6 начина да разберем дали сме (секс)позитивни

Вярвам, че сексът и изследването на сексуалността са едни от най-великите неща. Вярвам, че всяко доброволно и взаимно изразяване на плътските желания е добро и че всеки има право на сексуално обучение и на безопасен секс.

Вярвам, че всеки трябва да е секспозитивен.

Вярвам, че да правиш секс е здравословно. Същото важи и за това да не правиш секс. 1 процент от населението на планетата е асексуално, без никакъв ищах за любене. Други земляни се идентифицират като сивосексуални, което е нещо средно между асексуалност и сексуалност, която се проявява доста рядко.

Вярвам, че сексът не е за всеки и той не трябва да е някаква истерична цел. Да си секпозитивен е състояние, в което владееш собствените си мераци, пък били те и неподвластни на физическото задоволяване.

Вярвам, че интимността е комплексно начинание. За някои хора сексът е лесна работа, все едно тичат в захлас сред презрели слънчогледи. За други е тежко бреме, емоционално, физическо и ментално напрежение, с което от време на време трябва да съжителстват. Да споделяш тялото си с друго човешко същество, понякога може да е свръхнепосилна задача. Да правиш любов, означава да отвориш, да свалиш всичките си емоционални прегради. Означава да не се преструваш. Сексът е форма на интимност, която може да придобием и без същинския акт на плътска размяна на ласки. Вярвам, че интимността се случва за всеки различно и че от всекиго зависи да намери точната й форма, работеща за него.

Вярвам, че е крайно време да спрем да кичим с бляскавост секса. Че какво му е на „обикновения“ секс? Трябва ли да заставаме на пет крака, да използваме всяка азбучна точка в тялото си, да гледаме порно с животни и непрекъснато да сме в ролята на ученичка с плисирана пола, за да може после да се хвалим с „нестандартното“ чукане, което си причиняваме с партньора. Е, аре да не сме в експериментаторската зона на гимназията! Грешното лустросване на секса помага да бетонираме идеята, че той винаги е трофей, вместо да се съсредоточим върху собствените си щения и тяхното задоволство.

Вярвам, че да си секспозитивен трябва да познаваш себе си. Трябва да си наясно със собствените си усещания, преди да се споделиш с някого. Това, че си привлечен от някого сексуално, не означава, че той и сексът, който предлага, са добри за теб. Не трябва да гледаме на секса като на хедонизъм.

Вярвам, че ако нещо не те възбужда, това не означава, че е грешно или сбъркано. Някои си падат по фетиши с памперси, по ролеви сексигри, по понита и кочияши, други си падат по „стандартите“ на секса. Каквото и да изберем за нас, все е правилно. Защото за да си секспозитивен, означава да познаваш нуждите, желанията на духа и на тялото си. Означава да възприемаш секса като положителност, а не като нещо, което би могъл да опишеш с компромиса на минуса.