Повратни убийства
- Кои покушения през 30-те години преход обръщат посоката на обществото трайно и задълго?
- Какво ще последва от отстраняването на Алексей Петров и ще бъде ли и то точка на пречупване?
Говорещите глави се надпреварват да правят паралели с ранните години на 90-те или с нулевите години, през които имаше много наемни убийства. Очевидно е, че историята няма задна скорост и убийството на Алексей Петров е нов момент в българската действителност, и изобщо да се слагат всички убийства под един знаменател, е актуалната проява на синдрома на Дънинг-Крюгер*.
Неизбежно е да се правят паралели, но ако ще търсим аналогия, може би трябва малко необходимо по-остро да се съсредоточим върху убийствата, които промениха хода на българската история през последните 30 години.
Своеобразните tipping points (повратни точки) и какво е последвало след тях. Защото независимо кой е извършителят или поръчителят, някои от тях промениха много България. А когато някъде има военни действия, винаги има предлагане на подобен род услуги и съответно във веригата на доставки, щом има supply (предлагане), ще има и demand (търсене), както ни учат бащите на политикономията.
Главният въпрос е какво ще последва сега
Как ще се отрази на големите теми на България - приемането ни в Шенген и еврозоната например. Или един парадоксален ефект е например това, че може би прословутата съдебна реформа ще се случи. Безкрайното повтаряне, че ни трябва съдебна реформа, започна по времето на главния прокурор Никола Филчев. Тогава бе убит военният прокурор Николай Колев и много се спекулираше, че едва ли не извършител е бил самият Алексей Петров.
Историческата ирония е в това, че той участва в създаването на мнозинството, което ще я осъществи.
Алексей Петров безспорно бе проминентен тип. Приема се, че той не е губил политическо и обществено влияние, и се спекулира, че е помогнал за осъществяването на сглобката - трудното съставяне на актуалното ни правителство. Но от това, че вече го няма, става ли въпросната сглобка по-хлабава, или обратното - затяга се повече? Отговорът на този въпрос трябва да се търси по аналогия - как през годините убийства на фигури като Алексей Петров промениха родината ни.
Сега анализаторите връщат лентата чак до убийството на Стефан Мирославов-Крушата, заради общия произход на Петров и Мирославов - от тетевенските помаци. Но всъщност те са изключително различни казуси. Крушата е дребен бияч с регионално значение, отстранен от конкурентите си.
Докато Алексей Петров е обучен командос с международно признание заради ареста на член на Die Rote Аrmee Fraktion, понякога наричана и бандата на Баадер-Майнхоф по фамилиите на лидерите ѝ - западногерманската терористична организация от 70-те години на миналия век, на софийската Централна гара.
Каквото и да знаем за покойния Алексей Петров, той бе забележителна личност с големи амбиции.
Непрекъснато правеше опити да участва и да влияе в българската политика и да се занимава със светъл бизнес
Застрахователната му компания, макар да има корени в гръмотевичните години, по същество бе една от малкото работещи у нас с позиции в автомобилното застраховане - през последните години е лидер в застраховката “Гражданска отговорност”, която изобщо не може да бъде подозирана, че се върши с нелегални средства.
По-скоро в убийството му може да се търси аналогия с убийството на Васил Илиев, легендарният основател на ВИС1. Неговото отстраняване доведе до появата на нов вид бизнес, който измести традиционния рекет с охраната. И вероятно е българският принос в историята на организираната престъпност, а именно застраховките. Иначе принудителната охрана е дейност от времената на Джон Готи и Майер Лански.
Отстрелът на Васил Илиев пред ресторант “Мираж” на улица “Луи Айер” в София даде старт на превръщането на принудителната охрана в принудително застраховане. На пръв поглед дребна промяна, но бе много трудно да се изкорени, защото по същество това е чисто легална дейност.
Какви ли не измишльотини трябваха, за да се премахнат стикерите от “застрахованите обекти”, закриха в един момент всички застрахователи, за да премахнат рекета.
И това бе наистина повратна точка. И до ден днешен застрахователите слагат стикери, които не са брандирани с логото на дружествата, а са защита на птиците или нещо подобно.
Втората такава повратна точка бе убийството на Андрей Луканов
Освен че бе бивш премиер, Луканов бе ключов човек в българския бизнес. Той назначаваше червените милионери с всичката условност на тази дейност. След отстраняването му се появиха и тъй наречените сини милионери, което пък доведе до приемането на България в НАТО и предшествалия го възход на ОДС.
Макар следствието по убийството му да търсеше дългата ръка на Москва и той да минаваше за американски агент, всъщност повратът, който настъпи, бе в посока запад.
Повратните точки понякога са парадоксални за тривиалното мислене на т. нар. кукловоди.
Вероятно отстраняването на Алексей Петров няма да доведе до спихване на сглобката, както внушават “анализаторите”, а точно обратното - вероятно “сглобката” ще стане “заварка”, защото без силни сенчести фигури стават силни тези, които са на слънце.
Подобно примерно на третата “повратна смърт” в българската история - тази на Илия Павлов
Точно по времето, когато се приемаше, че той е всемогъщ демиург, който, като не го приемат за масон в официалната българска ложа, си внася ложа по друг ритуал и в нея го приемат. Има правителства, депутати, бизнес, командва мутрите, държи кранчетата на газа и каквото се сетите. Той е гръмнат пред офиса си на 7 март 2003 г., докато говори по мобифона. След неговата смърт повратът е най-голям - България е приета в ЕС, а можеше да я сполети съдбата на Украйна - десетилетия корумпирани проруски управления, които накрая завършват с анексия.
Убийството на военния прокурор Николай Колев, за което се подозираше именно Алексей Петров, даде старт на устойчивата мантра, че прокуратурата трябва коренно да бъде променена, че на България ѝ трябва съдебна реформа. Тази мантра стана толкова устойчива, че накрая все пак Иван Гешев, макар това да се случи след два мандата и половина, бе принудително отстранен и се върви към обезсилване изобщо на главния прокурор чрез промяна в Конституцията.
В този поменик няма как да не споменем и убийството на Стоил Славов. Той беше обикновена мутра от СИК, но посегателството срещу него се извърши в митичната сграда на бул. “Джеймс Баучер” 87. По онова време СИК и изобщо борците изглеждаха всесилни. Промяната, която се усети, бе на житейско ниво, намаля чувството на страх, което доведе до появата на много легален бизнес и повдигане на доходите на населението като следствие от това.
* Ефект на Дънинг-Крюгер - хората с недостатъчна компетентност, които си мислят, че всичко им е ясно. Терминът произхожда от криминалния случай на Маккартър Уилър, който ограбил банка, като покрил лицето си със сок от лимон и вярвал, че това ще го направи невидим за камерите. Той бил напълно изненадан, като видял записите от камерата и не можел да разбере къде е сгрешил. Смятал, че щом лимоновият сок се използва за направата на невидимо мастило, то той ще го направи невидим.
