня Масалитинова и Маргарита Дупаринова, е желанието им да ми помогнат и да се чувствам добре.

От тях ми остана заветът да приобщавам младите актьори - а приемствеността в театъра е най-важна. Всеки нов да усеща закрила и помощ. Клише е, но най-важното за един млад актьор е да се чувства поощряван.

- Вие някога ще напишете ли мемоари?

- Пиша ги, но не мисля, че са мемоари.

Нали не мислите, че живот

като моя може да мине

без мемоари?

- Доволна ли сте от филмовата си кариера?

- Да, защото съм късметлийка. Снимах в първата мащабна българска продукция “Хан Аспарух”, в първата холивудска история у нас - Deathstalker, в първия 80-сериен телевизионен филм “Хотел “България”. Първите неща винаги се помнят.

- Коя е мечтаната ви роля на сцената? Георги Парцалев много искаше да играе Дон Кихот...

- Всичко, което искам да играя, го играя. Не ми се налага да мечтая.

- А в киното какво ви се играе?

- Нещо между “Свекървище”, “Наистина любов”, “Нотинг Хил” и “Хубава жена”:) Не в този ред, но със същите партньори и сюжетни линии.

- Притеснявате ли се от камерата?

- Никога не съм се притеснявала от камерата, защото винаги съм приемала себе си такава, каквато съм. Имало е периоди, в които ми се е искало да изглеждам по-руса, по-слаба или по-ниска (ръстът ми през годините ми е създавал проблем) - да, имало е такива моменти. Но аз съм снимала твърде дълго и твърде много, за да съм достатъчно мъдра да осъзная една проста истина - камерата улавя всичко независимо дали ни се иска, или не. Така че по-добре не се притеснявай - така поне ще изглеждаш по-естествен.

- Как се готвите за ролите си в театъра? Имате ли си някакви свои иширети, с които примерно преодолявате сценичната треска?

- Този отговор струва скъпо. Обещавам да се обърна първо към вас, когато ми се прииска да предам опита си и да давам уроци. Но, да не забравяме, че работата с режисьора за всеки актьор е ключова.

Тук Аня Пенчева спира разговора. Казва, че хората вече не обичат да четат, предпочитат да гледат снимки и визуален материал.

Няма как да не се съгласим с нея - нали в професията ни се казва, че една снимка се равнява на 2000 думи.

Аня сама избра тези снимки за публикуване във вестника.

Със съпруга си Ивайло Караньотов
Със съпруга си Ивайло Караньотов

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/