Павел Иванов: За ролята на Гунди качих 34 кг

15 June 2023
Хортензия Маркова
  • За образа на легендарния футболист Павел Иванов се готви като спартанец няколко години и преборва най-вече себе си
  • Странен повик, вътрешен глас и интуиция пазеше мен и съпругата на Аспарухов да общуваме лично, признава актьорът

Да живееш мечтата си. В този сън гори в момента Павел Иванов, докато се труди на снимачната площадка на игралния “Гунди - легенда за любовта” в главната роля на легендарния Георги Аспарухов.

Много хора влагат сърцата си в този филм начело с продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов, които отдавна се борят да върнат към живот на големия екран и по най-добрия начин един от най-обичаните българи. Сценарият на филма е дело на Емил Бонев, режисьор е Димитър Димитров, а зад камерата като главен оператор е Борис Славков.

Колко специален е този проект, този шанс и това изпитание разказва Павел Иванов в интервю за “24 часа-168 истории”.

- Как се преборихте за ролята на Георги Аспарухов във филма “Гунди - легенда за любовта”?

- За ролята на Аспарухов преборих най-вече себе си. Категорична цел за мен беше да бъда сигурен в това, че имам вярно усещане за неговия мироглед и да живея живота си по пример, зададен от него и неговата личност.

- Как се подготвихте за ролята?

- Търсих и опитах какво ли не, застанах честно и спокойно пред себе си и видях един 61-килограмов слаб човек, когото трябва да превърна в атлет от световна класа, какъвто е Аспарухов. Не оставайте с погрешни впечатления, киното е магия, измама, трикове, но и тази магия има своите лимити.

Затова бе наложително да посветя себе си в това да бъда готов за посрещането на предизвикателствата на големия терен. Скорост, сила, маневреност, отскок, експлозивност.

Признах си какво имам, мога и нося от юношеството си, което за късмет и щастие - бе преминало като неговото - в гонене на топката и играта, независимо каква е - футбол, баскетбол, волейбол... важното беше да е игра. Оцених способностите си и бързо след това описах недостатъците. Сигурният път към силата и издръжливостта беше да започна да катеря стълбицата на мускулната маса до неузнаваемост (95 кг), за да мога в последния момент, преди снимките на филма, да вляза и в режим на извайване (cut сесия, отслабване, почистване на логичните омазнителни грешки) до 85 кг.

Впоследствие започнах да манипулирам и режима си на хидратация, за да мога да контролирам работата си в обсега на 80 - 85-килограмовата телесна маса. Щом бях готов с това, веднага обърнах внимание на способностите си с футболната топка. Поставих доминанта цел пред себе си - да придобия максимално добри умения с топката.

- Някой помогна ли ви в процеса?

- С помощта на част от екипа на филма, а именно: режисьора Димитър Димитров, оператора Борис Славков и футболния консултант Станислав Ангелов - Пелето успяхме да направим така, че футболните ми способности да достигнат професионално ниво. Разбира се, магията на камерата и киното също допринесе много - при нас това се нарича “дубъл”, тоест - повторение, право на повторение, втори опит, втори шанс, опитване, докато не стане. Това накратко означава, че трябваше да стана максимално добър възможно най-бързо. Избрах логичния подход - топката беше навсякъде, където съм и аз - дори когато разхождам детето си, на работа, в магазина, под душа. 6 години сякаш бяха цял един живот чакане и подготовка, после ми се сториха малко. Споделям това дотук само и единствено защото искам моето дете да бъде информирано, дори и да се притесня да му споделя в личен разговор, когато порасне.

Иванов с футболния консултант Станислав Ангелов - Пелето
Иванов с футболния консултант Станислав Ангелов - Пелето

- Имахте ли разговори с неговата вдовица Величка Маркова, за да опознаете в дълбочина личността на Гунди?

- Странен повик, вътрешен глас и интуиция пазеше мен и съпругата на Аспарухов да общуваме лично.

Нашата кореспонденция винаги беше с посредник. Независимо какъв. Интернет пространството беше наш посредник, авторът на сценария - също често беше наш посредник, но никога лично. Веднъж, почти в полунощ, взирайки се в безбройни архивни кадри и снимки на Аспарухов, аз забелязах, макар ниското качество на изображението - медальон с интересна форма, закачен на врата му. Веднага, развълнуван, потърсих посредничеството на сценариста, за да ме свърже с Величка Маркова за информация откъде е, откога е, каква форма е имал, кога го е носил, защо. Комуникацията стана веднага - в същия този полунощен час, тя веднага откликна, но както ви казах - чрез посредник. Вероятно бяхме прави да избягваме тази среща помежду ни. Това ми даде възможност да запазя автентичността на образа и да го пресъздам през моята гледна точка. Няма да крия обаче, че когато дойде денят да се срещнем, а именно на първия снимачен ден на филма, съвсем очаквано от мен - цялата ми човешка същност се разтресе.

