В преклонение към Гунди - 6 звездни телеграми, намерени на таван
Едно тършуване из тавана, случайно или не, доведе до изключително откритие, свързано с трагичната гибел на футболната икона на България Георги Аспарухов-Гунди.
На 30 юни 1971 г. той и друго емблематично име у нас за най-популярния спорт и “Левски” - Никола Котков, стават жертва на неописуема трагедия при жестока катастрофа в прохода Витиня.
Гунди и Котето, които тогава са съответно на 28 и 32 г., пътуват за Враца за празник по повод 50 г. футбол в града. Те се движат с автомобила “Алфа Ромео” на Аспарухов. Катастрофата става малко след моста над река Бебреш.
Колата не успява да спре на Т-образен разклон и се блъска в движещ се към София камион ЗИЛ. Ударът е точно зад шофьорската врата, където е резервоарът, и той се запалва. Аспарухов и Котков загиват в пожара.
Преди 6 г. благодарение на Радостин Янков “24 часа” показа на читателите си уникални снимкови кадри от деня на погребението на двете светини - 2 юли.
Въпросният потомствен левскар решава наскоро да направи лека ревизия на това, с което разполага в таванското си помещение.
И там намира нещо, което е поредното доказателство за това, което Гунди е представлявал за времето, в което България все пак беше в затъмнение. Може би по-малко в спортно отношение, но много повече в други.
Та при качването си на тавана, вероятно отлагано дълго време, Радостин Янков стига до нови архиви, свързани с черните дати 30 юни и 2 юли 1971 г.
Става дума за лист хартия, на който са отпечатани съболезнователни телеграми във връзка с трагичната кончина на ЗМС (заслужил майстор на спорта) Георги Аспарухов (може да ги прочетете отдолу - б.а.).
Техни автори са огромни звезди за онези времена във футбола, а и не само, чиито имена и до днес остават емблематични.
Особено 2 от тях. Съболезнованието и дълбоката си скръб по повод кончината на Гунди изразяват един от най-големите голмайстори в историята на футбола Герд Мюлер и най-великият португалец Еузебио.
Германецът красноречиво съжалява за пропуснатия шанс да играе редом до Аспарухов в отбора на света, като вероятно става дума за някакъв бенефисен мач в чест на края на кариерата на някой голям футболист.
В списъка с набраните телеграми са думите, с които са изразили скръбта си двама велики италианци - Джани Ривера и Сандро Мацола.
В него са и словата на големия унгарец Флориан Алберт.
Последната телеграма впечатлява с това, че магията на Гунди явно е била завладяла и спортисти извън футбола. Тя е от легендарния френски шампион в ските Жан-Клод Кили. Той определя Аспарухов като рядък талант.
Откритието си Янков прави благодарение на най-близките хора в живота си - неговия баща Сокол Соколов, чичо му Огнян Ризов и дългогодишния журналист Георги Тодоров, който му става кум. И тримата са левскари и в костите си.
Те са част от една, може да я наречем каста, от привърженици на “синия” футболен клуб, която, за съжаление, в днешно време със сигурност не съществува в този си вид.
Може би и заради времената за тези хора – образовани, ерудирани и с позиции в обществото, “Левски” е религия. И те се отнасят към клуба с нужното богопочитание.
Това ги кара и да събират всичко, което е свързано със “синята” идея, и с най-голямата трагедия в нейната история, а именно катастрофата, отнела живота на Гунди и Котков. Тези архиви с времето се озовават у Радостин Янков, отлежават, за някои той помни, други забравя.
Човек обаче и добре да живее, трябва да почисти тавана си…
Коментари