Защо младежта трябва да изучава Макиавели наравно с Иван Вазов

Социалист ли е Станишев? Или либерал? Или десен либертанианец?

Сартър казваше, че лявото и дясното са като две кошници, в които можеш да сложиш всичко, но в неделя Сергей Станишев направо размени кошниците. Коментирайки тъжното състояние на БСП, той се изрази така: Лявото не може да бъде сведено до елементарно социално - социалните помощи - това е благотворителност, а не политика, ако само дотам се сведе. Лявото включва борба за демократичните устои на държавата, за свобода на медиите, върховенството на закона, защита индивидуалните права на всеки, особено на по-уязвимите...

И толкоз. Чудесни думи, но те са дефиниция на либерализма.

Стават и за всяка друга дясна партийна идеология. Липсва им това, което е характерно за социалдемокрацията - а именно, че лявата партия трябва да се бори срещу социалното неравенство, да защитава правата на наемния труд и никога, ама никога да не позволява на олигархията да отнеме на трудещите се нещо, което те са завоювали със столетни социални борби – прогресивния данък.

И тъй като излизат от устата на дългогодишния председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), тези думи отразяват

заболяването на целия казионен европейски социализъм

Той (евросоциализмът) може да се сравни със стогодишен старец, който е излязъл на разходка, но на връщане си е забравил адреса, влязъл е в чужда къща, настанил се е на дивана в хола и там кротко е заспал.

Разбира се, в нашето казионно ляво алцхаймерът е най-напреднал. Той прокара пъртината на лявото еврооглупяване.

Именно БСП стана първата и засега единствената лява партия, която премахна необлагаемия минимум на доходите, въведе плосък данък и превърна България в държавата с най-високо социално неравенство в Европа.

Именно БСП сложи основите на най-свирепата приватизация в стария континент. И може би точно затова европейският елит хареса г-н Станишев, назначи го за председател на ПЕС и го държа там цели 11 г. – времето, в което европейските социалистически партии постигнаха най-големите си провали.

Пиша това с уважение към г-н Станишев, който е изключително интелигентен, образован и достоен във всяко отношение човек, но май си е сбъркал партията.

Но и това не е по негова вина. Когато стана председател на БСП, тя вече отдавна не беше лява. Той просто сложи фината замазка на нейната дясна трансформация.

От гледна точка на макроикономиката

Бойко Борисов продължи по релсите, положени от

Станишев

Може би искаше да мръдне още вдясно, но просто нямаше накъде и как.

Иронията е, че най-видните десни политици на 90-те години Иван Костов и Стефан Софиянски критикуваха последната дясна реформа на Станишев, а именно плоския данък. А те са сериозни професионални икономисти. И са десни, но им се случи да критикуват БСП отляво. Пълна бъркотия.

Разбира се, в българския политически живот всичко така се е омешало, че публичният мозък на държавата отдавна приема патологията за нормалност. Нормално ли е например двете водещи партии да се стремят към коалиция? Не и в нормалните държави.

Например във Великобритания, която би трябвало да ни бъде еталон, двете водещи партии са консерваторите и лейбъристите.

Те никога не правят заедно правителство.

В мига, в който се коалират, ще стане късо съединение и ще изгорят.

Защото обединението на върха е обединение срещу избирателя, а избирателят там ги държи на къса каишка.

Във Франция двете водещи партии по традиция са социалистите и голистите (последователи на Дьо Гол). И те никога не се коалират.

Там финансовият елит успя да забърка каша с активното мероприятие, наречено Макрон, но политическото пространство веднага се самоорганизира по посока на класическата схема – соцпартията се спихна, малките алтернативни леви партии бързо извисиха ръст, коалираха се, върнаха си второто място и скоро всичко ще се нормализира.

Главната заслуга е на будното население, което е възпитано да се мисли за суверен и затова започна да излиза на площадите срещу всяка дясна реформа

Мистерията на българските площади е,

че те винаги се борят за реформи, които не са в тяхна полза. Но младежта е невинна в своето невежество, така я възпитават.

Ето на, сега цяла върволица от политици, политолози, социолози, психолози и чисти пиари ни убеждават всяка сутрин от екраните колко естествено и желателно е ГЕРБ и ПП да се вземат. Особено пикантно е, че ПП се самообявява за по-лява от ГЕРБ, а ДБ за по-дясна, така че те обкрачват ГЕРБ като ездач на седло, но задникът им се пада точно в центъра, в джипката на Бойко. Все пак ГЕРБ трябва да легне на ПП и на ДБ, тъй като те не са намагнитизирани. И всичко е като в стая с криви огледала.

Но трябва да признаем, че радетелите за коалицията май са напълно прави, такава е изкуствената реалност в пещерата на българската политика. Това говорят сенките на стената. След 33 години промиване на мозъци ние друг свят не познаваме. А който надникне навън, бързо ослепява. Платон учи, че ако човек излезе от пещерата, първо трябва да гледа отражението на слънцето в локвите, но в българската локва виждаме само собствените си разочаровани физиономии.

Фактът, че ние сме най-изоставащата сред другите бивши соцдържави, че сме най-бързо изчезващият народ не може да ни отвори очите. Ние твърдо вярваме, че българската ултрадясна макроикономическа схема няма по-добра алтернатива, нали я въведе левицата. Очевидно

българският народ още не се е научил как се играе ролята на суверен

Както е известно, най-добрата школа за тази роля е “Владетелят” на Николо Макиавели. Ако зависеше от мен, бих го включил още в учебните планове на прогимназията наравно с Иван Вазов и Захари Стоянов. Така следващите поколения ще усвоят морала на владетеля и ще започнат да го прилагат, само че наопаки, от долу нагоре.

Защо наопаки? Много просто, по времето на Макиавели суверен е принцът. При демокрацията е обратното, суверен би трябвало да е народът. Така поне пише в конституцията. Значи за да се научи народът на демокрация, трябва да се учи да мисли и да действа като принц.

Например един от основните принципи на макиавелизма е, че е по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те обичат. Когато народът докара политиците до такова състояние, че да треперят от страх пред него, чак тогава лявото и дясното в България ще си дойдат на мястото.