Бях дълбоко развълнуван. Видях в очите й същото.

С Величка Маркова на първия снимачен ден на лентата
С Величка Маркова на първия снимачен ден на лентата

Фактът, че работим заедно върху увековечаването на история, която е променяла и ще променя човешки животи, е привилегия и изключително емоционален процес.

- Какво е бил за вас Гунди, преди да влезете в обувките му?

- Винаги съм бил почитател на спорта. Футболът беше и продължава да е активна част от моя живот още от дете. Пораснах на такова място, на което спортните занимания бяха ежедневие.

Вечното ми убеждение е, че трябва да търсим вдъхновението в нашите личности, защото са близо до нас, носят нашата националност, можем да се припознаем в тях по-бързо, по-лесно, по-вдъхновяващо, живото-променящо. Избрах за мен тази личност да бъде българинът Георги Аспарухов. Мечтая и заспивам вечер с надеждата този филм да направи така, че и други хора да видят силата на неговите стойности и решения.

- Кой отбор подкрепяте?

- “Левски”!

- Какво мислите за “Левски” днес и има ли нужда отборът от своя съвременен Гунди?

- Ако можем да считаме, че с излизането на игралния филм за Гунди “Левски” ще получи и ще си припомни за своя Гунди, то тогава смятам, че това може да обедини и повлияе положително на отбора.

- Има ли днес у нас дефицит на личности като Аспарухов, които да дават криле на българския дух?

- Смятам, че имаме много такива личности. Ако имаме нужда от тях, просто трябва да ги потърсим.

- Как бихте описали към момента снимачния процес и работата на терен по лентата?

- В разгара на този снимачен процес установих за себе си, че това е начинът, по който аз искам да работя и вярвам, че това е единственият правилен и продуктивен начин това да се прави. Обожавам времето си, прекарано на снимачната площадка. Никога не съм се чувствал така в професионалния си живот и ме е страх от това дали някога ще се повтори. Чувството е опияняващо, желано и радостно, вдъхновен съм да работя до ръба на своите възможности и отвъд тях. Каква е тази необяснима сила, която тласка процеса в тази посока - вие ми кажете.

- Как оценявате партньорството си с Александра Свиленова, която играе Лита?

- Нямам нито един качествен суперлатив, който да бъде дори на йота коректен и адекватен на безупречната прецизност на партньорката ми във филма Александра Свиленова. Имам самочувствие и спокойствие, защото работя с най-добрите. Вярвам в отбора ни. Вярвам в това. Каквото и да се наложи да посрещнем - ще го направим като отбор.

Продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов заедно с актьорите Александра Свиленова и Павел Иванов на старта на снимачния процес.
Продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов заедно с актьорите Александра Свиленова и Павел Иванов на старта на снимачния процес.

- Кога и как решихте, че искате да бъдете актьор?

- Реших да стана актьор в ученическите си години, когато гледах гостуващи спектакли в родния ми град Русе, които бяха впечатляващи за мен. От този момент бях сигурен, че искам да се занимавам с това.

- На сцената или пред камерата ви е по-комфортно?

- Имам огромния късмет да играя много на сцената и пред камерата. И да се наслаждавам на тези два различни процеса. Това ми даде възможността да се запозная и овладея тайните на двете изкуства.

В този смисъл бих казал, че се чувствам еднакво комфортно и се наслаждавам на процеса.

- Кои са най-безценните уроци, които сте получили от Стефан Данаилов, чийто клас завършвате в НАТФИЗ?

- Ще спомена един от тях, който звучи съвсем кратко и ясно: “По-ведро!”

- Според вас кой е аналогът на Гунди, но в българското кино и театър - актьорът, чиято следа във времето е останала недостижима?

- Ламбо.

- Какво най-много обичате в България?

- Най-много в България обичам морето.

- Нетърпелив ли сте да гледате като зрител готовия “Гунди - легенда за любовта”, или се притеснявате от този момент?

- Преди нямах търпение филмът да стигне до своите зрители, сънувах и горях в това, сега е същото - дори засилено, но се появи и боязливостта от това, че за да излезе - то ние трябва да приключим снимките. Никак не ми се приключва.

- На какви реакции се надявате от публиката?

- Надявам се “Гунди - легенда за любовта” да докосне зрителите така, както мен самия. В заключение бих искал да ви кажа, че последното звено на създателите на този филм съм аз. Преди мен и по важност, и по стойност са целият екип. Те правят този филм, аз просто живея мечтата си и имам чистата проба късмет да бъда в техния отбор.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/